Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
По-рано тази седмица стана ясно, че известният проповедник и автор на книги архим. Андрей Конанос е подал молба в Атинската архиепископия с желание да спре да бъде свещенослужител.
Решението на архимандрита бе изненадващо за духовници и християни. Предлагаме ви отворено писмо на митрополита на Сидирокастро Макарий, публикувано в гръцката православна агенция Ромфеа.
Ваше Високопреподобие,
Обръщам се към Вас със свещеническата Ви титла, тъй като – колкото и да събличате расото, колкото и със сладки думи да увещавате, че го почитате, според народа Вие го “изхвърляте”. Искате или не, никога не преставате да бъдете духовник до края на земния Ви път.
Свещенството в душата Ви е неизличимо във Вашия живот “до второто пришествие на Господа”, когато ще отговаряте според делата Ви пред Праведния Съдия, за предадения Ви залог, който сте приели с чест и достойнство по време на Ръкоположението Ви във втората степен на свещенството.
Расото, скъпи отче, наистина е затвор, а свещенството се живее в килията – в килията на личния ни затвор, където е място за молитва, свидетелство и на лично мъчение; място на смирение, съкрушение и покаяние. То не се живее из салоните в залите, хотелите, лукса, или пък по самолетите и важните ресторанти из петте континента, както Вие казвате.
Последното Ви действие, което не Ви досрамя да не скриете нито от Бога, нито от хората, и да го преживеете сам, бе в действителност като гръм от ясно небе и силно земетресение.
Под развалините, уви, погребахте не само себе си, но и Вашите привърженици, които бяхте придобили разбира се в името на Църквата Христова и вярата ни, но не и вярващите в нашия Бог и Отец, които опитвахте години наред да наставлявате в Господа с талантите Ви.
За съжаление всички в момента остават бездействени, бездуховни, непричастни, но и непосветени, тъй като вече нямате правата, с които преди разполагахте. Някои Ви хвалят за неоправданото Ви действие. За съжаление същите онези, които сте поучавали. Същите увещавахте с красиви примери да не се развеждат, да понасят свекървата и снахата.
Вие обаче направихте първата крачка и се разведохте с Христа и Църквата, обратното на това, което казвате.
Можехте да кажете каквото пожелаете, да говорите красиво за едно ново начало отвъд законите и каноните, за да може да оправдаете както Вас самия, така и цялото Ви беззаконие и грехове, които ще останат върху Вас завинаги.
Знаете ли, Ваше Високопреподобие, аз не Ви познавам толкова добре. Бях Ви поканил в Митрополията си след молба на наши християни, за да може да помогнете и Вие, наред с моите опити, на някои евентуално да се спасят в Господа.
Ние, както Христос казва, говорим, но не ни вярват. Искат да дойде „Спасителят“, който не е като нас. Вие дойдохте както при нас, така и на други места – близки и далечни, за да спасите нашите овци. За съжаление това е манталитетът на нашите християни. Вършим всичко с любов – вслушваме се в исканията на вярващите. Иначе Вие никога не сте си тръгвали от някоя проява наранен, но с пълна душа и багаж.
Не искам да изпадам в подробности, но се появихте като месия на света и след това, което наскоро направихте, искате отново да бъдете негов Спасител. За наивни ли ни смятате, или глупаци? Внимавайте с последната измама Внимавайте, защото е по-лоша от първата.
Ваше Високопреподобие, позволете ми, освен ако не грешка от прочетеното, да обсъдя няколко нападки срещу Вашето началство – Св. Атинска Архиепископия.
Защо? За да си мислим, каквото ни скимне ли?
Но Вие, както и някои други клирици на мястото, където служите, сте безконтролни, че дори се облажавате. Кой смее да Ви пипне и с пръст?
Привържениците Ви ще ни унищожат. Ще ни нарекат изостанали, мракобесници, ще ни обвинят, че не искаме млади хора, нови идеи.
Позволете ми, Ваше Високопреподобие о. Андрей да спомена и нещо последно. Да не би да сте искали да прибегнете до някаква крайност?
Щеше да е разумно да се бяхте отделили тайно, да не уведомявате хилядите, които Ви вярваха и обичаха. Не се ли погуби едно малко манастирче, за да може Вие да се оттеглите и да живеете сам? Не можахте ли да си вземете една малка или голяма къща до брега, че да може слънцето и морето да прочистят ума Ви за известно време, или пък за цял живот?
Или пък защо не останахте на някое местенце на някоя вълшебно красива планина и да си живеете щастливо там, без да създавате скандали, които са по-страшни и от оня коронавирус за Църквата.
Стига всичко това да ви носи наслада, удовлетворение по някакъв начин Вече и да искате, връщане назад няма. Злото е сторено. Уви, маските паднаха. Ах, какъв скандал се заформи. Уви, не бяхте някой обикновен и незначителен клирик с две-три години служба, но бяхте великосхимник с двадесетгодишно служение. Един цял живот.
Бяхте великият и значим о. Андрей Конанос, който искаше да се смали и от отец Андрей да стане Андрей Ко-Нанос (нанос на гр. означава джудже, бел. на прев.)
Не си мислете, че съм Ви обиден толкова аз, колкото много други. Но поне съм с всичкия си.
Пожелавам истинско покаяние както на мен, така и на Вас.
С любов в Христа и Неговата Майка Богородица,
Автор: Митрополит на Сидирокастро Макарий
Превод: Асен Андонов
