Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес хората, които се черкуват постоянно биват съветвани да спазват разстоянията помежду си вътре в храмовете, за да се избегне предаването на болестта (коронавирус). И може би тази препоръка е правилна и оправдана от съвременните научни доказателства и по човешките критерии.
Как обаче може да се оправдае „отстоянието“ и дистанцирането между хората и при това между християните?
Виждаш или научаваш, че особено през последните години (десетилетия) го няма общението и общуването, което съществуваше някога и за което с носталгия си спомнят по-старите хора. Някога хората бяха по-сплотени, макар и с едно „Добър ден“.
Спомням си, когато бях студент в Университета в Монако, най-вече след неделната служба някои гърци се срещахме, излизахме някъде извън града и се хранехме заедно.
Също така през седмицата се събирахме и обсъждахме дадена тема или коментирахме актуални въпроси. Тогава един мой познат, жител на Монако, ми каза, че тук този хубав обичай на срещите, за съжаление, не се е запазил, дори и между семействата.
Нито пък роднините са сплотени помежду си, та дори когато живеят в един и същ град.
Може би за това да е виновен и предишният опит от годините на войната или следвоенното икономическо положение. Може би също така са способствали и религиозните различия. Може би, в крайна сметка, са помогнали и… жилищните блокове. Във всеки случай чувсташе се едно отчуждение между хората, едно отдръпване и едно разпадане на социалната тъкан и на солидарността.
Така по повод на всичко това тогава намислих да направя един доклад, който да бъде обсъден по време на периодичните ни срещи на гърците, учени и студенти, за които споменах по-горе. Темата на пръв поглед изглеждаше без връзка – озаглавих го „Остроумието на съвременните гърци“.
При това обаче темата беше надскочена и се насочи към разпада, който беше започнал, ако не да се налага, то поне да прозира и между гърците, особено в самата Гърция. И този разпад се усилваше от остроумието, от „голямото“ остроумие на съвременните гърци.
Обяснявам: съвременният грък започна да използва остроумието лукаво, т.е. как един ще „бутне“ другия, как ще го отстрани, как ще го експлоатира, как ще го окепази, как ще му покаже, че е по-долу и др. под. – в по-мека или по-лоша форма.
Спомням си по-късно, когато един от младежите в компанията ни, взе дипломата си за електроинженер и дойде в Атина, беше назначен в една голяма германска компания. Не след дълго ми звъни по телефона и ми казва: „Ще напусна компанията. Войната на колегите срещу мен е непоносима.“ Казвам му: „Добре ли си? Ще си тръгнеш от такава позиция и работа? Ще потърпиш и истината накрая ще победи.“ Прояви търпение, истината победи и той се издигна.
С това искам да повторя и да подчертая, че остроумието ни много пъти се превръща в злина и лукавство (предизвикава и болки…[1]), и нещастие за всички.
Докато, обратното, ако насочваме остроумието си чрез християнска любов към взаимно разбиране, към сътрудничество, към творчество, вместо да изпадаме в лукавство и разпад, в упадък и унищожение, то би ни довело до благоразумие, благоплодие, плодоносие и благополучие.
Същото или подобно нещо се случва и с „отстоянията“, които се създават между християните. Тук обаче нещата се проявяват и получават различна форма.
Вместо активното и нападателно лукавство и злина, те получават формата на пасивно или/и статично отстояние на един християнин от друг – приемат формата на безразличие. И това е, може би, защото то уж не е грях. Тоест, така си мислим.
Но Свещеното Писание казва: Ако някой се не грижи за своите (и за християните, б. авт.), а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник (1 Тим. 5: 8).
Думите не са дребни, нито незначителни – в тях има и тежест, и широта. Затова също и едно обикновено телефонно обаждане на наш познат, на наш роднина, на наш приятел или колега и съсед има голямо значение. Има своя смисъл и играе своята роля. Едно сърдечно пожелание, поздравление или съболезнование, намалява или пропъжда разстоянията, довежда по-близо хората, вярващите християни.
За разстоянието в храмовете има една причина, едно оправдание и то се случва заради здравето на хората. За отстоянието обаче между християните какво оправдание има? Май никакво. Обратното.
То носи и отчуждение, но и самота. Самота и за този, който не подема инициативата за общуване, и за този, който се лишава от нея заради безразличието на първия. И това, разбира се, са отрицателни предпоставки и състояния, както за здравето, телесно и душевно на всеки човек, така и за придобиването на Божието благословение, и за общуването ни с Него.
Обратно, всяко любовно в истината общуване между християните намалява отстоянието, но и отстъплението на всички ни от Бога – и на християните, и на нехристияните.
Нека да не забравяме впечатлението и думите на езичниците за първите християни: „Вижте как тези християни са възлюбили един другиго.“
Проф. Панайотис Бумис (р. 1934 г.) дългогодишен преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет, автор на множество книги и статии, посветени на православната канонология, както и на връзката между библейско богословие и канонично право.
Автор: проф. Панайотис Бумис
Превод: Александър Смочевски
Текстът се публикува с разрешението на проф. Панайотис Бумис.
Снимка: orthodoxtimes.com
[1] На гръцки език думите πονηρία лукавство и πόνος болка са от един и същ корен. Б.пр.
