Начало / Uncategorized / Простичка забележка към о. Андрей Конанос от един простичък владика

Простичка забележка към о. Андрей Конанос от един простичък владика

По-рано тази седмица стана ясно, че известният проповедник и автор на книги архим. Андрей Конанос е подал молба в Атинската архиепископия с желание да спре да бъде свещенослужител. 

Решението на архимандрита бе изненадващо за духовници и християни. Предлагаме ви отворено писмо на митрополита на Сидирокастро Макарий, публикувано в гръцката православна агенция Ромфеа.

Ваше Високопреподобие,

Обръщам се към Вас със свещеническата Ви титла, тъй като – колкото и да събличате расото, колкото и със сладки думи да увещавате, че го почитате, според народа Вие го “изхвърляте”. Искате или не, никога не преставате да бъдете духовник до края на земния Ви път.

Свещенството в душата Ви е неизличимо във Вашия живот “до  второто пришествие на Господа”, когато ще отговаряте според делата Ви пред Праведния Съдия, за предадения Ви залог, който сте приели с чест и достойнство по време на Ръкоположението Ви във втората степен на свещенството.

Расото, скъпи отче, наистина е затвор, а свещенството се живее в килията – в килията на личния ни затвор, където е място за молитва, свидетелство и на лично мъчение; място на смирение, съкрушение и покаяние. То не се живее из салоните в залите, хотелите, лукса, или пък по самолетите и важните ресторанти из петте континента, както Вие казвате.

Последното Ви действие, което не Ви досрамя да не скриете нито от Бога, нито от хората, и да го преживеете сам, бе в действителност като гръм от ясно небе и силно земетресение.

Под развалините, уви, погребахте не само себе си, но и Вашите привърженици, които бяхте придобили разбира се в името на Църквата Христова и вярата ни, но не и вярващите в нашия Бог и Отец, които опитвахте години  наред  да наставлявате в Господа с талантите Ви.

За съжаление всички в момента остават бездействени, бездуховни, непричастни, но и непосветени, тъй като вече нямате правата, с които преди разполагахте. Някои Ви хвалят за неоправданото Ви действие. За съжаление същите онези, които сте поучавали. Същите увещавахте с красиви примери да не се развеждат, да понасят свекървата и снахата.

Вие обаче направихте първата крачка и се разведохте с Христа и Църквата, обратното на това, което казвате.

Можехте да кажете каквото пожелаете, да говорите красиво за едно ново начало отвъд законите и каноните, за да може да оправдаете както Вас самия, така и цялото Ви беззаконие и грехове, които ще останат върху Вас завинаги.

Знаете ли, Ваше Високопреподобие, аз не Ви познавам толкова добре. Бях Ви поканил в Митрополията си след молба на наши християни, за да може да помогнете и Вие, наред с моите опити, на някои евентуално да се спасят в Господа.

Ние, както Христос казва, говорим, но не ни вярват. Искат да дойде „Спасителят“, който не е като нас. Вие дойдохте както при нас, така и на други места – близки и далечни, за  да спасите нашите овци. За съжаление това е манталитетът на нашите християни. Вършим всичко с любов  – вслушваме се в исканията на вярващите. Иначе Вие никога не сте си тръгвали от някоя проява наранен, но с пълна душа и багаж.

Не искам да изпадам в подробности, но се появихте като месия на света и след това, което наскоро направихте, искате отново да бъдете негов Спасител. За наивни ли ни смятате, или глупаци? Внимавайте с последната измама Внимавайте, защото е по-лоша от първата.

Ваше Високопреподобие, позволете ми, освен ако не грешка от прочетеното, да обсъдя няколко нападки срещу Вашето началство –  Св. Атинска Архиепископия.

Защо? За да си мислим, каквото ни скимне ли?

Но Вие, както и някои други клирици на мястото, където служите, сте безконтролни, че дори се облажавате. Кой смее да Ви пипне и с пръст?

Привържениците Ви ще ни унищожат. Ще ни нарекат изостанали, мракобесници, ще ни обвинят, че не искаме млади хора, нови идеи. 

Позволете ми, Ваше Високопреподобие о. Андрей да спомена и нещо последно. Да не би да сте искали да прибегнете до някаква крайност?

Щеше да е разумно да се бяхте отделили тайно, да не уведомявате хилядите, които Ви вярваха и обичаха. Не се ли погуби едно малко манастирче, за да може Вие да се оттеглите и да живеете сам? Не можахте ли да си вземете една малка или голяма къща до брега, че да може слънцето и морето да прочистят ума Ви за известно време, или пък за цял  живот?

Или пък защо не останахте на някое местенце на някоя вълшебно красива планина и да си живеете щастливо там, без да създавате скандали, които са по-страшни и от оня коронавирус за Църквата.

Стига всичко това да ви носи наслада, удовлетворение по някакъв начин Вече и да искате, връщане назад няма. Злото е сторено. Уви, маските паднаха. Ах, какъв скандал се заформи. Уви, не бяхте някой обикновен и незначителен клирик с две-три години служба, но бяхте великосхимник с двадесетгодишно служение. Един цял живот.

Бяхте великият и значим о. Андрей Конанос, който искаше да се смали и от отец Андрей да стане Андрей Ко-Нанос (нанос на гр. означава джудже, бел. на прев.)

Не си мислете, че съм Ви  обиден толкова аз, колкото много други. Но поне съм с всичкия си. 

Пожелавам истинско покаяние както на мен, така и на Вас.

С любов в Христа и Неговата Майка Богородица,

Автор: Митрополит на Сидирокастро Макарий

Превод: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Премиера на „Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“ от отец Александър Шмеман на Пролетния панаир на книгата 2024

На 26 май (неделя) от 17:00 ч. в Литературния кът на Пролетния панаир на книгата ...