Начало / Uncategorized / Доц. Павел Павлов: Тази година походът до Рилския манастир ще бъде по-аскетичен

Доц. Павел Павлов: Тази година походът до Рилския манастир ще бъде по-аскетичен

За поредна година ще се проведе поклонническият път „Рилският чудотворец“, в който стотици православни християни се включват и пеша извървяват пътя от София до Рилския манастир. 

Как обаче ще протече през тази пандемична година, разговаряме с един от организаторите доц. Павел Павлов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

– За единадесета поредна година ще се проведе походът „Рилският чудотворец“. Организацията и самият поход повлияват ли се от създалата се ситуация с коронавируса и по какъв начин? 

– Смятам, че няма човек, който да не се притеснява и да не се съобразява със ситуацията, в която сме вече повече от половин година. В този смисъл, разбира се, че влияе и то най-малкото в две посоки. От една страна, самото притеснение ни прави по-задълбочени и по-обмислящи всички детайли и възможности и от друга страна, бих казал, по-уверени, че по пътя на молитвеното застъпничество ние бихме изпросили повече благодат и здраве за нас, за целия български народ и за целия свят. От едната страна стои голямото притеснение и напрежение от всичко, което се случва и това че в продължение на месец много внимателно следим целия поток на информация и как се развиват нещата у нас, около нас и т.н. И от друга страна е увереността, че и тази година, макар и в по-трудни условия ще е необходимо за всички, малцина, но за всички, да извървим молитвения път до Рилския манастир и до мощите и гроба на св. Йоан Рилски.

– А какви промени могат да очакват участниците в похода?

– Това също е въпрос свързан с предния и той се дължи на особената ситуция, в която се намираме. Изисква се по-голяма бдителност и внимание, по-голяма дисциплина през тази година. Съветвайки се през последните седмици със съмишленици и участници през годините в похода, стигаме до заключението, че трябва да върнем този характер и дух на похода от първите две-три години. Тогава походът беше твърде аскетичен, подвижнически поклоннически път. В него участваха сравнително малко хора. Първата година двадесет и пет, втората година към петдесет човека и третата деведесет-сто човека. Това разрастване на похода вдъхновяваше всички и ние много се радвахме как в годините походът непрекъснато се развиваше и ставаше все по-мащабен, все по-социален. Започнахме да слизаме в селищата поради необходимостта от повече място. Там служехме богослужение и т.н. Но от тази социалност на похода през последните пет-шест години ни се налага да се лишим, надявам се само за тази година и да си пожелаем Господ, ако ни избави от тази напаст, в която се намираме сега и от тази криза, и догодина да можем да участваме всички с пълни сърца в поклонническия път, такъв какъвто го помним от последните няколко години. Сега обаче ситуацията ни кара да направим някои промени, които определям като връщане на аскетичния характер на поклонническия път или движение в малка група или малки групи, ако има повече хора, които са уверени и сигурни, че ще изминат пътя. В този случай, ако е необходимо можем да се разделим на няколко групи и да имаме такъв брой участници, за да се движат по-бързо и да са независими от външните условия, да не се налага да слизат в населените места, да търсят подслон и т.н.

Това изисква повече предложени възможности. В сайта на Поклонническия път –rilskipoklonnik.bg има анкета, която трябва да се попълни от тези, които твърдо желаят да участват, за да се ориентираме за възможностите на хората. Затова апелирам да се включат хора, които нямат здравословни притеснения и физически биха издържали този вариант на поклонническя път. Да бъдат сигурни в своята екипировка, както и да имат възможности да пренощуване – удобен спален чувал и малка палатка. Апелираме към всички хора, които са участвали друга година, но са изпитвали затруднения, тази година да участват само молитвено, а новите участници, които в годините по една или друга причина не са успявали да се включат, а сега имат желание и намерение, предлагаме тази година и те да се въздържат. А следващата година, когато, дай Боже, всичко с пандемията приключи, да можем с пълни сили и в много по-голямо множество да се включим и да участваме в този молитвен, поклоннически път. 

Връщането на този по-аскетичен характер на похода означава и една по-голяма молитвеност, по-голяма тишина при придвижването. Само тропарите и песнопението Господи помилуй. Тази година пътят е необходимо да бъде по-исихастки и задълбочен, а молитвата по-усилна, отколкото да бъде едно литийно и празнично преживяване. 

– Тоест тази година не се търси численост.

– Никога не е търсена численост. Шествието се случваше според нагласата на хората и тяхната необходимост да участват в едно подобно начинание. Никога това не е било някаква инициатива, която да си служи с реклама, за да може да се привлече по-голяма численост. Това не е цел на Поклонническия път. С радост виждахме как се включват цели семейства, което само по себе си е прекрасно и наистина сме изживели невероятни мигове с нашите деца по билата на планините, в едно молитвено усърдие и една устременост към Господа и към св. Йоан Рилски. Това е нещо, което никога не може да се забрави, нито пък да се опише с думи. През тази пандемична година обаче искаме да запазим духа на поклонничеството в една по-аскетична и ограничена като брой на участниците форма.

Тази година трябва да бъдем „мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10:16), да проявим по-голямо усърдие и бдителност, и повече разум. От една страна, да запазим този дух на поклонничество и тази енергия, която събра поклонническия път през годините, а от друга да се подготвим и за следващите години, вече в една по-обичайна и спокойна среда, да се развива поклонническия път. 

С доц. Павел Павлов разговаря Кирил Георгиев. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Красимир Капитанов: Да помогнем още едно сърце – църква да тупти в Шумен

По инициатива на местния бизнес започна благотворителна кампания за набиране на средства, които ще бъдат ...