Начало / Uncategorized / Протойерей Андрей Юревич: “Светостта на майчинството зависи от бащинството”

Протойерей Андрей Юревич: “Светостта на майчинството зависи от бащинството”

Между 19-20 ноември 2013 г. в Москва се проведе третият Всерусийски форум “Светостта на майчинството” на тема “Семейните ценности в съвременното информационно пространство”,   организирано от фонда “Андрей Първозвани” и Центърът за национална слава.  На форума присъстваха повече  от 400 участници от шестдесет региона на Русия, гости от Гърция, Италия, Китай, САЩ, Украйна и Беларус, както и многодетни родители.

Сред присъстващите беше и предстоятелят на храма “Св. Живоначална Троица” към Черкаския приют в Москва Андрей Юревич, и  неговата презвитера Олга Юревич – випускник на Московския архитектурен институт, автор на книгата “Майчини цветчета”. Запознахме се с тях на 16 ноември 2012 година, по време на презентацията на книгата на Екатерина Бурмистровая “Бременност, раждане, майчинство”.  Помня и задушевното им  пеене  в края на вечерта “Подай ми ръка” –  пееше отецът. “Вземи още и сърцето” – отговаряше съпругата му.

– Отец Андрей, презвитера Олга е била единствено дете, пък вие имате седем деца от нея – шест момичета и едно момче. Видях четири от тях миналата година в културния център “Покровски двери”.

— Да, беше прекрасна вечер! Сигурен съм, че книгата “Бременност, раждане, майчинство” би се превърнала в хубав подарък за участниците на днешния форум. Още по-добре би било, ако се издаде в поредица, посветена на възраждането на щастливото многодетно семейство. В книгата има и страница за записване на лични мисли, а на корицата –  джобчета за съхранения на снимки и скъпи на сърцето записки. Книгата е написана в помощ на родителите с цел да опознаят  самите себе си по-добре. Аз също съм съгласен с мнението на Екатерина за това, че родителство като задължение само на жената е абсолютно неправилно. Много важна е и ролята на бащите, на мъжете. Четейки книгата, си казахме с презвитерата “Ето от такава книга имахме нужда преди 30 години!”

— А Вие отдавна ли работите по програмата  “Светостта на  майчинството”?

— Знаете ли, в нашата енория имаше една друга програма – по-семейно ориентирана. Когато бяхме млади, в енорията ни започнаха да се раждат много деца и всички отци станахме многодетни. У едните 7 деца, у другите 8 и 9, пък един от свещениците имаше 13. Цялата енория стана многодетна. Презвитерата организира семеен клуб, занимавахме се с многодетните семейства. Енорията ни се превърна в най-многодетната в Красноярския район, имахме 52 многодетни семейства.

Бяхме влезли в сътрудничество с красноярския филиал на Центъра за национална слава още преди момента, в който започна  програмата  “Светостта на майчинството”. В последствие се присъединихме и към нея. Самата програма разбира се си има и своята “пиарна” част, тъй като всичко, свързано с майката  в тази страна, се култивира. Но на мен ми се струваше, че бе необходимо да се наблегне повече на общосемейните ценности. Трябва да се обсъждат семейните ценности, не просто ценността на майката, тъй като тя сама по себе си не е семейството, а част от него. Семейството са мъжът, жената и децата. Не е ли така? Едно семейство има нужда от мама, тате и децата. 

Ако допуснем, че едно дете се е родило в следствие на блудно съжителство, това  майчинство счита ли се за свято? Самият факт, че някой ражда или забременява, това означава ли, че всяко майчинство е свято? Да, разбира се, че всеки живот е дар от Бога и в този смисъл той е свят. Важното обаче е как хората се отнасят към това. Считам също, че темата за бащинството  също е много значима. Днес наблюдавам, че все повече се повдига този въпрос. Между другото, Красноярският филиал към Центъра за национална слава вече провежда програма “Бащите на Русия” под ръководството на Андрей Юревич Коченов.

— Вие участвате ли в нея?

— Не, тя е сравнително нова, може би на година-две. Наскоро се състоя и мотопробегът “Бащите на Русия”, който има за цел да стане общонационален до 2014 година. Въобще, смея да твърдя, че от бащите зависят много неща. Ето, говорим си за патриархални ценности, патриархално семейство. “Патер” означава “баща”. Именно от бащата започва всичко. Говорим  си за проблемите на абортите. Е, кажете ми, коя е тази жена с любящ съпруг, която би извършила тайно от него аборт? Или пък ако няма съпруг, а просто някакъв възлюбен, който във всеки един момент може да си тръгне? Има и такива, които са като съквартиранти, но не и съпрузи – пияници, които бият жената, карат се с нея, от такъв мъж жената не би и помислила да ражда.

— Изцяло съм съгласна с  Вас. Семейството – това  е  едно цяло.

— Ами разбира се. Ето сега обсъждахме на кръгла маса семейните ценности. По някакъв начин много бързо се стигна до въпроса за проблема за защитата на децата и детството от средствата за масова информация. Обсъдихме категоризацията на филмите 6+, 8+, 12+ и т.н. Аз станах и казах:

“Слушайте, а защо обсъждаме този въпрос? Защо само децата? Е, какво –  децата не трябва да гледат лоши неща, а на възрастните е позволено? Никой не трябва да се сблъсква с лоши неща”.

Казваме, че възрастните имат избор, докато децата не могат да избират, тъй като не са защитени. Но и възрастните не винаги могат да оценят последствията на своя избор.

Човек поради своята паднала природа, е склонен да греши. Грехът е привлекателен, той те обвързва. Онези ужасни, неприятни предавания “Дом-2” и “Нека говорят” имат невероятно високи рейтинги. Хората ги харесват. Защо? Защото са цинични, хората ги възприемат като зрелище. Т.е., необходимо е да се възпитават и възрастните. Неслучайно Христос се обръща към възрастните хора с думите “деца мои”. Не е случайност и че зрели хора наричат свещеника “отец”, който също възпитава. И царят неслучайно са наричали “царю-отче”. Защо? Защото той е баща за народа. Той го ръководи и възпитава. По някакъв начин обаче се получава едно лицемерие –  ето, пазим децата, пък възрастните – не. Всъщност най-уязвимата категория днес от страна на средствата за масовата информация не са децата, а  именно мъжете, тъй като едно дете не се вълнува от голата леличка на екрана, а мъжът. Това е доста очевидно.

— Т.е телевизията не опорочава децата толкова, колкото възрастните?

— Ами разбира се. Покварата на възрастните покварява децата. Нещата трябва да се търсят в корена,  необходимо е възрастният да се пази от разврата. Тогава, бидейки самите те едни различни хора, не биха позволили на детето да гледа разни глупости.

— Отец Андрей, в Москва ли живеете в момента?

— Да, минаха вече три години, откакто се върнахме в Москва, след прекарани почти тридесет години в Сибир – най-прекрасните ни години в живота ни. Заминахме за там като млади архитекти, още невярващи. Там работех като главен архитект на град Лесосибирск. Към края на 80-те с жена ми станахме вярващи, след което започнахме да водим църковен живот, а после станах свещеник, където прекарахме в служение двадесет години.

— Децата след ръкоположението ли се родиха?

— Не, първата ни дъщеря се роди в Москва. Заминахме за Сибир, когато беше на половин годинка. Втората, Ася, се роди там, но все още не бяхме станали вярващи. Кръстен съм като дете, получи се така, че кръстихме съпругата ми през 1989 година, две седмици преди да се роди третото ни дете – единственият ни син. Това бе преломен за нас момент. Впоследствие всички останали деца се родиха във вярващо семейство, при четвъртото вече бях духовник.

— Презвитера Олга започва да пише книги вече като възрастен, имала ли е тази склонност още от детство?

— Склонност към писане имаше. Водеше си дневници, някога пишеше и стихове на общочовешки теми. В последствие, след като придоби семеен и майчински опит, реши да го сподели с останалите и написа “Майчини цветчета”. Първото издание излезе през 2005 година, когато вече имахме 7 деца – нашите цветчета. По това време най-малката ни дъщеря, Марта, беше на 7 години.

— Това е първата книга, издадена в рамките на всенародната програма “Светостта на майчинството” в поредицата от литература за семейни четения. Много ми хареса “Майчини цветчета”. Книгата е издадена в родния ми край – Красноярск.

— Когато служих в Красноярския край, ръководителят на комисията по семейни въпроси каза: “Влиянието на държавното управление в семейството трябва да бъде  колкото се може по-ограничено”. Може това и да не беше негова мисъл, но той я приемаше. Мисля, че не говореше за правосъдната система за непълнолетни, а за покровителство, помощ, за нещо добро. Т.е., ако семейството е решило, че иска да бъде голямо, това си е техен проблем. В наши дни държавата говори, че семейството трябва да е един от приоритетите, и все пак нищо не прави за него. Получава се някакво странно лицемерие и двуличие. Ако се търси растеж на населението, то непременно трябва да се предприемат някакви действия, още повече, че това е общодържавен идеал. В наши дни без държавни помощи, без социални програми – съвременните многодетни семейства не могат да се справят. За болшинството такива семейства не достигат средства за  нормален живот.

— Преди една година дъщеря Ви Лида каза, че животът в голямо семейство е хубав и, макар и често да няма пари, не е страшно, тъй като винаги има с кого да поиграе, да поговори, да сподели, да потърси съвет. Презвитерата я нарича “Дар Божий” в своята книга; “Тихо, кротко, трудолюбиво момиче, което всеки ден се моли: “Господи! Дай ми да давам!”. Чудесно, нежно цветче”.

— И все пак рядко срещаш жени, които с лекота могат да преодолеят страха от бременността и многодетството. На такива са им нужни позитивни, радостни примери на  многодетни семейства, на които на човек да иска да се възхищава. Понякога гледаш – идва жена – на гърба раница, отпред – корем. Е, защо стоиш приведена? Изправи се, върви красиво през живота, така че всички модели да те гледат и да ти завиждат!

В семейството може да има вътрешен подвиг, но подвиг не в името на подвига, а в името на радостта, която в крайна сметка носи любовта на света.

Тогава всички хора наоколо ще започнат да говорят: “И аз искам така!”. Не бива да възприемаме многодетното семейство като бреме. Веднъж една жена каза: “Матушка, дълго се колебаех, но сега искам да раждам като Вас”. Вече има три деца и иска още…

— И до ден днешен помня Вашата песен за това, как трябва да се дава. Презвитерата тогава каза, че изобщо нямате слух.

— Ами права е. И Вие чухте “пеенето” ми. Поради това, когато пея, се моля: “Господи, направи нещо със слуха на слушателите ми, така че аз да издавам ужасни звуци, пък те да чуват прекрасно пеене!”

Интервюто проведе Ирина Ахундова.

Превод: Асен Андонов

Източник: matrony.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Времето и Църквата

Христовото Пришествие донесе Царството Божие в света. А царството, в което се проявява Божието царство, ...