Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 5 септември се изпълват 170 години от рождението на Неврокопският митрополит Илаирон.
Църковната история винаги е била поле, в което човек постоянно може да открива и преоткрива съкровища и светлозарни личности, които по една или друга причина са били забравени. През 2020 година се изпълват 170 г. от рождението и 95 г. от кончината на Неврокопския митрополит Иларион.
С неговото светителстване започва и най-новата част от историята на Неврокопска митрополия и Неврокопска епархия, той е първият български митрополит след Освобождението, поставен да се грижи за духовните съдбини на българите по поречието на Струма и Места.
„Още един… свидетел на епичните борби на българското племе за национална и църкован свобода се пресели във вечността“. Така започва първото съобщение за кончината на митрополит Иларион Неврокопски. Той почина ва 5 март в 8.30 часа сутринта. Двадесет и три години по-рано митрополит Иларион предава своята епархия в духовните ръце на митрополит Макарий и се връща в родния си край – Търново. Последните години от живота на митрополит Иларион минават почти в самота, както отбелязва църковния печат от онова време – „Почти забравен от всички, защото бе безпримерно скромен и не търсеше популярност“. На 4 ноември 1912 г. Неврокопският митрополит Иларион пише писмо до Св. Синод, в което моли да бъде освободен от поста Неврокопски митрополит. Поводът, който митрополитът изтъква е влошено здравословно състояние. Св. Синод удовлетворява молбата на митрополит Иларион и го освобождава. На негово място за период от почти три години застава свещеникът Сава Попов, който до тогава е само архиерейски наместник на българската екзархийска Мелнишка епархия и председател на Мелнишката църковна община. Свещеник Сава Попов временно управлява Неврокопската епархия една година. На 19 ноември 1913 г. Св. Синод назначава за временно управляващ Неврокопска епархия Дебърския митрополит Козма (по това време митрополит Козма е изгонен от сръбските власти от Македония. Връща се в епархията си чак през 1915 г., а година по-късно умира).
Една от основните борби на дядо Иларион е борбата за утвърждаването на Българската екзархия в земите на Неврокопска епархия, а и тези, които по онова време спадали към Горция, но били с предимно българско население. „Неговата скръб бе по-голяма, неговата болка по-непоносима, защото той – надеждата и вярата на всичко българско от Солун до Неврокоп, чието име, чиято блага дума, чийто скромен бащински съвет ободряваше душите на всички българи; зарад когото те с радост понасяха и хули, и обиди, и злоба, и лукавство, и клевета, и подозрение, – бе безсилен да се бори с вековната злоба на елинското племе“, пише в паметната статия за митрополит Иларион от 1925 г. в ЦВ.
Тази борба – за независима Църква и свободна Македония не е единствено борба на митрополит Иларион, но той особено преживява целия крах на срутването на тази заветна мечта. „Той би доживял спокойно последните си дни, ако не преживяваше заедно с нас скръбта на злочеста Македония, ако не виждаше, напълно безпомощен да помогне, как се руши създаденото с денонощен труд; как се тъпчат заветни стремежи; как повяхват осквернени от нечисти ръце вечно-живи блянове; как без свян се отрича правото на българина да знае своя род и език, да има свои духовни пастири и свои учители“, пише още в църковния ни печат от 1925 г.
Митрополит Иларион се ражда през далечната 1850 г. в с. Церова кория, Търновско. На 6 декември – Никулден през 1871 г., когато е едва на 21 г. приема монашество в Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски“. Негов духовен наставник е Иларион Макариополски. Дяконски чин приема от Видинския митрополит Антим, който впоследствие ще стане български Екзарх. Ръкоположен е само седмица след пострижението си, на 12 декември 1871 г., в храм „Св. Възнесение Господне”, Велико Търново, а след ръкоположението става дякон на Доростоло-Червенския митрополит Григорий, който през 1872 г. става митрополит на Доростол и Червен. Йеродякон Иларион помага на новия митрополит само година, като в периода 1873-1878 г. е бил ученик в Петропавловската духовна семинария в Русия. След завършването на Духовната семинария, йеродякон Иларион завършва и Одеската духовна семинария. Там е бил съученик на покойния Търновски митрополит Антим, който през 1901 г. е избран за Търновски митрополит, на мястото на починалия митрополит Климент (Васил Друмев).
След като завършва Одеската семинария през 1884 г., Иларион е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия, която е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Директор на гимназията бил Георги Кандиларов, който през 1880 година е сред основателите на Българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител, както и на българските начални училища в града. В 1884 – 1885 година е директор и на Българската девическа гимназия в Солун.
През 1886 г. духовното училище от Прилеп е преместено в Одрин, и йеродякон Иларион Пенчев бил назначен за негов ректор. В 1890 г. същото училище се премества в Цариград, а йеродякон Иларион бива ръкоположен за йеромонах от покойния Одрински, а по-късно и Битолски митрополит Григорий, наричан още Византийски, на 18.08. 1891 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград и изпратен за председател на Серската Църковна община. След една година, на 13 декември 1892 г., бъдещият Неврокопски митрополит бил награден с офикията архимандрит от българския екзарх Йосиф, в същия храм в Цариград.
В Сяр архимандрит Иларион, в скоро време успял да привърже към себе си всички първенци от града и околните села. Със своята достъпност и отзивчивост, благост и патриотичност той успял да привърже към себе си и първенците от околните гъркомански села и да ги убеди да се откажат от Цариградската патриаршия и да признаят българския Екзарх. Злобата на гърците била безгранична, но безвредна за архимандрит Иларион, защото той се ползвал с много добро име между турците, които го и покровителствали.
Архимандрит Иларион взел под своя защита Серското мъжко педагогическо училище, което е създадено през 1895 и бива закрито през 1913 година, то е имало за цел подготвянето на учители за българските училища в Източна Македония. Иларион отворил още няколко български училища в Драмско.
След сформирането на Българското Княжество, Разложката и Горно Джумайската каази останали извън неговите граници и отпаднали от ведомството на Самоковския митрополит. От друга страна, съседната на Разложката и Горно-Джумайска каази, Неврокопската кааза, чието християнско население било чисто българско и признавало Екзархията за свое духовно началство, отговаряла на всички условия, предвидени от фермана, за да си има български архиерей. Предвид на това, Екзарх Йосиф дълго време настоявал и молил турското правителство да му позволи да назначи митрополит на трите каази, които да образуват една епархия със седалище Неврокоп, и едва на 13 април 1894 г. турското Министерство на правосъдието и изповеданията съобщило на българския Езкарх с тескере, че по силата на едно султанско ираде му се позволява да назначи митрополити във Велес и Неврокоп. Турското Министерство съветвало да се пази в тайна султанското позволение, за да се избегнат преждевременните излази на недоволства от страна на гърците. На 14 април с.г. Екзарх Йосиф, с телеграма до свещ. Никола Саев от Неврокоп, поискал съгласието на Неврокопската Църковна община да бъде назначен за Неврокопски митрополит архимандрит Иларион. Още същия ден архимандрит Иларион бил едногласно избран и телеграфически бил извикан в Цариград.
С писмо от 20.04.1894 г. Екзарх Йосиф поискал писменото съгласие от архим. Иларион да бъде хиротонисан за Неврокопски митрополит, от която Църковна община единогласно е избран за неин кириарх, и на 22.04. с.г. последният отговорил с писмо, което завършил с думите – „приемлю жребий и ничтоже возражаю”. На 24 април 1894 г. през Томина Неделя, в църквата „Св. Стефан” във Фенер, Цариград били хиротонисани архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит, а архим. Авксентий – за Велески митрополит, предложен за такъв от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за Велешки митрополит, и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнат от шестчленна велешка делегация и пристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във Велес основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванята на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато Башино село и да отнеме църквата от българите.
На 29.04. с.г. Екзарх Йосиф съобщил с „окръжно послание до благоговейните свещеници, почтени първенци и прочие благочестиви християни, живущи в Богоспасяемата Неврокопска епархия”, че техният кириарх, „просветен със здрави мисли и голяма опитност в обществена деятелност”, тръгнал същия ден за Неврокоп през Солун.
На 1 май митрополит Иларион пристигнал в Солун, а на 10 май – в Неврокоп. Навсякъде най-тържествено бил посрещан от цялото българско население. Полицията вземала мерки да се избегнат изстъпленията на гърците и да се предпази новият митрополит от „най-малка” обида. Турските власти, за успокоение на гърците, даже издали нареждане да няма тържествено посрещане на митрополит Иларион от неврокопските граждани. Самите те обаче не пречили на българите и цялото българско население посрещнало своя митрополит извън града. Имало около 30 свещеници. Митрополитът бил приветстван от известните местни учители Д. Константинов и Пасков.
Гърците скоро узнали не само за дадените берати, но и за разрешението, дадено на Българската екзархия да си купи собствено здание в Пера и да построи сграда за Духовна семинария на подарената от султана земя на Фери Кьой, при Пангалти. Тяхната злоба против българите била толкова по-голяма, колкото по-голяма била радостта на българите от сполуката на Екзарха както в Свободна България, тъй и в Македония. Тълпи озлобени гърци окръжавали конаците, подавали махзари, клеветили българите. Усилията им не дали резултат. През 1908 г. Митрополит Иларион бил назначен за член на Св. Синод в Цариград. Тих, скромен и внимателен към всички бил той и в Цариград и с това придобил особено голямо влияние върху мирския съвет при Св. Синод.
Две години след оставката на митрополит Иларион, на 4 декември 1914 г. Св. Синод заседава по въпроса за овакантената Неврокопска епархия. Синодът възлага на Дебърския митрополит Козма да организира изборите за нов Неврокопски митрополит. За целта първо се избират нови църковни избиратели, тъй като епархията е останала без такива заради войната от 1913 г. Изборите се провеждат на 5 февруари, а пет дни по-късно Синодът намира, че са проведени според тогавашния устав и съответно вече може да се премине към избор и на Неврокопски митрополит. Митрополит Козма обаче не успява да проведе изборите. Поради влошено здравославно състояние митрополитът се отказва от това да бъде временно изпълняващ длъжността Неврокопски митрополит и моли Св. Синод да определи друг член на Св. Синод, който да проведе каноническите избори.
Св. Синод заседава отново на 21 май 1915 г. и назначава, считано от 1 юни с.г. за времеменно изпълняващ длъжността Неврокопски митрополит – Струмишкия митрополит Герасим. Изборите се провеждат на 21 юни. Св. Синод обаче успява да се занимае подробно с проведения избор чак на 31 юли. Причината е кончината на Българския екзарх Йосиф, която и възпрепятства ръкоположението на новоизбрания Неврокопски митрополит. Чак на 19 март 1916 г. Св. Синод отново успява да се занимае с избора на Неврокопския митрополит.
Изборът направен през лятото на 1915 г. в гр. Неврокоп излъчва двама основни кандидати. Това са Левкийският епископ Вралаам и архим. Макарий, по онова време ректор на Софийската духовна семинария. На 27 март 1916 г. единодушно избира за Неврокопски митрополит да бъде архим. Макарий.
По време вече на избора на нов Неврокопски митрополит дядо Иларион е в родното си село. Митрополит Иларион оставя сума от 60 000 лв. на Св. Синод, за да се основе фонд, който да финансира студенти и тяхното обучение. Той остава 1000 лв. за строеж на катедрала във Велико Търново и по 100 лв. на всички църкви в епархията. Цялата си библиотека завещава на Софийската духовна семинария. На двата храма в гр. Неврокоп завещава по 600 лв.
Най-много пари митрополит Иларион завещава за построяването на нов храм в родното му село, дарява 10000 лв. Втората по стойност сума – 8000 лв., той дарява на училището в селото си. Тези дарения са показателни за неговия живот и борбата, което води през него – незевасима и самостойна църква и високо ниво на образованието. Такива са били и приоритетите на митрополит Иларион в живота му – Църквата и училището, на църквата е посветил живота и делата си, като е обучавал и възпитавал във вяра и народен дух своите съвременници.
На 5 март 1925 г. митрополит Иларион се представя в Господа. Тленните му останки са пренесени от градското духовенство, начело с Търновския митрополит Филип, в храма „Св. Цар Борис”, където християните и духовните чеда на покойния митрополит отдават последна почит на паметта му. На втория ден след смъртта му, съгласно волята на покойния митрополит, тялото му, придружено от митрополит Филип, от протосингела му иконом Т. Хлебаров и дяконите Евтимий и Сергий, е пренесено в родното село Церова-Кория. Цялото село посреща тялото на митрополита. Опелото на митрополит Иларион е извършено в селския храм „Св. Йоан Предтеча”, тленните му останки са погребани в храмовия двор. При опелото Търновският митрополит Филип произнася реч за живота и дейността на покойния митрополит.
Първият Неврокопски митрополит е един от видните дейци за църковна независимост и развитие на просветата и културата по българските земи, през периода на робството и следосвобожденска България. Интересен за отбелязване е фактът, че митрополит Иларион сключва застраховка „Живот” с американската застрахователна компания „Ню Йорк Лайф“. За договора на митрополит Иларион с американската компания се разбира 83 години след неговата кончина, през 2008 г., когато се оказва, че починалият Неврокопски митрополит е сред 1031 наследници на 15 милиарда долара от американската застрахователна компания. В България вестта за наследените пари достига до единствения наследник на митрополит Иларион, неговият племенник Николай Кандиларов.
На нас, хората, които днес тепърва ще изследваме живота на този виден български архиерей, ни остава да се молим и надяваме, че пребъдва митрополит Иларион на небесата и се радва със светиите. Вечна да бъде паметта му.
Автор: Ангел Карадаков
в-к „Кандилце“, бр. 19
