Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Без разрешение за строеж построиха храма през нощта. Всеки селянин допринесе за изграждането му. Роди се общност от вярващи.
Политическите промени в Румъния през декември 1989 г., заварват отец Николай Танасе като предстоятел на селската църква на Валеа Плопулуи, разположена в община Посести на окръг Прахова, в продължение на десет години. Той продължава да служи там и до днес. Тук, във Валеа Плопулуи, по време на най-мрачната час на комунистическия режим, той успява да построи църква, която да замени старата, разрушена от земетресението от 1977 г. През този период било практически невъзможно да се получи разрешение за строеж за изграждането на място за поклонение. Тъй като не са имали такъв, общността го е изграждала през нощта. Всеки селянин допринесал за изграждането му. В резултат на това общността на вярващите нараства и се укрепва дотолкова, че успява да помогне на свещеника си през следреволюционните години в борбата му за бъдещето на онези, които се оказали нежелани, предадени и изоставени.
Най-важната задача за общото благо на Румъния
По време на виелица през януари 1990 г. о. Николай Танасе карал цяла нощ няколкостотин километра, за да вземе изоставено новородено бебе. Върнал се в селото си с картонена кутия, в която имало сгушено дете. Поставил го в най-топлия ъгъл на църквата и започнал да отслужва Божествената литургия, тъй като тогава било Задушница. Щом бебето започнело да плаче, жените от енорията веднага ще се стичали, за да го вземат, успокоят и се сменяли да го държат. До края на Литургията бебето се озовало в ръцете на една от местните жени на име Мария. Свещеникът я попитал дали би желала да се грижи за бебето. След това Мария споделила, че е приела тази молба като знак от Бога. Момчето било кръстено с името Лукиан и израснало в семейството на Мария и съпруга й заедно с петте им деца. В момента Лукиан пребивава във Валеа Плопулуи в собствения си дом и очаква своето трето дете.
Румъния бе с най-висок процент на аборти, регистриран някога в света
На 26 декември 1989 г. един от членовете в първия указ, подписан в закона от новите управници на Румъния, веднага след опита на диктатора Чаушеску да избяга, разреши да бъдат извършвани аборти до третия месец от бременността. Това бе направено толкова бързо, защото бе необходимо да се подчертае току що извоюваните свободи, сякаш комунистическият режим уж забранява абортите и затова легализацията им се смята за свидетелство за падането на комунизма.
Историческата реалност обаче рисува съвсем друга картина: комунистите легализират прекратяването на бременността през 1957 г., за да бъдат официално забранени едва през 1966 г., макар това да не е предотвратило милиони аборти.
Статистическите данни са доказателството и потвърждават, че от 1966 до 1989 г. държавните лечебни заведения са извършили почти 7,5 милиона аборта, което е практически същото количество като между 1957 и 1966 г. Забраната е въведена поради демографски и икономически причини, а не защото обществото осъзнало значението на живота на децата и жените. През 1965 г., годината, предхождаща забраната, държавата регистрира 1.115 милиона абортирани неродени деца и само 278 362 живородени деца. При 252 на хиляда жени процентът на абортите в Румъния се счита за най-високата регистрирана в света.
В резултат на постановлението, издадено през декември 1989 г., през първите осем години след румънското въстание в държавните медицински заведения са извършени 5 милиона аборта. Тези данни не вземат предвид големия брой нерегистрирани умишлени прекъсвания на бременността, извършени в неадекватни заведения от професионални медицински специалисти или от неквалифициран персонал, както е описано от д-р Анкута Елена Франц от Яш от университета Александру Йоан Куза в специализирано списание, “Acta Universitatis“- Джордж Баковия; Юридика”(2/2014).
Осъзнавайки трагедията на ситуацията, съвместно и с инициативата на християнския поет Йоан Александру, о. Николай Танасе основава движение, наречено „Спасяване на животи – Pro Vita Brancoveanu“.
Праведният владетел Константин Брънковяну станал духовен покровител на новото движение, тъй като бил известен с това, че имал голямо семейство от единадесет деца. Свещеник Николай Танасе е убеден, че демографските политики на господаря-мъченик са били основната причина той да бъде детрониран. Той също така твърдо вярва, че демографският растеж в държавите не зависи от империите, точно както фараонът не се е радвал особено, когато еврейските племена растяли и се умножавали в Египет. „Брънковяну увеличил броя на нашите хора, използвайки личния си живот за пример, в допълнение към намаляване на данъците и създаване на благоприятни условия за живот на обикновените хора“, настоява о. Николай.
Отнема много време, за да се спаси човек
Станало очевидно, че е необходима дългосрочна подкрепа, включително на първо и най-важно място подкрепа за осигуряване подслон на майките с новородените, спасени от аборт.
Всеки понеделник, сряда и петък свещеникът, заедно с помощници отслужвали молитвени бдения пред гробницата на Брънковяну в църквата в „Св. Георги Нови“, намираща се в Букурещ, и прекарвали остатъка от деня, посещавайки болници и убеждавайки жените да се откажат от аборта. Те дори се опитали да се свържат с тези, които вече са платили за това.
„Веднъж, например, успяхме да спасим тринадесет бебета само за един ден“, спомня си о. Николай.
Животът е това, което трябва да бъде спасен. Въпреки това, дори подобен животоспасяващ акт е непълен, ако се прави самостоятелно и без оглед на факта, че всяко ново бебе, освен да бъде нахранено, трябва да расте в здравословна и защитена среда. Стана очевидно, че е необходима дългосрочна подкрепа, включително първо и най-важно място за подслон на майките с новородените, спасени от аборт.
Настъпил момент, в който свещеникът отново поискал солидарност от малката си енорийска общност, формирана през комунистическата епоха. „Минаха два дни и една нощ, преди да успеем да намерим домове за първите тринайсет бебета, тъй като имахме само една църква и никакви социални заведения“, споделя той. Скоро, още десет майки получили жилища сред местните семейства. Децата получили традиционно възпитание в семействата в компанията на деца на същата възраст. Съселяните нетърпеливо се отзовали на призива на свещеника си.
За да подпомогнат общността, започнали да идват доброволци, първо от чужбина, където културата на доброволчеството е по-развита, а по-късно и от Румъния. „Първите ни доброволци бяха Дитер и Кристин Полхайм, брачна двойка от Швейцария, които през 1993 г. прекараха първата година от брачния си живот в компанията на нашите деца“, спомня си о. Николай.
През 1994 г. различни семейства във Валеа Плопулуй станали домакини на 86 социално уязвими хора, предимно деца. Тогава били построени и първите социални домове, тъй като броят на нуждаещите се нараствал и свещеникът не можел да върне никого. Новото строителство със сигурност не отговаряло на официалните строителни стандарти, но поне отецът можел да предложи подслон на бедстващите. „Според тези стандарти стаите трябваше да имат тавани с височина 2,4 метра, да са изложени на слънце, застлани подове и т.н., но ние набързо трябваше да заселим бездомните деца, които иначе щяха да бъдат оставени в изоставен канал. Не можехме да ги оставим да чакат, докато всичко бъде изградено по държавните стандарти“, добавя той.
От 1990 г. до днес енорията е дала убежище, е осигурила храна и дрехи и е предложила утеха на над 3500 души.
Днес свещеникът отбелязва със задоволство как се е развила правна рамка след 2007 г.; и съгласно глава 67 от Правилника за организацията и функционирането на Румънската православна църква, енориите имат право свободно да извършват социална и хуманитарна работа. Това позволило на енорията във Валеа Плопулуи да създаде Енорийски социален център „Про Вита“, в който да живеят над 400 жители, който включва деца, самотни жени, бездомни или жертви на домашно насилие, и възрастни хора. И обратно, от 1990 г. до наши дни, местната енория е била в състояние да даде убежище, да осигури храна и дрехи и да предложи утеха и духовни напътствия на над 3 500 души.
Техните нужди са големи. За да хранят всички, те използват не по-малко от 1000 хляба дневно. Безплатни лагери се предлагат за малки деца през лятната ваканция. Негово Блаженство патриархът на Румъния Даниил дава от собствените си средства, за да покрие разходите за шест смени за лятна почивка в лагерите по Черноморието за почти сто деца на Валя Плопулуи с недостиг на витамин D.
Проектът не само подкрепя децата, но и предлага кариерно ориентиране. В зависимост от наклонностите им, дали за практически дейности или творческа работа, те усвояват такива умения като рисуване върху стъкло, дървообработване и рязане на дърва, шиене, както и домакински умения (грижи за добитъка, работа на полето и печене на хляб).
Центърът частично се финансира от приходите от продажба на занаятчийски изделия, въпреки че парите идват основно от дарения от големи благодетели или се събират чрез различни кампании за набиране на средства. Футболистът Георги Огарарув и съпругата му Андреа, заедно с петте им деца също предлагат помощ. Тъй като се придържат към ценностите да имат здраво семейство, те понякога се включват в кампании, които са в полза на центъра за социални услуги.
Мисли за изцелението на семействата в Румъния
Когато го попитали как собственото му семейство се е справило с натоварването му поради благотворителната дейност, свещеникът отговорил с искреност: „Пренебрегнах първите, за да се възползват вторите“. Голяма е заслугата на неговата съпруга, която носела кръста си покрай него. Свещеникът, който има шест свои деца, включително едно осиновено дете и двадесет внуци, смята, че спасението на тяхната нация се крие в ръцете на жените, когато раждат нов живот: „Империите паднаха, когато не бяха останали майки. Това е ключът към бъдещето на всяка нация“. Мъжете обаче носят огромна отговорност за защитата на майките. Според о. Според Николай, 80 процента от абортите се случват заради пороците на мъжете, „които изпразват душите на жените“.
„Съществува уловка:„ Искаме да имаме бебе, но не сме готови да го имаме в момента“. Така отецът цитира онези, които оправдават правото си на аборт.
„Но те забравят, че детето е съавторство на троицата: баща, майка и Бог. Бащата и жената общуват помежду си и така се зачева живот, а пък Бога дава душата на новия плод. Една сперматозоидна клетка от приблизително четири милиона осеменява единствената яйцеклетка, освободена в тялото на жената: няма по-голямо чудо от това!“ говори за чудото на зачеването на човешкия живот отец Николай.
Признаването на живота като чудо и приемането на семейството като жертва са два ключови въпроса
Детската душа е жива от самото начало, когато се роди само една клетка, родена от приношения на родители, заедно с дарбата от Бога. Следователно осъзнаването на живота като чудо и приемането на семейството като жертва са по същество най-важните въпроси.
След като положите усилие, получавате сили отново
О. Николай Танасе говори кратко и директно, без превзети думи. Може да ви звучи почти грубо, но сякаш с меч той избистря чистата вода на истината и любовта на ближния от мътилката, която замърсява извора. Случва се така, че когато го попитате за съвет, отговорът му може да се окаже твърде безпощаден за вас. Но ако слушате търпеливо, ще се възползвате от това и ще спечелите духовна мъдрост, особено ако той споделя някои истории от реалния живот. Ето една от тях.
„Имало един свещеник, който никога не бил ходил на ваканция“, започва историята отецът. „Когато най-накрая имал възможност да отиде на почивка, игуменка на един манастир го повикала да отиде и да помогне на млада жена да се откаже от аборт. Свещеникът отишъл и прекарал деветнадесет дни в този манастир. През нощта той разговарял с момичето, а през деня тя отивала на работа и свещеникът почивал. През деня обаче леля й, подбудена от зъл дух, унищожавала всичко добро, което свещеникът успявал да посее в сърцето на това момиче по време на нощните им бдения. Свещеникът и момичето напуснали манастира в един и същи ден със същия влак. Тя слезнала на гарата в града, където леля й била уговорила да се извърши абортът, докато скърбящият свещеник продължил нататък.
Скръбта му била толкова голяма, че той никога не посетил отново този манастир през следващите девет години.
Но веднъж, по време на една мразовита зимна нощ, той нямал друг вариант, освен да пренощува в този манастир. Нощувал там, а на сутринта отишъл на църква, за да отслужи Литургията. Игуменията го попитала защо не ги е посещавал от толкова дълго време.
– Защото ме натъжи, че не успях да убедя това момиче…
– Не е вярно, отче! Ела и виж тук!” игуменката го поканила.
Точно в този ден същата тази млада жена дошла в манастира сякаш случайно, но този път тя пристигнала с деветгодишната си дъщеря. „Какво ти се е случило? Не слезна ли от влака с друго решение? – попитал свещеникът. Жената му разказала как в началото се е качила на стола за преглед, за да направи процедурата и как й е сложили местна упойка. Но когато дошъл лекар, тя изведнъж скочила от стола в опит да избяга. Асистиращата медицинска сестра я плеснала по лицето два пъти, за да се върне на себе си, а след това й помогнала да отиде отново на стола. Тя отново скочила от стола и започнала да крещи така, че лекарят се отказал от извършване на процедурата. Младата жена излезнала от болницата анестезирана, държейки се за стените. Тя спасила живота на бебето си“.
Това беше едно от чудесата, извършени от Бог, чудото, което доставя радост на нашата неуморна мисия, която можем да бъдем призовани да вършим всеки момент. Когато не остане сянка на надежда, но човек полага усилия, Бог помага.
Господи, дай ни воля да правим добро и да бъде това Твоята воля!
Автор: Стефана Тоторчея
Превод: Боряна Йочева
Източник: orthochristian.com
