Начало / Uncategorized / Да правиш снимки със сърцето

Да правиш снимки със сърцето

Интервю с Радослав Йорданов, маркетинг специалист, актьор и режисьор

 – Здравей, Радо, много се радваме, че прие да участваш в нашата нова рубрика. Както знаеш, „За вярата и хората“ има за цел да представи ежедневието и мислите на съвременния православен християнин. Мнозина смятат, че вярата е нещо остаряло и неразривно свързано със свещеници, монаси и въобще, някакви ‘тайни’ среди, до които обикновените хора нямат достъп. Но и двамата знаем, че това никак не е вярно и затова сърдечно ти благодарим за това, че прие да споделиш своя опит. На първо място обаче, би ни кажеш малко повече за себе си, с какво се занимаваш, на колко си години, от къде си?

Здравей. И аз благодаря за възможността да се представя. Радослав Йорданов 33 години, роден и израснал в Стара Загора, живея със семейството си в София. Занимавам се с маркетинг, дигитална трансформация, видео маркетинг, разни хобита и малко спорт, ако ми остане време.

– Звучи много интересно. Кажи ни повече как минава един твой ден. Срещаш ли някакви трудности, или пък напротив? Как се чувстваш като християнин на работното си място?

Всеки ден е различен. Като цяло се чувствам много много добре и основната ми движеща сила е да прилагам всичките си умения и креативност в полза на своя работодател, така развивам и себе си. Много ми харесват колегите, атмосферата, която създават, общата загриженост и жестовете на добросъвестност. Разбира се немощни сме и това също оказва сериозно влияние. Иначе един мой ден на работа минава доста динамично, макар че почти не отлепям очи от компютъра. Има и трудности. Повечето от тях са свързани с борбата с вехтия човек и особено, с неспокойния ми характер. Поднебесните работят най-добре на нервна или на емоционална почва, затова всячески се опитвам да остана спокоен, но в определени моменти това е много трудно. Не бива да губя връзката си с Бога, само това си повтарям и се моля Господ да не ме оставя. Трябва разум, за да придобием Христов ум, да овладяваме самите себе си, да опростим живота си и да изпълняваме призванието си. Разбира се всичко това е дар, но ние трябва да се трудим според силите си. Християнинът трябва да носи Христос в сърцето си, без значение къде е поставен, а това е най-сложната задача. Опитвам се да помня това на работното си място – имам твърде малко смирение и навред, твърде много примки, но трябва да се старая да живея така, сякаш всеки един момент мога да застана пред съда. Да, борбата е изтощителна, но не е безнадеждна. Необходимо е ежедневно насилие над естеството.

– За някои наши читатели може и да си познат като актьор. Какво е актьорската игра за теб и кое е различното или еднаквото с това да бъдеш маркетинг специалист?

Хмм… за мен Актьорското майсторство е майсторлък, и донякъде го считам за призвание, но то е приложимо само и единствено в съответните условни параметри на сценичното или екранното изкуство, а не в естеството на живота. Твърде против съм да се прекрачват тези граници. Това е като да извадиш огън и да си играеш с него извън пещта, много опасно е. И двете места – и сцената, и животът, имат нужда от нашата естественост, от нашата организация и неподправеност и от нашия искрен професионален опит. Започнем ли да играем – губим себе си и се главозамайваме. Абе градим върху пясъка, а не на твърда основа.

Иначе има много общо между маркетинга и изкуството, защото и в двете трябва да се прояви интелект, творчество и постоянство в находчивия начин на своето позициониране пред определени потребители.

– От актьор и режисьор, до маркетинг специалист. Толкова много възможни пътища и все пак, как сред всички тях намери именно Бог?

В момента не играя, защото имам други приоритети – вярата, семейството, работата. За да се качиш на сцената, или да направиш филм трябва да имаш ясно послание и време да го реализираш.

За второто – не знам как да го обясня. Винаги съм имал въпроси. Опитах различни духовни практики от различни религии и течения, и деноминации на християнството, но там е страшно. Душата ми не намираше утеха и още повече жадуваше за истината. Мога алегорично да сравня попадането си в Православието с митаря Закхей – бях се качил на смоковницата на моята гордост, понеже съм малък човек. Исках от там да видя Бога, защото копнеех за Него, бях слушал толкова много, но все още не бях видял Истината с очите си. И сякаш Той се отби от пътя си, дойде и ми каза – „Слез от там, защото има едни неща, за които трябва да поговорим.“ После ме утеши и остави в ръцете на един отец и неговото паство. И по техните молитви аз се опитвам нещо да направя и благополучно да вървя във вярата.

Сцена от постановката RED.

 

Искам и още нещо да кажа, ако ми позволиш. Накъдето и да се обърнеш можеш да видиш Христос. Във всичко да Го разпознаеш. Може да спреш да се боиш дори от смъртта. Навсякъде в момента сме свидетели на библейски или евангелски събития. На едно място потоп, на друго Содом, на трето Вавилон. На едно място Господ е разпнат, на друго подигран, на трето някой бие плесници на Спасителя, на четвърто Бог е възкръснал и Нему пеят хвалебствени песни. Въпросът е ние къде сме в тези събития – ще се отречем ли, или ще вземем кръста си и ще Го последваме. Ти сам каза в началото как ние сякаш си мислим, че Христос (ако вярваме в Него) е ходил по земята, правил е чудеса, основал е Църквата и се е възнесъл и сега едва ли не е горе в есхатона и се радва с всички свои светии. Не, Господ е жив, Той не е някакъв мит! Господ ни учи и със Своето присъствие и със Своето отсъствие. Той може да дойде и да устои жилище в нас, може да се побере в смиреното сърце, както казват светиите. Накъдето и да се обърнеш можеш да видиш или евангелските събития, или, наблюдавайки творението, книгата на живота да ти разкрие тайните на Бога. Най-малкото всяка неделя съпреживяваме всичко онова, което се е случило от създание мира. Имаме шанса да се каем, изповядваме, да приемаме тялото и кръвта Христови. Всяко нещо говори за Христос. Има един неземно сладък дар, който кара душата ти да се топи от радост, любов и душевно съкрушен като стоиш пред Бога. Мисля, че Св. Филарет Московски е написал своята молитва в подобно състояние.

Най-сладко е да достигнем до онази сладост, в която във всичко намираме сладчайшия Иисус и Той разтваря всяка горчивина. Другото е мираж и гонене на вятъра.

– Освен тези таланти, лично познавам твоите фотографски проекти. Особено впечатление правят миниатюрите. За мен красотата на природата е един от много начини да познаеш Бога и неговите чудеса. Кое е най-голямото чудо, което камерата на сърцето може да запечата според теб?

Детайл от купола на катедралния храм в манастира Ксенофонт, Света Гора

Като бях на Света Гора и един монах – отец Йоргос от манастира Ксенофонт, забеляза, че непрекъснато се разхождах с моя фотоапарат и снимах насам-натам (смее се). Когато седнахме в архондарика, за да ни почерпят по традиция с кафе и локум, той се обърна към мен и ме попита: „А направи ли снимки в сърцето си?“ – от този въпрос нататък, отношението към камерата ми е различно.

Най-голямото чудо, което камерата на сърцето може да запечата е мира Христов. Аз не знам по-голямо чудо в следствие на живота в тайнствата. Разбира се, и това е дар, но ако Господ благоволи да го даде дори за миг, мисля, че това може да накара всеки човек да спре да тича след суетата на този сън, който ние наричаме живот.

То става точно там – в тъмната стаичка на сърцето и когато блендата се отвори дори за миг, на сърдечната лента се отпечатват неописуеми изображения. Когато вярата влезе в сърцето.

– Какви са твоите възгледи за семейството и семейните ценности през 21 век?

Интересна и сложна е мисията на семейните. Дело на християнина е да не живее за себе си, а за ближния и за Бога и това е прекрасна, благодатна почва за отглеждане на християнската душа. Трудностите идват от там, че географията на съвременната личност е положена на много силно егоистична почва и често ние пренебрегваме този факт и мислим първо за себе си, после за другия. На тази почва не е възможно да отглеждаш растения, ползвани с чудотворната вода на саможертвата и това са пречки на съвременните семейства, без значение дали следват или не следват вярата. Има обаче и много красиви примери на чутовна любов и велика мъдрост, отгледана в огнището на междусъпружеските и семейните отношения.

Мисля, че в момента тече война срещу Православието и по-специално, срещу най-важната му клетка – семейството. Едно знам, че ако няма семейство, няма свят. Дори и да има достатъчно свети отци, които да го крепят отечеството и човечеството с молитвите си, няма ли семейство – всичко ще свърши. Говоря и за биологичното, и за духовното семейство. Все пак ние знаем, че и портите адови няма да надделеят над Христовата църква, така че няма от какво да се боим. По молитвите на светите отци на небесата и на нашите отци тук на земята, дано семействата са запазват здрави, иначе краят е дошъл.

– Днес много млади хора мечтаят да станат актьори и актриси. Какво би ги посъветвал?

Аз лично не съм авторитет в тази сфера и не искам да „чупя хатъра“ на някого, просто не мисля, че можем да сложим огън в пазвата си и да очакваме, че няма да се изгорим.

Творецът трябва да е много внимателен; първо амвонът, от който говори, му предоставя широка гласност и това какво казва и как въздейства, трябва да е много добре премислено. Второ, като започнат да ти ръкопляскат, ти започваш да си вярваш и, ако си повярваш повече, това може да има опасен ефект върху душата. Съединени с лошо послание комбинацията става страшна. Има и друго  – артистът е много чувствителен, той трябва да умее да съпреживява събитията, за да може да ги предаде, а това също довежда до голяма бран. Всички много обичат чувствеността, но тя е плаващи пясъци. Потънеш ли там, без Бога, няма измъкване. Трябва внимание, разум и голяма вяра за да запазиш себе си. Повечето драматурзи и писатели нямат отношение към Бога, някои виждат света и представят събитията доста уродливо и посредствено, опасно е. Човек без да иска може да загуби правилна представа за някои неща, мислейки си че казва и прави добро.

Мисля, че затова светите отци казват, че първо трябва да сложим Христос пред себе си. За да не губим тази правилна преценка и заради куп други неща.

– За нас беше голямо удоволствие. Пожелаваме на теб и семейството ти много успехи и до нови срещи!

Благодаря, пожелавам на екипа ви много творчески успехи, благодат и радост… и мир.

С Радослав Йорданов разговаря Асен Андонов. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Доц. Павел Павлов: През 2020 г. обучението в Богословския факултет ще бъде безплатно

През 2020 г. стартират отново магистърските програми към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. ...