Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Старецът Юстин (Първу) бе един от най-известните румънски духовни отци. Той се радваше на голяма любов и унажение от страна на християните.
Православните, не само в Румъния, но и от други страни идваха за духовен съвет и благословение в основания от него манастир Петру Вода. Представяме ви няколко негови духовни съвета, събрани от различни публикации.
– Отец, хората днес станали ли са по-умни от тези, които са живели преди петдесет или шейсет години? По-мъдри ли са? Историческите ли изпитания ги направиха по-мъдри или ги оглупиха? Рафтовете и етажерките са пълни с книги в книжарниците, но читателите са малко. Баровете пък са пълни…
– Да, хората станаха по-информирани, но дори с тази информация те не знаят какво да правят и тя често замъглява ума им. Хората размениха книгите за телевизията, а телевизията отслабва мисленето на човека, защото той поглъща готова, сдъвкана информация и по-малко използва мозъка си. Щом са го казали по телевизията, значи е така. Това означава, че е самата истина! Четенето на книга е като да вървите пеша до мястото, където трябва да отидете. Има време да разгледате и да се полюбувате на всичко около вас, скъпка по скъпка!
Младите хора трябва да бъдат спасени от влиянието на телевизията, която сякаш размива младите умове. Това, разбира се, е по вина на родителите и учителите! Дяволът е по-вероятно да спечели невежия на своя страна, отколкото човека, който може да задава въпроси, който е запознат с Христовите притчи, знае молитви; който може да сподели мъдри съвети от Патерика в разговора.
***
– Може ли да се каже, че библейският талант е човешки талант? Колко виновен е някой, който не използва таланта си за добро и не го умножава.
– Бог обдарява умния човек с благодат и му дава още повече ум, за да развива даровете си. Но ще дойде време, когато Бог ще го попита: Какво направи ти с тези дарове; умножи ли ги; разкраси ли живота на другите с тях? Голямата отговорност на талантливите хора, на интелектуалците пред техните ближни е в това, че те са отговорни за паденията и заблужденията им.
– Има ли противоречие между вярата и науката?
– Вярата помага на науката и науката помага на вярата. Но там, където има много наука, възниква много гордост.
***
– Колко сериозен е грехът на гордостта?
– Много сериозен! В един миг гордостта пропилява всичко, което душата е натрупала през целия си живот, прекаран в молитва. Когато изпадаме в гордост от добрите си дела, отпадаме от Бога. Съпругата на един богат човек, веднъж бе попитана защо се облича така просто, без да слага много бижута, защото има много други жени, които се обличат различно всеки ден, а когато излизат навън винаги слагат бижута? Жената отговорила: „Защото за моят мъж добродетелта ми е достатъчна ценност“. Всички ужаси в този свят се случват поради прекомерна гордост. Хората не осъзнават ограниченията си до последния си час.
– Защо румънците лъжат?
– Защото никой не ги е убеждавал, че лъжата е лошо нещо, че тя кара човека да започне да мрази хората около себе си. Простият човек също лъже, защото и политиците по върховете също лъжат. И така се изгражда една затворена верига, порочен кръг от лъжи и никой не вярва на никого! Лъжата е строго наказа от Бога и трябва да бъде строго наказана и от закона.
– Какво е скромността? Защо е добре да бъдем скромни?
– Скромността е украшение за християнина.
***
– Научихме се как да боравим с конските сили в автомобилите си, как дистанционно да управляваме телевизора, от който виждаме всичко, което се случва в света във всеки един определен момент, както и най-сложните видове оръжия: атомната енергия. Изглежда, че човекът е готов да заяви, че вече не се страхува от Бога. Какъв е страхът Божий?
– Страхът Божий? Това е любовта към Бога. Това означава да обичаш Бога със страха, че можеш да Го загубиш, че без Него нямаш път в този свят, нито пък в другия. Човек без Бога е като пътешественик, изгубен в пустинята – пустошта ще го погълне. Без Бога човекът е като празна броня… „Откакто започнах да имам страх Божий, вече от нищо не ме е страх“, казва един от светите отци, говорейки за древните царе.
***
– Какво ви помогна най-много, когато бяхте в затвора?
– Всичко ми помогна там, знаете: младостта, енергията, молитвата, любовта към другите и любовта към Бога. Имах достатъчно време да обмисля всичко това. Тук вече няма време за мислене, все едно съм хванат с воденичен камък. Всичко спря в началото на 1948 г. – дори молитвениците бяха строго забранени. Но тези, които се намериха в затвора през 1948 г., знаеха молитвите наизуст, дори Добротолюбието; имаше пет преведени ръкописни копия на Добротолюбие, които затворниците си разменяха. Колко добре бяха направени тези книжки, помня ги и до днес! Невероятно е, че тези книги никога не са имали такава стойност, такова голямо значение, както в тези най-трудни времена.
– Имаше ли някой, който искаше да сложи край на всичко, който да желаеше смъртта, за да не живее в този кошмар?
– Никой! Никой не е имал такива мисли. Смъртта бе като сватбено тържество за нас.
– Отец, от това, което казвате, изпитанията през които сте минали, изглежда по-скоро като особен вид благословение, отколкото като бреме и изглежда, че фалшивата свобода, която имаме сега, е по-тежка от преследването и гоненията. Какво всъщност е истинската свобода? Какво означава свободата на духа?
– Свободата на духа, означава да имаме живот извън греха. Човек, който е свободен от страстите си, е свободен. Свободата на духа е извън институциите, защото дори Църквата в крайна сметка е изложена на покварата на света, но нейната благодат, която Господ дава, я очиства. Но какво се случва с тези, които живеят по плътски, когато дойде краят на света? Те ще се изменят в един миг.
***
– Вярвам, че затворите са послужили и като основа за възстановяването на нашето християнство. Всъщност там имахме всичко, към което доброволно трябва да се стремим: да постим, да бдим, да се впуснем дълбоко в молитвата и да живеем в името Господне, така че Неговото присъствие да се усети там, където и да се намираме. Що се отнася до останалите неща: имахме храна всеки ден, вършехме послушания, ако можехме, отстъпвахме на брата си и т.н.
– Каква е причината някои хора да не могат да уредят добре духовния си живот?
– Това е така, защото любовта между братята отслабва и хората вече не могат да се разбират помежду си. А без единство какво може да създадете?
– Какво трябва да направим, за да запазим любовта и единственото помежду ни?
– Трябва да се молим много, защото молитвата подкрепя разбирателството. Но ние, уви, се занимаваме повече с материални проблеми, отколкото с духовни. Силите на злото бяха запечатвани с молитвите на големите молитвеници; техните молитви притежаваха голяма сила. И Бог все още не е разхлабил сатаната, защото светът още не е подготвен. Силата на дявола се крие в нашите страсти и злодеяния.
***
– Старецът Паисий Светогорец казва, че основата на духовния живот е мисленето за другите: Първо помисли за ближния си, а след това за себе си. В общество, което е морално паднало, във време на криза и бедност, как може да се поддържа тази основа?
– Знаете ли, християните трябва да се научат да дават, за да могат да споделят това, което имат с по-малкия си брат. Само в това се крие методиката на съпротивата ни в трудните времена. Колкото по-близо се доближаваш до ближния си, толкова по-близо си до Бога. Защото истинският човек, когото трябва да обичаме, не е този, който шофира лимузина, а този, който ходи болен и с празна торба. Нашият ближен е този, който има нужда. Тук се разкрива Евангелието, а не в цитати по конференции. Това е нашата практическа дейност: да можем да облекчим трудностите и болката, но не само материалната, но и духовната.
Колко от нас, християните, в момента са готови да приемат страдания, готови са да бъдат търпеливи, готови са да носят своя кръст? Много малко. Но това винаги е било така: бремето и тежестта на кръста не е за мнозинството, а за малцината избрани.
Нека Бог ни помогне да издържим цялата храброст и с цялата любов изкушенията и изпитанията, които идват, защото те ще ни донесат радост на Небето: Елате при Мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.
***
– Коя добродетел, според вас, може да ни спаси от падение?
– Себеотречението. Не ни трябва нищо друго, освен да поемем Христовото иго, да поемем Неговите дрехи, всичките Му мъки. И тогава добрият Бог ще ни възнагради с дара на молитвата. Между нас има хора, които могат да паднат, да се провалят, но има и хора, които запазват достойнството си и чрез достойните си молитви, са приети от Бога, този род ще бъде спасен. Но нека не бъдем небрежни. Нека не ни изкушават всичките, така наречени, радости на този свят. Трябва да възпитаваме децата си добре, да ги научим да постят, да се молят и да бъдат близо до Бога. Когато състоянието на близост до Бога ни напусне, тогава изпадаме в отчаяние. Много е важно да се предпазим от отчаянието. Трябва да сме наясно, че човек винаги, във всеки един момент, е на този етап на изкачване. Отчаянието не е за християните. Отчаянието е само за човека, който е привързан към материалното.
***
– Веднъж чух от един свещеник, че е грях да даваш милостиня на онези, които са способни да работят, но са свикнали да просят и вече не мислят за друг живот, извън просията. Децата им растат с тях и са принудени също да просят и то още от малки. Те са „ангажирани“ с тази работа през целия си живот, като са я възприели от родителите си. Какво мислите за това? Грях ли е да насърчаваш безделието?
– Един от отците на Църквата казва: „Скъпи мой, ако смяташ някой за добър, тогава ще го и видиш като добър, а ако го считаш за лош, тогава и ще го видиш като лош“. Същият отец цитира случай от Патерика, в който се разказва как един богаташ дал горната си дреха на сиромах, а сиромахът взел дрехата, продал я и изпил парите. Тогава богаташът се поколебал: „И какво сега? Дадох му палтото си, но той взе, че го продаде и отида да пие!“ и човекът изпаднал в негодувание. Същата вечер Господ Иисус Христос му се явил насън, облечен в дрехата, която богаташът бил дал на бедния човек, и попитал благодетеля: „Познаваш ли тези дрехи?“ А той отговорил: „Да, Господи, познавам гти, това е моята дреха!“ На този отговор, Господ Христос казал: „Не се наскърбявай. Нося го“.
Има и пример за обратната страна. Ще бъде по-голяма помощ за бедния човек, ако го научите как да лови риба, така че той да има възможността да се храни до края на живота си, отколкото да го оставиш един път да се нахрани с пълнена риба и след това да се върне обратно на улицата.
***
– Какво представлява изкушението? Как християнинът да не се поддаде на изкушенията, които го връхлитат ден и нощ?
– Изкушението е опитът на дявола да улови душата на християнина. Там, където защитната стена е слаба, има изкушение. Изкушенията могат да събудят страстите у човека, да го отслабят във вярата и в способността му да се защитава (от дявола). Понякога атаката от злата страна е толкова силна, че човек, струва му се, че губи контрол над ситуацията и казва, че е дошъл „злият час“. Тогава човек трябва да се укрепи, а не да пада. Чрез храната за душата, която представлява молитвата, човекът може да се укрепи и да се бори с изкушенията в своя живот.
– Какво трябва да направи човек, ако го обземе мъка? Някои започват да пият алкохол, за да удавят скръбта; други проклинат всичко. Как трябва да се държи християнинът, когато има скръб?
– Какво прави морякът, когато започне буря в морето? Запретва ръкави и се опитва да се справи с нещастието и започва да помага на другите. Ако мъката е вече дошла, бъди трезвомислещ и знай какво трябва да направиш. Този, който е слаб, започва да пие, но всъщност той просто се нуждае от извинение, за да го направи. Такива хора не трябва да се съжаляват, а да се извадят от такова състояние. Скърбите са същите изкушения, както другите – ако не ги преодолееш с помощта на молитвата, разбиране и вяра, тогава напразно си живял толкова хубав християнски живот в мирно време.
***
– Един наблюдателен човек отбелязва, че всички затвори са затворени и строго охранявани, но въпреки това са пълни с хора, докато църквите са с отворени врати ден и нощ, но почти винаги са празни. Защо е по-лесно да се отиде в затвора, отколкото в църквата?
– В този свят дяволът работи постоянно. Не мислете, че спасението, мирът и вътрешният комфорт се постигат без никакви усилия. Колкото повече се опитвате да се спасите, толкова повече изкушения ви нападат, но и толкова по-дълбоко трябва да е чувството ви за удовлетвореност, като истински християни.
***
– Смъртта. Тя е краят или е началото?
– Смърт означа преход. Неслучайно всичко, което е смъртно, се нарича и преходно; т.е. нещо, което трябва да бъде подчинено на вечното.
В Патерика има една история за двама християни – дървосекачи. Единият от тях казал: „Това е животът на човека: живеем за себе си, треперим, пазим се и в крайна сметка идва смъртта и ние сме съсечени като това дърво и нищо не ни остава“. Вторият възразил: „Не е така, братко. Едва след като съборим това дърво, установяваме дали е подходящо за строеж на къща или за мебели, или може би е подходящо дори за музикален инструмент, или пък е подходящо само за изгаряне в огъня. Така е и с човека: В определения от Бога час, бива поставен на кантара и бива определен добър ли е за Него или бива хвърлен във вечния огън. Човек прекарва целия си смъртен живот, подготвяйки се за вечния живот. Без преминаваме през смъртта е невъзможно да се постигне безсмъртие“.
Превод: Ангел Карадаков
Източник: orthochristian.com
