Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През 2020 г. стартират отново магистърските програми към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Учебната академична година пък започва на 1 октомври.
Какво могат да очакват студентите през новата учебна година, както и какво представляват магистърските програми в Богословския факултет, разговаряме със зам.-декана по учебната дейност – ОКС „магистър“, докторанти и СДК доц. Павел Павлов.
– През новата учебна година в Богословския факултет какви магистърски програми се очаква да стартират и към какъв кръг кандидатстващи са насочени те?
– И тази година през септември месец сме в периода, в който се набират желаещите за магистратура в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. От една страна ситуацията е по-трудна заради коронавируса, но от друга страна пък за първи път имаме безплатно обучение. Министърът на образованието подкрепя четири направления, сред които и богословието за поемане на таксите за държавна поръчка, т.е. за нашите студенти е абсолютно безплатно.
Това се отнася както за бакалавърската степен, така и за първата магистратура на нашите магистри-богослови.
В последните години се наблюдава увеличаване на външните магистри, т.е. завършили други специалности които искат да завършат и магистърска степен в Богословския факултет. Тяхното обучение е по-дълго 4 семестъра или 2 години. Заради повишения интерес и по-широкия спектър на желание на външните кандидати, ние развихме доста нови магистърски програми. Към настоящия момент имаме 11 магистърски програми, които можем да обособим в две групи. Едната група са тези магистърски програми, които са свързани с много конкретни области на богословието и с по-практическа насоченост. Тяхното създаване отдавна бе целено и с тях бе реализиране едно продължително и последователно усилие на Богословския факултет. Поради самата специфика на нашата специалност е доста трудна реализацията, особено за жените. Затова от години търсим варианти и за нещо практическо, близко до богословието.
Най-новите магистърски програми, които са по-специализирани и по-практично насочени са: Ръководене на църковен хор, Църковно изкуство в България (презентация, опазване и оценяване), Църковен мениджмънт, Християнско поклонничество, Църква и медии, Църковно-социално дело и Религия и образование. Това са над половината от магистърските ни програми. На завършилите магистри те дават по-големи възможности за реализация и заради своята интердисциплинарност.
Другата група магистърски програми са по-теоретичните и бих казал класически за нашия факултет: Литургия и музика, Извори и традиция на богословието, Вяра и живот и Съвременни аспекти на богословието. Последните две функционират повече от 15 години.
Ние приканваме и тази година тези, които обичат православното богословие, но по един или друг начин не са успели досега систематизирано да се занимават с него, да заповядат в Богословския факултет, независимо каква специалност за завършили по-рано или на каква възраст са.
При нас често идват хора, които са успели в своята област професионалисти, които цял живот са мечтали да специализират, да учат или изобщо да се занимават с богословие. Те не бива да се притесняват от възрастта, защото, специално нашите външни магистри са на средна възраст над 45 години. Така, че съвсем естествено е в тази група да има доста хора, които са учители, лекари, юристи, икономисти, инженери, филолози и други.
– Какви са изискванията за кандидатстващите неспециалисти?
– Изискванията са публикувани детайлно на сайта на Софийския университет (тук), но главното е диплома за висше образование. След подаването на документите, което става в канцеларията на Богословския факултет, има събеседване с кандидатите. Целта на събеседването не е изпит, а по-скоро да се запознаем с кандидатите и да ни разкажат за своята мотивация, за да можем по-успешно да ги насочим към съответната магистърска програма.
