Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 8 юни ме потърси отец Димитър, който служи от 2014 г. в църквата „Св. Пантелеймон“ в Княжево. Беше разтревожен: според проект, публикуван на сайта на Столична община, се предвижда новото разширение на пътя на Южната дъга и връзката му с бул. „Цар Борис ІІІ“ да мине през олтара на храма.
Историята на църквата
Храмът „Св. Пантелеймон“ в София е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след октомврийските събития през 1917 г. По същото време е построена и първата църква на белоемигрантската общност в Париж в предградието „Кламар“.
През 1923 г. храмът е изграден като домашна църква към Инвалидния дом в Княжево, а председател на Съюза на руските военни инвалиди е Дмитрий Абрамович – полковник от Императорската армия, кавалер на Георгиевския кръст, православен християнин. Положението на руските емигранти – инвалиди по онова време е отчайващо: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп… но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест … а в джоба си нямат нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите...“
Първоначално Инвалидният дом се помещава във вили под наем, по-късно са издигнати още няколко постройки. От 1923 до 1944 г. България, както и всички страни-членове на Лигата на нациите, ежегодно отчислява от бюджета си средства за издръжката на руските белоемигранти. Създадени са скромни битови условия за инвалидите – дюшеци със слама, мебелите са скалъпвани собственоръчно. Съюзът открива работилници, за да могат тези хора да работят според силите си. Селската община в Княжево им отделя участък за безплатно сечене на дърва. Като узнава за желанието им да се трудят, цар Борис ІІІ им изпраща тезгях и комплект инструменти. И така животът на белите князе и графове в Княжево лека-полека потръгва.
Църквата е истински духовен център за всички руски емигранти. А за инвалидите тя е жизнено необходима. Това са хора, здраво стискали семейните си икони и книгите на Свещеното Евагнелие, докато напускали Русия. Има спомени за това колко тежко е било за тях, православните, през Страстната седмица: „Без изповед, без причастие. Да се облекчи душата… да се пречисти – тежестта напира навън, когато виждаш сълзи в очите на всички.“
На първо време в храма служат руски свещеници сред емигрантите, а по-късно идва да служи архиепископ Серафим Соболев, който е канонизиран от Българската православна църква през 2016 г. за светец.
През 1945 г. домът за военноинвалиди заедно с прилежащия храм са конфискувани от държавата. Въпреки това властта в България се отнася снизходително към белогвардейците, защото са руснаци. Затова църквата се запазва, службите в нея не прекъсват, макар че броят на енориашите постепенно намалява. Много емигранти се връщат в родината си. Те обаче се страхуват да вземат със себе си в СССР личните си икони и ги оставят в „Св. Пантелеймон“.
През 1977 г. Светия Синод на БПЦ придава църквата „Св. Пантелеймон“ към Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София – храма „Св. Николай Мирликийски“. През 1993 г. Руската фондация за милосърдие и култура ремонтира 70-годишната обител.
В началото на 90-те години в Инвалидния дом живеят едва 18 руски емигранти белогвардейци. Миряните им отделят специално внимание – помагат им материално, устройват им концерти и празнични вечери и ги изпращат в последния им земен път. Последната обитателка от първата вълна емигранти в дома е Прасковья Родионовна, починала през 2012 г. на 90 г. Сега там вече няма нито един представител на руската белоемиграция.
Моята история
Когато бях малка, в неделите майка и баба ме водеха в точно тази църква – тук общувахме със старата руска емиграция. Моят прадядо Иван, на когото е кръстена майка ми – поетесата Ваня Петкова, е донски казак, генерал от Царската армия от Ростов на Дон, кавалер на Георгиевския кръст, православен християнин. Награден е с 12 почетни кръста за храброст. След ВОСР бяга с жена си – графиня Анастасия, и се установяват във Велико Търново. Все още пазя съхранената от прадядо ми семейна икона – вече пет поколения. По-късно семейството се преселва в София.
Често посещавахме приюта за белогвардейци, навестявахме руските емигранти. Баба приготвяше баница и руски пирожки. Носихме им одеала, дрехи, посуда, храна и лакомства по празниците. Събирахме се на музикално-литературни вечери. Спомням си графиня Лидия Петровна – майка пееше с нея руски романси. Любимият им беше „Ямщик не гони лошадей“. С други рецитираше Пушкин и Есенин.
Годините минаваха, но всеки път, когато имам възможност, посещавам храма. А като потомка на белогвардейци съм дарявала икони и библия.
Затова отец Димитър потърси мен.
Можех да помогна с работата си – журналист
На 9 юни публикувах интервю с него в БТА. В него отец Димитър сподели тревогите си от надвисналата опасност за съществуването на храма. Потърсих съдействие от колегата Антон Хекимян – предадох му папка с всички документи, кореспонденция, схеми на трасето. БТВ реагира бързо и на сутринта пусна репортаж по темата. Това направи възможно бързата среща на16 юни на отец Димитър с главния архитект на Столична община – Здравко Здравков. Присъствах и аз. Архитект Здравков ни увери, че храмът ще бъде запазен и няма да бъде засегнат от новото пътно разширение. Проблемът се оказа „техническа грешка”. Променената скица бе връчена на отец Димитър от архитект Къдрева.
Свещеникът сподели и други свои притеснения – че усиленият трафик може да доведе до срутване на храма, строен преди близо 100 г. и с много плитки основи. Предложи им да се разгледа възможността пътният поток да се скъси с 50 метра преди храма и да се насочи в предвидения там тунел преди, а не след храма. Арх. Здравков заяви, че поема ангажимент да разговаря с проектантите за тази възможност. Предстоят разговори с инж. Янев, експерт на високо ниво.
След срещата си тръгнахме, благодарни на Бога.
„На нашия храм има паметна плоча, оставена от неговите създатели – руските емигранти, като завет за идните поколения. Това са думите на Александър Невски: „Не в силе Бог, а в правде!“ Винаги трябва да сме благодарни на Бог“, заключи отец Димитър.
Текст и снимки Оля АЛ-АХМЕД
Източник: tretavazrast.com
