Старецът Герман е роден в с. Авгора, в района на Фамагуста в Кипър през 1906 г. от богобоязливите и благочестиви родители Николай и Маргарита Хаджигеоргис. Като дете прочел за живота на св. Йоан Колибар и бил подтикнат да вземе решението да следва монашеския живот.
На 16-годишна възраст посъпил в манастира Ставровуни. Проявил примерна ревност и забележително послушание като послушник. На 24 години бил постриган за монах и името му било сменено от Георги на монах Герман. Бил ръкоположен за дякон на следващата година. На 29-годишна възраст бил постриган във велика схима, а на 38 години станал йеромонах.
Чистотата в неговия живот, доказаната му трезвост и административните му способности били основните причини за избирането му за игумен през 1952 г., когато предишният игумен, старецът Дионисий II се преставил в Господа. Като игумен на манастира той бил първият, който показал добър пример във всички аспекти на монашеския живот: първо в търпението, прошката, кротостта, търпението, послушанието, усърдието, мълчанието и участието в богослуженията.
Той бил особено ревностен в развиването на умната молитва в душата си.
Една от главните му добродетели била съзнателната анонимност. Той избягвал самоизтъкването в света и дори в околността около манастира. Полагал най-големи грижи, за да прикрие своите добродетели, поради което и толкова малко се знае за несравнимото съкровище, което се криело под неговия обикновен външен вид. Непрестанната му молитва със сълзи, ангелското му присъствие пред страшния Господен престол по време на Божествената литургия и уникалният и неподражаем пример в целия му живот, събрали най-богатите духовни плодове, не само в неговия манастир, но и сред женското монашество в Кипър, което процъфтявало и било подкрепяно до голяма степен благодарение и на неговите усилия.
Той бил прекрасен изповедник и духовен отец, който довел множество човеци до покаяние и до истинско духовно обръщение в Христос. Целият му живот наистина било живо свидетелство за живия Христос.
Земният му живот бил запечатан с мъченически край. Следобеда на 31 август 1982 г., последният ден от Църковната година и ден, посветен специално на Божията Майка, на която старецът бил изключително отдаден; докато се връщал от усилена работа в маслиновите горички, паднал по стръмно дере, където сам и без ничия помощ посрещнал мъченическа смърт. С наближаването на края на църковната година, така се случило, че дошъл крят на живота на стареца, който по същество бил трайна жертва, непрекъсната литургия. Без съмнение той бил отведен до мястото, където се отслужва вечната Литургия, до небесния олтар. Монасите, които го потърсили през цялата онази вечер с молитва, се натъкнали на него на следващия ден и видяли, че старецът посрещнал смъртта спокойно със скръстени ръце и нозе, като знак за неговите духовни трудове, които били видими дори и в тези последни мъчителни моменти на мъченическата му смърт, която подобно на болките от друго рождение го въвела във вечността.
Източник: pemptousia.com
Превод: Ангел Карадаков