Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Половин век след нахлуването на османците в Константинопол през 1453 г. манастирът Хора, заедно с църквата „Христос Спасител“ е превърнат в дмажия. Някои от стенописите и мозайките били намазани с вар, а други разрушени.
През 1945 г. джамията е превърната в музей. Неговите мозайки и стенописи били възстановени и всички посетители можели да им се възхищават. През ноември 2019 г. Висшият административен съд на Турция постанови, че решението за затварянето на храма като джамия и отварянето му като музей е незаконно. Миналия месец пък президентът на Турция подписа указ за отварянето на музея в Истанбул като дом за мюсюлманско молитвено поклонение.
Алексей Лидов, руски историк, изкуствовед и византолог, говори за уникалността на този музей и защо той е важен не само за християнството.
Втори по известност след „Св. София“
Манастирът Хора е един от най-значимите паметници на византийското изкуство. За християнския свят той е на второ място по важност след църквата „Св. София“ в Константинопол. Манастирът е основан през единадесети век, преустроен през дванадесети век, а облицовката на сегашната сграда датира от 1315–1321 г.
Този уникален музей на византийските мозайки и стенописи е създаден в началото на XIV век по времето на Палеологовата династия. Той е поръчан от Теодор Метохит, изключителният личен съветник (Месазон) на император Андроник II Палеолог (за да го приведем към днешна дата, позицията е подобна на министър-председателя). Една от най-ерудираните фигури на своята епоха, богослов и писател, Теодор Метохит поканил най-изкусните занаятчии от Константинопол да украсят тази църква.
Църквата на манастира „Христос Спасител от Хора“ е и един от най-важните обекти за световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Църквата защитава честта на гръцките занаятчии
Църковните мозайки и стенописи са грубо варосани след падането на Константинопол, когато храмът е превърнат в джамия. Когато през деветнадесети век някои от мозайките и стенописите били разкрити под слоя мазилка, изследователите не могли да повярват, че са създадени от гръцки майстори. По онова време се смятало, че гръцкото средновековно изкуство е доста повлияно от италиански майстори. Но реалността била точно обратната: именно византийското изкуство оказва влияние върху Проторенесанса в италианското изкуство, за което то (византийското изкуство) било непостижима висота.
Хора като Божие име
Пътеводители (включително научно-популярни книги) се отнасят към този манастир като към „Манастира на Христос Спасител в Хора“ и обясняват, че „Хора“ обозначава местоположението отвъд старите градски граници с новите стени и означава „в полетата“. Но според мен името „Хора“ показва посвещението на манастира на Христос, а не местоположението му – „Хора“ е едно от свещените имена на Второто Лице на Светата Троица и означава „Божественото пространство“. С други думи, това е същият тип посвещение като Църквата на „Св. София“ – Премъдростта Божия (т.е. Христос като Логос) и Църквата Св. Ирина (в чест на Христос като „Мир“ (тъй като на гръцки думата ирини означава и мир), а не на св. великомъченица Ирина), намираща се наблизо.
Църквата дължи уникалното си име на същия Теодор Метохит, който я е преустроил и украсил и чийто портрет се вижда над главния й вход.
Това е голяма композиция, в която ктиторът (имайки предвид „основателя“, „покровителя“) Теодор Метохит е изобразен на колене пред престола на Христос, представяйки му модела на своята църква. Основните изображения на Христос над входа на притвора и отляво на олтара носят много рядък надпис: „Иисус Христос – земята на живите“. По този начин Теодор Метохит ни дава сложен, но ясен ключ към разбирането на целия иконографски план и богословската мисъл зад него.
Най-добрите мозайки в света
Може би тази църква съхранява едни от най-добрите мозаечни композиции в света. Ако вземем всички мозайки от всички традиции и периоди, мозайките на манастира Хора биха се класирали сред първите по отношение на художественото съвършенство.
Най-добре запазените мозайки могат да бъдат намерени в екзонартексът и вътрешният притвор. Темата на мозаечните композиции е детството и юношеството на Христос и Богородица.
По-голямата част от мозайките били унищожени
За съжаление в църковния кораб няма много мозайки – почти всички от тях са разбити, след като манастирът е бил превърнат в джамия. Остават само три композиции на Христос и Богородица с надписи от двете страни на олтара, заедно с перфектно запазената композиция на Успение Богородично на западната стена. Можем само да си представим колко красиви трябва да са били останалите (варварски унищожени) мозайки.
Изображение на византийската принцеса, живяла в монголския двор
Сред мозайките има уникален Дейсиз, който се състои само от две фигури: Христос, показан като изправен, и Дева Мария ходатайстваща за човечеството. В краката им са изобразени историческите покровители на църквата, които са я подкрепяли преди Теодор Метохит да се заеме да я реконструира и възстанови. Той също така изобразява Йоан Комнин, член на императорското семейство, възстановил манастира през дванадесети век; и Мария-Деспина Палеологина от Монголия (ХІІІ век), византийска принцеса, която се озовава в монголския двор като съпруга на един от неговите ханове, но по-късно се завръща в Константинопол и се превръща в изключителна фигура на византийското православие през нейната епоха.
Първите стъпки на Св. Богородица
Църквата в Хора е известна и с поредицата си мозайки, които подробно изобразяват детството на Христос и Богородица. Сред композициите са първите стъпки на Богородица, Рождество Христово, Пътят до Египет, сбогуването на Йосиф с Мария (когато той искаше да отмени сватбата им), видението на Йосиф; И накрая, има много рядка сцена, включваща преброяването, извършено при Ирод и споменато от евангелистите.
В очакване на Второто пришествие
Сред другите уникални важни скъпоценности са напълно запазените стенописи в южния страничен параклис, който е бил използван като място за погребение на покровителите на манастира, включително Теодор Метохит. Темите на стенописите се фокусират върху Възкресението, Второто пришествие; оттук и прочутата фреска „Слизане в ада“ в олтара, която представлява бъдещото Възкресение. Има и подробен състав на Страшния съд, заедно с изображения на велики православни химнографи, като Св. Йоан Дамаскин и Козма Маюмски, изобразени са и евангелистите, защото съставят божествено вдъхновени химни в прослава на Христос и Неговата Пречиста Майка.
Основната научна работа за манастира Хора се състои от четири големи тома, чието съдържание е невъзможно да се разкаже в тази статия. Но проучването на този уникален храм продължава да се извършва от археологизи, изкуствоведи и др. Боли ни да осъзнаем, че сега това изключително интересно изследване ще бъде възпрепятствано, ако не и спряно, в тази нова джамия, в която църквата е безсмислено преобразувана.
Автор: Алексей Лидов
Източник: orthochristian.com
