Начало / Uncategorized / Църквата е като гора, даваща ни благодатен въздух за душата

Църквата е като гора, даваща ни благодатен въздух за душата

Израснал в Северен Айдахо, бях заобиколен от планини и гори. Не помня време, когато горите не се загнездваха в сърцето ми и изпълваха въображението ми с мисли за приключения.

Когато бяха малък, заедно с брат ми и родителите ми отивахме на къмпинг до националния парк в далечната североизточна страна на езерото Пенд Орел. Там баща ми ни правеше малки играчки на лодки кану с платна от брезова кора.

Този парк на практика не се е променил от онова време и днес също се опитвам да посещавам къмпинга всяко лято, когато ходя на риболов с брат ми. Като ученик в гимназията редовно ходех на туризъм в планините около Сандпойнт, Айдахо, заедно с най-добрия си приятел (сега професор по теология и философия в Шотландия). Джим и аз се изкачвахме до най-високата точка на дадена планина и се молехме заедно. По този начин разбрахме реално как пророк Моисей срещна Бог на планината Синай – ние също почувствахме Божието присъствие на планината.

И до ден днешен се чувствам по-близо до Бога, когато ходя в гора, а величието на планините, които заобикалят Пугет Соунд, ме вдъхновява и издига душата ми. Когато за първи път разчистихме земята, за да построим манастира, отсякохме възможно най-малко дървета, желаейки сградите да изглеждат така, сякаш са държани в ръцете на Бога. Гората си кръстихме на свети Серафим Саровски, който сам потърсил усамотение в гора. Нашият лес не само осигурява необходимото уединение, но ни дава кислород, позволявайки ни да дишаме чист въздух.

Подобно на горите по целия свят, и нашаша гора ни дава възможност да дишаме спокойно и да изпълва дробовете ни със сладкото благоухание, което само една гора може да осигури. Изненадващо ли ще бъде ако се смятам за природозащитник?

Църквата е като гора, даваща ни благодатен въздух за душата.

Монасите винаги са имали специално място в сърцата си за горите. Известно е, че коптските и етиопските монаси садят дървета в пустинни планини, в които са изградени манастири, и наричат тези места „свети гори”. Руските монаси, потърсили уединението си в Северна Теваида, гори, които се превърнаха в тяхната пустиня. За мен горите и планините винаги са били свързани с молитвата. Първият ми параклис беше в края на скрита пътека, в гора, която беше само на един хвърлей камък от дома ни на езерото Понд Орел. Създадох малък олтар от дърво и заковах кръст, направен от клони зад олтара. Когато бях в колежа, първата ми среща с православна икона се случи през самото лято, когато посетих гората Редууд в Северна Калифорния, за първи път.

Нашите храмове са като гори по много причини. Когато влизаме в православен храм, ние сме обхванати в живото присъствие на Бога и нашите духовни бели дробове се пълнят. Това е кислород за душата, който вдишаме, а гората, която ни заобикаля, не е нищо друго, освен облакът от свидетели, светиите, които се присъединяват към нас в поклонението ни пред Божия Престол. Кислородът, който вдишваме, е Божията благодат, която изтича към всички, които биха потърсили безопасността и светостта, които ни очакват в Божия свят храм.

Автор: игумен Трифон

Сп. Светодавец брой 6/2020

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Доц. Павел Павлов: През 2020 г. обучението в Богословския факултет ще бъде безплатно

През 2020 г. стартират отново магистърските програми към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. ...