Начало / Uncategorized / Изправени пред несигурното си бъдеще

Изправени пред несигурното си бъдеще

Какво ни очаква в нашето бъдеще? Пандемията от коронавирус продължава и несигурността преобладава в много аспекти на нашия живот.

Имам две деца, които се подготвят да заминат за колежа след няколко седмици и не са сигурни дали всичките им часове ще са онлайн или ще започнат занятия в университета. Двете ми по-малки деца пък дори не знаят как изглежда гимназията, а съпругата ми Вера не е сигурна как да се подготви за своите преподавателски задължения в началното училище. 

Ами всички онези, на които са свършили определените обезщетения за безработица в края на юли? А за тези, които все още не могат да си намерят работа и се притесняват да плащат сметките си? Животът ще се върне ли към „нормалното“ тази есен, или в началото на следващата година, или ще трябва да изчакаме до края на 2021 г.?

Като размишлявам върху нашето църковно семейство, много мисля за дългосрочното въздействие на пандемията, което ще бъде и над нашата църковна общност и върху всички наши обични енориаши. Някои от нашето семейство (енория) са били физически изключени от богослужението и общението почти за шест месеца. Ако това продължи още шест или девет месеца, какво ще означава това за разбирането ни за ралигиозната общност?

Ще свикнем ли да не се събуждаме в неделя сутрин, за да отидем на богослужение и да се съберем като едно църковно семейство?

Ще мислят ли някои от нас, че сме стигнали „баланса“ без Църковното общение и ще омаловажаваме, като ще казваме, че това не е централното значение в живота ни? Какво се случи с личния ни молитвен живот и усилията да учим и непрекъснато да възрастваме във вярата? 

Слава Богу, че по време на този несигурен период на отделяне от Църквата, ние излъчвахме богослуженията си на живо, за да ги гледат всички, но със сигурност не е същото като личното присъствие и приемането на Тялото и Кръвта Христови, които подхранват душите и телата ни. Слава Бог, че църквите ни бяха отворени в края на май и имахме възможността да видим как много хора се завръщат, но някои все още не са сигурни и воъбще всичко не е напълно същото, когато не изпълваме служението си с Христос. 

Сещам се и за нашите младежи, които са пропуснали ежегодния си летен църковен лагер, нашия епархийски Бостънски лагер това лято. Те също са загубили от уроците в неделното училище през пролетта и ще видим какво ще се случи през есента с младежкото ни образование. Всичко това ми напомня за изключително значение да полагаме всички усилия за непрекъснато и ежедневно подхранване и укрепване на вярата ни в нашите домове и в личния ни живот. Вярата е жива, динамична реалност и ако ние не се грижим съзнателно за нея, тя ще изсъхне и ще умре!

Предизвиквам всеки, който е част от любимата ни църковна общност, честно да си задава въпроса: „Какво направих, за да се погрижа за вярата си по време на тази пандемия? Какво правя, за да не поддържам вярата си просто, но да й помогна да расте и да процъфтява? Как е връзката ми с Иисус Христос в този момент?“ Един от начините да подхранвате нашата вяра е да се присъединим към нашето седмично Библейско обучение. По време на тази пандемия продължихме седмичното си изучаване на Библията. Всъщност нашата група се разрастна през това време и ние бяхме одухотворени от  проучването и общението, особено през последните два месеца, които фокусирахме върху благодатта. Моля, помислете да се присъедините към нас в сряда сутринта от 10: 00-11: 30 ч. Чрез Zoom!

Какви са другите начини да защитите и подхранвате вашата вяра в този момент? Имате ли молитвено правило, което се опитвате да изпълнявате всеки ден? Ако не, бих се радвал да дойдете и да се срещнете с мен и мога да ви помогна да установите такова правило – в което да бъдете ангажирани да се молите ежедневно, да четете Писанието и някои други духовни книги и да ходите на изповед. С други думи, ще ви помогна да създадете дисциплина, която да ви насочи да растете във вярата си!

Какво ще кажете за християнското общение?

Въпреки нашето социално дистанциране и раздяла един с друг, можем ли да положим усилия да останем свързани с хората от църковното ни семейство? Всички имаме приятели от работа и от квартала, с които оставаме свързани. Но какво да кажем за нашите Христови приятели? Опитваме ли се да положим усилия да останем свързани с тези приятели и в тези приятелства да се подбутваме един друг по положителен начин, за да се развиваме постоянно в духовния си живот?

Нуждаем се един от друг. Няма такова нещо като самотен християнин. Ние сме семейство, което се нуждае един от друг.

И накрая какво правим, за да достигнем и да помогнем на нуждаещите се около нас? Любовта ни към Бога се вижда чрез любовта ни към ближния, особено към ближния, който може би се бори и се изправя пред трудни предизвикателства. Забелязваме ли нуждаещите се по време на тази пандемия и достигаме ли до тях по някакъв конкретен начин? Винаги трябва да държим очите си отворени и да споделяме Божиите благословения с другите. Това означава да бъдеш последовател на Иисус Христос.

Да, бъдещето ни е несигурно от една страна. И все пак, от друга страна, ние знаем, че Иисус Христос в крайна сметка контролира всичко. Той е „Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“. В Него всичко е сигурно! Никога не трябва да се страхуваме от нищо за бъдещето, стига да живеем в Него!

Така че нека бъдем сигурни, че не се измъкваме подсъзнателно от Него по време на тази пандемия. Нека се уверим, че ние съзнателно се стремим да се приближаваме към Него, да се заселим по-дълбоко в Него и да останем отворени към Неговия Свети Дух, живеещ в нас все повече и повече.

С любов и надежда в Иисуса Христоста, нашия Господ, свещеник Лука Веронис.

Източник: pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Времето и Църквата

Христовото Пришествие донесе Царството Божие в света. А царството, в което се проявява Божието царство, ...