Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Преди няколко години споделих с един православен поклонник, че Богородичният пост, макар и кратък, е изключително интензимен в духовно отношение и че повече изпитания връхлитат хората, отколкото през Петровия пост.
Без колебание, той отговори: „Разбира се! Постът е труден, но дяволът кой мрази най-много след Христос? Св. Богородица!“ И колко наистина е вярно! Много години Богородичният пост ни държи бдителни. Плътта ни стене: „Но тъкмо Петровият пост свърши!“ Богородичният пост обаче е изключително важен пост. Той е кратък, но интензивен, следователно се отличава с възможността за духовно упражнения, за подвиг.
На първо място, ние постим малко, но стриктно преди Успение, с внимание и наблюдателност, защото обичаме Божията Майка.
Тя ни помага, обича ни, грижи се за нуждите ни и със смелостта на майка, тя ходатайства пред своя Син за нас; не защото Той не знае нашите нужди, но защото така прави любящата майка! Тя е първа сред светиите, избраната. Тя е капината, която гори, но не изгаря; ковчегът на завета, скинията, чашата и вратата към спасението. Тя ни обича, защото сме с Нейния Син. Обича това, което Той обича. Почитайки Нея, ние почитаме и Него.
На второ място, постим Богородичния пост с усърдие, защото дяволът и неговите демони мразят Тази, която ние обичаме. Те биха я опозорили, защото Христовото въплъщение чрез Нея е възможността, дадена на цялото човечедство за спасение и обожение. Всяка година обръщаме внимание на тази реалност, защото след Възкресението силите на тъмнината най-много презират Успението на Св. Богородица. Вярвала е и е била спасена, страдала е и е била преследвана в името на Своя Син. Неговата любов не могла да понесе, че Тя ще трябва да понесе гробно тление, затова и Той е възнесе телесно на небето след успението Й.
По време на поста, отделете време да прочетете повече за успението Й и живота на Св. Богородица. Това ще докосне душата ви и ще ви зареди с духовна енергия. И това е невероятно приключение! Апостолите се озовават на облаци и по чуден начин се озовават в Йерусалим от различни краища на света, където били отишли да проповядват. Еврейските лидери замислят да погубят Св. Богородица, опасявайки се, че след смъртта Й ще настъпи онова, което дойде ис лед кмъртта на Сина Й. Светкавица проблясва над дома Й, за да прогони еврейските нападатели. След успението Й архангел отрязва ръцете на един мъж, който се опитал да преобърне ковчега й, докато се пренасяло тялото Й до гроба. След това той се разкайва, изцелява се по молитвите на Майката Божия и се присъединява към погребалното шествие, пославяйки Истинския Бог и свидетелства за светостта на Майката Божия. Апостол Гома пристига късно и вижда как Св. Богородица се издига към небето с тялото си. Като подарък тя оставя пояса си на Тома (който и до днес се пази на Св. Гора). Тогава апостолите и учениците отново отварят гробницата й и виждат, че тя не е там.
Месец август е времето за духовен и телесен преход. Краят на лятото е пред очите ни, последният шанс за ваканция, както и започването на планирането на новата учебна година. Това е време и за богослужебен преход, тъй като годишният празничен богослужебен кръг наближава своя край. Въплъгеният Син Божий бил затворен физически в утробата на Мария, Богородица; следователно, богослужебният цикъл, отбелязващ Неговото служение на земята включва и живота на Св. Богородица. Започнахме богослужебната година с празника на Нейното раждане и я приключваме с празника на Нейното успение.
Автор: протойерей Тадей Харденбрук
Източник: slocc.com
