Начало / Uncategorized / За празника Успение Богородично

За празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично е последният голям празник в календарната църковна година. Той е предшестван от двуседмичен пост. Славният жребий, паднал се на Св. Богородица в спасението на човечеството, направи живота й за пример на всички човеци. 

След Христовото разпятие и възкресение Майката Божия е отведена да живее в дома на осиновения, при кръста, св. ап. Йоан. Преданието разказва, че дори след снизхождането на Св. Дух над апостолите, Божията Майка останала в Йерусалим, посещавайки онези места, на които Спасителят проповядвал, пострадал и приел кръстна смърт. Тя не искала да напусне страната, която била така скъпа и свята за Нея. Когато цар Ирод Агрипа започнал да преследва Църквата и езичниците, и евреите, възмутени от уважението, което Божията Майка получава от християните, искали да я погубят. Именно през това време Тя отпътувала с ап. Йоан за Ефес. 

Църковното предание разказва и за посещението на Майката Божия в Кипър при св. Лазар Четверодневни, както и на Св. Гора. Щом гонението приключило Божията Майка се върнала в дома на св. ап. Йоан в Йерусалим. 

Веднъж, когато отишла на Елеонската планина, за да се помоли, архангел Гавриил й се явил и й казал за наближаващото Нейно заспиване. След това Тя се върнала у дома си, разказала на ап. Йоан всичко, за което й говорил архангел Гавриил и започнала да се подготвя за последните си дни на земята. Приятели и роднини се събрали, а единадесет от апостолите по чуден начин се пренесли от различните краища на света до нейното смъртно ложе. Всички били изумени, като се намерили там. Когато апостол Йоан обяснил, че Майката Божия скоро ще си отиде от този свят, те разбрали защо Бог ги събрал и всички се натъжили. Но Св. Богородица ги утешила, като казала: „Не плачете и не помрачавайте моето щастие с тъгата си. Аз отивам при моя Син и ваш Бог, а вие ще погребете тялото ми и ще се върне всеки по делата си“. Когато времето на успението й наближило, стаята била осветена от божествена светлина, покривът изчезнал и пред всички се явила чудна гледка. Господ Иисус Христос слязал от небето, заобиколен от много ангели. Всички гледали тази чудна гледка със страхопочитание и благоговение, а щом се приближили до Нейното легло, светото тяло на Божията Майка сияело и благоуханието на тамян покривал цялата стая. 

Апостолите пренесли тялото на Божията Майка през града до Гетсимания, за да бъде погребан, както самата Тя пожелала, в гробницата на нейното семейство и на Йосиф. Учениците Христови погребали тялото й, затворили гробницата с камък и останали там на мястото в молитва три дни. На третия ден ап. Тома пристигнал и много се натъжил, че не бил не успял да се прости с Майката Божия, когато била тя още жива. За да го успокоят, апостолите отвалили камъка, за да му позволят да отдаде почит на тялото на Св. Богородица. Но щом влезли в гробницата, видяли, че тялото Й не е там – останало било само плащаницата. Апостолите се върнали в града, за да участват на обща поменна трапеза, като винаги оставяли място и за Възкръсналия Господ. След яденето вдигнали хляба и възкликнали: „Господи, Иисусе Христе, помогни ни“. В този момент чули хор от ангели и като погледнали нагоре, видяли светата Дева, заобиколена от ангелски войнства. Тя ги поздравила, казвайки: „Радвайте се, защото винаги съм с вас“. Тогава апостолите били изпълнени с радост и вместо да използват обичайните думи, те възкликнали: „Пресвета Богородице, помогни ни“. Разбрали и повярвали, че на третия ден след Успението си Божията Майке била възкресена. 

За това и Успение Богородично не е тъжно събитие, а радостно. Смъртта на Майката Божия е само кратък сън, след който последвало Нейното възкресение и възкачване на небето. 

От самото начало Църквата видяла в лицето на Божията Майка постоянен и вечен застъпник за човечеството. Тя е прибежището на всички майки, учи ни как да живеем в пълно упование на Божията воля. Тя е пример за вяра, за любов и за служение. 

Източник: pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Състоянието на църкви, параклиси и манастири в Петричко и Мелнишко от 1915 г. – V част

Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.  Освен ...