Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.
Освен своята дейност в укрепването на епархията на Българската Екзархия в Струмица и Петрич, той пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в поверената му епархия. Текстовете съответно са публикувани в „Църковен вестник”. В поредицата от статии митрополит Герасим обръща внимание не само на обителите и църквите във и около Струмица, но и тези в Петрич и Мелник. Повече за митрополит Герасим може да прочетете тук. По-долу ви представяме първата част от поредицата статии за състоянието на манастирите и храмовете в неговата епархия от 1915 г.
––-
2. На 2-3 минути разстояние от манастира „Св. Никола“ се намира друг манастир, съграден в чест на „Св. Харалампий“, който манастир се отделя от горния само с един голям дол. Църквата има 9 м. дължина и 4 м. широчина. Няма нито таван, нито нищо, а просто две стени съединени с покрив.
3. На южната страна се намира един параклис на „Св. 40 мъченици“ с 6 м. дължина и 4 м. широчина. Както от главната църква, така и от параклиса всичко е разграбено. От юг и запад този параклис е надвесен над пропастта на един дол, виси на косъм и не е чудно в едно скоро време и да се срути. В този манастир има два двора, вътрешен и външен с огради. Както единият, така и другият двор имат само от юг и изток огради, а от другите страни има големи долове, които служат за естествена ограда. Във външния двор, който се отделя от вътрешната стена, на около 3 декара ниви с няколко бадемови дървета, което съставлява всичкото манастирско имущество.
4. Във външния двор на този манастир има един параклис в чест на „Св. Богородица“ с 6 м. дължина и 4 м. широчина. Параклисът е с царски врата, иконостас и столове, но без таван и прозорци.
5. На югоизток от града на половин час разстояние от манастира „Св. Николай“ се намира друг голям манастир с название „Св. Спил“, име което никой не знае на кой светия е. До колкото помним и ние, нямаме на ръка месецослов, за да направим справка, в месецослова няма светия с такова име. Само местното население го знае с това име, а храмовият празник е на 2 октомври – в деня на „Покров на Пресвета Богородици“, както гърците наричали на своя език този празник „Св. Зона“. Този манастир е надвесен над една скала, която от северната и южната страна изглежда, че скоро ще се срути в бездънната пропаст. На южната страна е притворът на главната църква на манастира, който е един тесен правоъгълен коридор от 10 м. дължина и 4 м. широчина.
6. До главната църква на северната страна има един параклис в чест на „Св. Стефан“, който има 6 м. дължина и 4 м. широчина, с нов иконостас. Но както от голямата църква, така и от този параклис всичко е разграбено и изпотрошено. Параклисът бил поправен през 1837 г. В двора на този манастир има двуетажна постройка с по 5 стаи на всеки етаж. Тук, както и в манастира „Св. Николай“, богатите гърци прекарвали една част от лятното време. Този манастир принадлежал на Иверския в Св. Гора и доскоро – преди 5-6 години – там живеели двама монаси от Св. Горския Иверски манастир и го управлявали. Но гръцката митрополия се оплакала от подевението на Св. Горските монаси, настояла да се дигнат и братството на Иверския манастир предоставило да се управлява манастира от Мелнишкия гръцки митрополит, толкова повече, че този манастир не притежава някои доходни имущества. Само в оградата на манастира има 4-5 декара лозе и то останало нерязано от някоя година и запустяло. И този манастир управлявал един от енорийските свещеници от 6 години насам.
7. В оградата на манастира има един параклис в чест на „Животворящи източник“, който има 5 м. дължина и 4 м. широчина, с добър таван и иконостас, но както от другите църкви и параклиси, така и от тази, всичко е разграбено и задигнато.
8. На една минута разстояние от горния параклис се намира и друг такъв в чест на „Св. Евтим“ с 5 м. дължина и 4 м. широчина. От манастира се виждат и се наброяват още 8 параклиса, построени на разни ридове и разстояния.
9. От тези параклиси ще споменем само за онзи, който е построен в чест на „Св. Петка“. От далече тоя параклис се вижда да е една малка постройка, върху която има керемиди и нищо повече. Както този параклис, така и останалите седем ние не посетихме и не можахме да ги разгледаме, защото са на такива високи ридове и до стръмни долове, до които човек с кон не може да се доближи, нито пък пеша се решихме да направим такъв не по силите ни труд, без риск да се провалим в бездната на някой дол, за това се отказахме от разглеждането на тези осем параклиса.
От направената ни справка излезе, че от останалите Мелничани никой не посетил тези паракелиси, затова не можехме да съберем никакви сведения.
10. На североизток от града, на 30 минути разстояние се намира на един връх едно малко параклисче с 3 м. дължина и 2 м. широчина, съградено в чест на „Св. Безсребреници“. В него стои само иконата на храмовите светии и гори кандило, друго няма нищо.
11. На същото направление се намира параклисът „Св. Богородица“, много стар. Той има само 9 м. дължина и 5 м. широчина. Тук се намира само иконата на Св. Богородица, едно кандило и нищо повече.
12. На изток от града се намира параклисът „Св. Георгий“ с 8 м. дължина и 4 м. широчина, бедна постройка.
13. По същото направление се намира параклис в чест на „Св. Константин и Елена“. Той има също 8 м. дължина и 4 м. широчина и е построен вътре в една скала. Има само една икона и пред нея кандило.
14. На същото пак направление се намира параклис „Възнесение Христово“ с 6 м. дължина и 3 м. широчина. В него има само три икони и пред тях виси по едно кандило.
15. На запад от града, на половин час разстояние се намира параклисът „Св. Георги“, който параклис 10 м. е дълъг и 6 м. широк. Има само няколко икони и пред тях виси по едно кандило.
16. На север от града на същото почти разстояние се намира параклисът „Св. Атанас летни“, но е много малък и беден от всичко. Тук има само една малка икона, даже не забелязахме и кандило да има.
17. На североизток от града на такова пак разстояние се намира паарклисът „Христос Спасител“ от 8 м. дължина и 4 м. широчина. Тук имало няколко икони, но са задигнати.
18. Вътре в града близо до църквата „Св. Варвара“ се намира параклис „Св. Георги“, който параклис има 8 м. дължина и 4 м. широчина. В него има само няколко стари, изтрити икони.
Едно и също ни обърна вниманието, че както на църквите, така и на параклисите няма отбелязани годините, в които са построени, а камо (при някои) годините на поправката им.
От казаното до тук много ясно се вижда, че в града Мелник и околността му и ма 38 църкви и параклиси плюс още 7, за които говорихме, но не посетихме под номер, ще се случи числото 45, а не както мнозина (които не са разгледали и изброили църквите и параклисите) твърдят, че имало 72.
Църквите и манастирите не притежават някои имоти, които да обръщат вниманието на човека. Няколко декара лозя, които принадлежат на някои манастири, повечето са останали неорязани и запустели, а някои са дадени на бежанците да ги обработват, а именно онези на манастира „Св. Никола“. В града няколко църковни дюкяни не дават Бог знае какъв приход на общинските и финансови власти, които сега ги експлоатират. Градът отива на запустяване и се говори, че центъръта на тази околия щял да бъде преместен в с. Св. Врач. Ако стане това, ще бъде добре, защото гр. Мелник не е град за живеене, а просто представлява един гроб. Гърците тук са живели разкошно със своята култура и богатство, те са имали интелигенция, свой театър и пр., но сега както е този град е осъден на загинване.
Църковен вестник, бр. 19, 1915 г.