Начало / Uncategorized / Роженският манастир – вековно духовно огнище

Роженският манастир – вековно духовно огнище

На празника Рождество на Пресвета Богородица ви запознаваме с древната итория на един от най-известните манастири в Неврокопска епархия – Роженският. 

Роженския манастир е разположен южно от с. Рожен, Благоевградски окръг, на 6 км източно от Мелник. Построен е на мястото на древни езически оброчища през 1220 от деспот Алексий Слав; със специална грамота (сигилий) той подарява на манастира с. Катуница, Пловдивски окръг.

През османското иго Роженския манастир е духовен и книжовен център. През XIV в. в него работи калиграфска школа; нейно дело е ръкописът „Тълкуването на Йов“ със 117 миниатюри, пренесен през 164 в черквата „Гроба Господен“ в Йерусалим През периода на робството Роженския манастир е превърнат от висшето гръцко духовенство в метох на Иверския светогорски манастир. Освободен е от фанариотската опека през 1912. Манастирът е бил убежище на Яне Сандански, близо до не се намира гробът на войводата.

В сегашния си вид Роженския манастир се оформя в края на XVIII и началото на XIX в.

Манастирският ансамбъл е затворен комплекс във форма на неправилен шестоъгълник, организиран около вътрешния двор. Жилищните постройки ограждат двора от 5 страни, по шестата минава висок зид; строени са вероятно в средата на XVIII в. Откъм външната си страна сградите са с дебели каменни стени със сантрачи и имат масивен изглед, към двора са напълно открити – с широки ажурни чардаци и много еркери върху наклонени дървени подпори. При изграждането на силуета на манастирския ансамбъл е проявен тънък художествен усет. Жилищните крила са степенувани по етажност и подчертават линиите на наклонения терен. Северното крило завършва с малка ажурна кула.

Постигнато е пълно органическо израстване и срастване на комплекса с околния пейзаж. Значителният обем на свободно стоящата манастирска черква „Рождество Богородично“ почти изпълва малкия двор. Тя е трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия към юг и запад‘ има просторен наос и доста широк ср. Кораб (5,30 м) с 3 много степени апсиди на изток, които отвън стигат до трапециовидния фронтон. Градена е от ломен камък и тухлени пояси. Подновена е в 1732, откогато е и по-голямата част от стенописите. Изписана е богато с много сцени (повече от 150 сюжета ) и образи. Разгърнати са подробно „Богородичния акатист“ и „Всеенските събори“. Стилово стенописите носят белезите на атонските живопис и резба, въпреки че са изпълнени с по-голяма свобода.

През 1959 върху северната стена на притвора са открити фрагменти от ктиторски портрети, на които са написани имената Донко хаджи и Анастас. Предполага се, че са от по-стария живописен пласт на черквата (от 1597).

В северния параклис е ктиторския портрет на монахиня Мелания (от 1732), който прави силно впечатления с реализма на изображението. Най-стари са стенописите в манастирската костница „Св. Йоан Предтеча“, която според запазен надпис е построена и изписана през 1662. Забележителност в Роженския манастир са уникалните дърворезбени иконостаси и аналои. Особено значителен е малкият иконостас в дяконикона, изрязан с голямо умение и художествено въображение.. Разнообразните животински фигури и растителни орнаменти, майсторски преплетени със старозаветни сцени, са шедьоври на българското дърворезбено изкуство. Иконостасът в главната черква (XVII–XVIII в.) е с големи икони със златен фон и гипсови нимбове около образите.

В северния параклис до притвора в иконостаса с плитка резба са ценни иконите „Св. Богородица с младенеца“ и „Св. Йоан Предтеча“. По прозорците на черквата има стъклописи от 1715 (единствени в България от този период). Простите, но изразителни архитектни обеми, богатата декоративна дърворезба и оригиналните икони и стенописи правят комплекса на Роженския манастир един от най-значителните паметници на възрожденското култово стр-во в Югозападна България. Обявен е за паметник на културата.  

Източник: Енциклопедия България, том 1

За Ангел Карадаков

Виж още

Доц. Павел Павлов: През 2020 г. обучението в Богословския факултет ще бъде безплатно

През 2020 г. стартират отново магистърските програми към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. ...