Начало / Uncategorized / Църквата в манастира „Христос Спасител“ (Хора) отново става джамия. Защо това е важно за християните?

Църквата в манастира „Христос Спасител“ (Хора) отново става джамия. Защо това е важно за християните?

Половин век след нахлуването на османците в Константинопол през 1453 г. манастирът Хора, заедно с църквата „Христос Спасител“ е превърнат в дмажия. Някои от стенописите и мозайките били намазани с вар, а други разрушени. 

През 1945 г. джамията е превърната в музей. Неговите мозайки и стенописи били възстановени и всички посетители можели да им се възхищават. През ноември 2019 г. Висшият административен съд на Турция постанови, че решението за затварянето на храма като джамия и отварянето му като музей е незаконно. Миналия месец пък президентът на Турция подписа указ за отварянето на музея в Истанбул като дом за мюсюлманско молитвено поклонение. 

Алексей Лидов, руски историк, изкуствовед и византолог, говори за уникалността на този музей и защо той е важен не само за християнството. 

Втори по известност  след „Св. София“

Манастирът Хора е един от най-значимите паметници на византийското изкуство. За християнския свят той е на второ място по важност след църквата „Св. София“ в Константинопол. Манастирът е основан през единадесети век, преустроен през дванадесети век, а облицовката на сегашната сграда датира от 1315–1321 г.

Този уникален музей на византийските мозайки и стенописи е създаден в началото на XIV век по времето на Палеологовата династия. Той е поръчан от Теодор Метохит, изключителният личен съветник (Месазон) на император Андроник II Палеолог (за да го приведем към днешна дата, позицията е подобна на министър-председателя). Една от най-ерудираните фигури на своята епоха, богослов и писател, Теодор Метохит поканил най-изкусните занаятчии от Константинопол да украсят тази църква.

Снимка: Дмитрий Ковинов.

Църквата на манастира „Христос Спасител от Хора“ е и един от най-важните обекти за световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Църквата защитава честта на гръцките занаятчии

Църковните мозайки и стенописи са грубо варосани след падането на Константинопол, когато храмът е превърнат в джамия. Когато през деветнадесети век някои от мозайките и стенописите били разкрити под слоя мазилка, изследователите не могли да повярват, че са създадени от гръцки майстори. По онова време се смятало, че гръцкото средновековно изкуство е доста повлияно от италиански майстори. Но реалността била точно обратната: именно византийското изкуство оказва влияние върху Проторенесанса в италианското изкуство, за което то (византийското изкуство) било непостижима висота.

Теодор Метохит подарява обновената църква Хора на Христос. Снимка: Алексей Лидов.

 

Снимка: istanbul.lpsphoto.us.

 

Снимка: istanbul.lpsphoto.us

Хора като Божие име

Пътеводители (включително научно-популярни книги) се отнасят към този манастир като към „Манастира на Христос Спасител в Хора“ и обясняват, че „Хора“ обозначава местоположението отвъд старите градски граници с новите стени и означава „в полетата“. Но според мен името „Хора“ показва посвещението на манастира на Христос, а не местоположението му – „Хора“ е едно от свещените имена на Второто Лице на Светата Троица и означава „Божественото пространство“. С други думи, това е същият тип посвещение като Църквата на „Св. София“ – Премъдростта Божия (т.е. Христос като Логос) и Църквата Св. Ирина (в чест на Христос като „Мир“ (тъй като на гръцки думата ирини означава и мир), а не на св. великомъченица Ирина), намираща се наблизо.

Църквата дължи уникалното си име на същия Теодор Метохит, който я е преустроил и украсил и чийто портрет се вижда над главния й вход.

 Това е голяма композиция, в която ктиторът (имайки предвид „основателя“, „покровителя“) Теодор Метохит е изобразен на колене пред престола на Христос, представяйки му модела на своята църква. Основните изображения на Христос над входа на притвора и отляво на олтара носят много рядък надпис: „Иисус Христос – земята на живите“.  По този начин Теодор Метохит ни дава сложен, но ясен ключ към разбирането на целия иконографски план и богословската мисъл зад него.

Снимка Алексей Лидов.
Снимка Алексей Лидов.

Най-добрите мозайки в света

Може би тази църква съхранява едни от най-добрите мозаечни композиции в света. Ако вземем всички мозайки от всички традиции и периоди, мозайките на манастира Хора биха се класирали сред първите по отношение на художественото съвършенство.   

Най-добре запазените мозайки могат да бъдат намерени в екзонартексът и вътрешният притвор. Темата на мозаечните композиции е детството и юношеството на Христос и Богородица.

По-голямата част от мозайките били унищожени

За съжаление в църковния кораб няма много мозайки – почти всички от тях са разбити, след като манастирът е бил превърнат в джамия. Остават само три композиции на Христос и Богородица с надписи от двете страни на олтара, заедно с перфектно запазената композиция на Успение Богородично на западната стена. Можем само да си представим колко красиви трябва да са били останалите (варварски унищожени) мозайки.   

Снимка Алексей Лидов.

 

Снимка Алексей Лидов.

Изображение на византийската принцеса, живяла в монголския двор

Сред мозайките има уникален Дейсиз, който се състои само от две фигури: Христос, показан като изправен, и Дева Мария ходатайстваща за човечеството. В краката им са изобразени историческите покровители на църквата, които са я подкрепяли преди Теодор Метохит да се заеме да я реконструира и възстанови. Той също така изобразява Йоан Комнин, член на императорското семейство, възстановил манастира през дванадесети век; и Мария-Деспина Палеологина от Монголия (ХІІІ век), византийска принцеса, която се озовава в монголския двор като съпруга на един от неговите ханове, но по-късно се завръща в Константинопол и се превръща в изключителна фигура на византийското православие през нейната епоха.

Първите стъпки на Св. Богородица

Църквата в Хора е известна и с поредицата си мозайки, които подробно изобразяват детството на Христос и Богородица. Сред композициите са първите стъпки на Богородица, Рождество Христово, Пътят до Египет, сбогуването на Йосиф с Мария (когато той искаше да отмени сватбата им), видението на Йосиф; И накрая, има много рядка сцена, включваща преброяването, извършено при Ирод и споменато от евангелистите.

В очакване на Второто пришествие

Сред другите уникални важни скъпоценности са напълно запазените стенописи в южния страничен параклис, който е бил използван като място за погребение на покровителите на манастира, включително Теодор Метохит. Темите на стенописите се фокусират върху Възкресението, Второто пришествие; оттук и прочутата фреска „Слизане в ада“ в олтара, която представлява бъдещото Възкресение. Има и подробен състав на Страшния съд, заедно с изображения на велики православни химнографи, като Св. Йоан Дамаскин и Козма Маюмски, изобразени са и евангелистите, защото съставят божествено вдъхновени химни в прослава на Христос и Неговата Пречиста Майка.   

Основната научна работа за манастира Хора се състои от четири големи тома, чието съдържание е невъзможно да се разкаже в тази статия. Но проучването на този уникален храм продължава да се извършва от археологизи, изкуствоведи и др. Боли ни да осъзнаем, че сега това изключително интересно изследване ще бъде възпрепятствано, ако не и спряно, в тази нова джамия, в която църквата е безсмислено преобразувана.

Автор: Алексей Лидов

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Ивановски скални църкви (ВИДЕО)

През 2020 г. се навършват 800 години от основаването на Ивановския скален манастир.  Първите отшелници са ...