Ловчанският митрополит Гавриил отбеляза тържествено изпълването на седемдесетгодишнината си в престолия за епархията си гр. Ловеч, съобщи официалният сайт на Св. Синод.
Митрополит възглави празничната св. Литургия, в която взеха участие архиереи – митрополити и епископи от Българската православна църква, както и гост от Украйна, множество духовници от епархията и страната, и дякони.
В края на Тайнството Евхаристия Мелнишкият епископ Герасим прочете поздравителен адрес от Българския патриарх Неофит, в който се казва: „Ваше Високопреосвещенство, радваме се, че подражавайки на Добрия пас-тир (Ин.10:11-15) всекидневно поучавате Божия народ да ходи в закона Господен (Пс. 118:1) и чрез жертвоготовността си за спасителното дело възвестявате на ближния за Иисус Христос, Който дойде в плът (1 Ин 4:2). Молитвено изпросваме от Всеподателя на всяко добро Господ Иисус Христос многолетно да наставлявате клира и паството на богохранимата Ловчанска епархия в истините на светата православната вяра, както и с присъщата Ви ревност да приобщавате в изпълнение на делото Божие все повече човеци към Онзи, Който е „пътят и истината и животът“ (Ин.14:6) – Господ Иисус Христос“.
Митрополит Гавриил благодари за подаръка и за благите архипастирски и братски думи на предстоятеля на Българската православна църква, а в своето слово каза: „В моето почти двадесет годишно служение в Ловчанска епар-хия се стараех да общувам с духовенството, светските власти и миряните в името на духовното съзиждането на човешките души. Благодаря на скъпите отци, монаси, монахини, християни, благодаря на кметовете на градовете в Ловчанска епархия и особено на град Ловеч за тяхното искрено, добронамерено отношение и желание винаги да бъдат в помощ на Църквата, на Епархията и на митрополита. И сега, когато станах на 70 години, животът ми се стори, че беше много кратък, но опитът на моя живот все повече ме убеж-дава, че няма порадостно служение и по-голямо щастие да служиш на Господ Иисус Христос и на Неговата света църква. Мо-нашеският път беше труден, но ако трябва да се върна и да решавам отново, пак бих станал монах“.