Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.
Освен своята дейност в укрепването на епархията на Българската Екзархия в Струмица и Петрич, той пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в поверената му епархия. Текстовете съответно са публикувани в „Църковен вестник”. В поредицата от статии митрополит Герасим обръща внимание не само на обителите и църквите във и около Струмица, но и тези в Петрич и Мелник. Повече за митрополит Герасим може да прочетете тук. По-долу ви представяме първата част от поредицата статии за състоянието на манастирите и храмовете в неговата епархия от 1915 г.
––-
7. Параклисът „Св. Йоан Предтеча“ е 9 м. дълъг и 5 м. широк. Изглежда, че този параклис е съграден от незапомнени времена. Това се вижда от тухлите, с които е извършена поправката на този параклис. тук намерихме една икона от 200 години, а именно направена в 1714 г., а другите изглеждат да са стари, но надпис на годината нямат.
8. Бившият български параклис „Св. св. Кирил и Методий“ е отворен през 1895 г. Той е 11 м. дълъг и 5 м. широк, но не правоъгълен, а просто едно безформено здание, което е разграбено и няма да го описваме, защото няма нещо, което да прави впечатление, а навява на човека тъга, като си помисли теглото на българина в центрове, като Мелник и някои други градове в Македония. Прави впечатление, че на поставената плоча с надпис за времето на откриването на параклиса са изтрити някои редове и то с длето, за да не се познават. Запитах по това нещо и узнах, че било заличено името на свещеник Гайгуров, във времето на когото се отворил параклиса.
9. Църквата „Св. Варвара“ има 17 1⁄2 м. дължина с 8 1⁄2 м. широчина. Изглежда, че тази църква е била добре украсена, но сега всичко е разграбено и задигнато, даже и мраморите от пода. В двора има гробища с надписи на зида, който служи за ограда на църковния двор.
10. Параклисът „Благовещение на Пресвета Богородица“ Той е 8 м. дълъг и 4 м. широк. Той е тъмен, стар и с тъмни малки прозорци. Всичко е разграбено, с изключение някоя негодна икона.
11. Параклисът „Св. Андон“. Той е 11 м. дълъг и 5 м. широк, не особено украсен. На този параклис всичко е запазено, защото служил за лудница, затова селяните се страхували да дигат нещо от него.
12. Параклисът „Св. Димитър“ е дълъг 6 м. и 7 м. широк. Той отвън представлява една сундурма на една скала с протегнати гърди и само от една страна се излива водата. На южната страна е женското отделение, което е по-голямо от самия параклис. Тук има един извор „аязма“, на който водата нито намалява, нито се увеличава. Всичко е разграбено.
13. Параклисът „Св. Апостоли“ е 13 м. дълъг и 6 м. широк. Всичко в него е запазено благодарение на една бабичка, но църковните одежди и утвари са задигнати от самите гърци. В двора на параклиса има гробища на почетни и богати граждани. Доколкото фанатизирани гърци е имало в този град, показва обстоятелството, че от тези гробища са изкарани костите на някои умрели и отнесени от гърците в Гърция.
14. Параклисът „Св. Безсребреници“ е 7 м. дълъг и 5 метра и половина широк. Нищо не е запазено от този параклис, а всичко е разграбено и задигнато.
15. Параклисът „Св. Василий“ има 11 м. дължина и 7 м. широчина. Женското отделение е на втори етаж и то колкото самия параклис, плюс и върху притвора. Всичко е задигнато с изкючение на някои икони.
16. Църквата „Св. Теодор“ е 16 м. дълга и 6 1⁄2 м. широка. Тази църква изглежда да е била добре украсена, но сега нищо не е останало от нея.
17. Църквата „Успение Богородично“ има 20 м. дължина и 11 м. широчина. Тази църква е била чудесно украсена, но всичко е взето за новостроящата се църква в с. Рожен. ЍВземени са даже и мраморните камъни.
18. Параклисът „Св. Георгий“ е 8 м. дълъг и 5 м. широк. Половината от параклиса е с таван, тъмен и нисък. Той служил за костница.
19. Параклисът „Св. Богородица“ има 8 м. дължина и 5 м. широчина. Половината от параклиса е с таван, а половината без такъв. Този параклис е стар и през 1830 година е поправен. Както от параклиса „Св. Георгий“, така и от този параклис всичко е задигнато.
20. Църквата „Св. Параскева“ е 11 м. дълга и 6 м. широка. Тази църква е нова, съградена е през 1909 г. Тя се намира на източната част край града. Всичко от нея е задигнато.
Всичките дотук изброени църкви и параклиси са вътре в града, а именно: 7 църкви и 13 параклиса. Общото за всичките църкви и параклиси може да се каже, че те са построени винаги на рид, защото и самият град е построен на ридове. На всичките църкви и параклиси притворите им са на южните или на северните страни. Няма нито една църква и параклис с притвор от западната страна. Всичките църкви и параклиси са изрисувани с живопис, във всичките има женски отделения и решетки. Всичките църковни утвари и книги са задигнати от самите гърци при напускането на града; всички са разграбени и полуразорени. Говорих на наместника на прибере това, което е останало в църквите и параклисите на едно място, та отпосле да може да се подарява на селски църкви ; но за да се направи това изискват се парични средства, защото не може да се пренасят икони и други църковни потребности от един рид на друг. Във всичките тези църкви и параклиси редовно не се извършвало богослужение, а само в шест, а именно: в катедралната църква „Св. Никола“, в „Успение на Пресв. Богородица“, в „Св. Варвара“, в „Св. Теодор“, в „Св. Апостоли“ и в „Св. Йоан Предтеча“, а в останалите само в храмовия празник се извършвало Божествена литургия. Много искахме да узнаем, защо толкова много църкви и параклиси са построени в този град, като оставим на страна манастирите, които се намират на близо около града, но не можахме да се доберем до истината. Едни обясняват, че това е било от прекалена набожност, други, че старите жители на града, като заточенци от Византия, като богати, всеки имал своя частна църква или параклис; а трети твърдят, че това се правело с експлоататорска цел – да се обогатят стопаните им, защото приходът, който падал само от храмовия празник, е бил достатъчен за един човек да помине цяла година. Кое от тези три твърдения е вярно не знаем, но струва ни се, да е второто.
Манастири около гр. Мелник
1. На 20 минути разстояние от самия град на югоизточната страна се намира манастирът „Св. Николай“. Църквата на този манастир е 15 м. дълга и 13 м. широка. Само олтарът е гевтирен и кубелия. Той отвътре се разделя с по една страна от към югоизток. Изглежда, че само олтарът и средната част на храма са стари, а долепените до нея постройки, а именно: от западната, северната и южната страна са нови и по такъв начин са образували голяма манастирска църква. Олтарните страни са украсени с живопис, а останалата част на църквата е била мазилка с равен таван от прости дъски. Над притвора на западната страна, който е дълъг 5 м., е женското отделение. На северната и южната страни има притвори, дълги колкото самата църква. От църквата почти всичко е разграбено. Останали са само 10 малки икони. На западната страна на църквата, до самата нея, са прилепени манастирските постройки, които се състоят от 4 големи стаи на горния етаж, а долният етаж служи за яхъръ. В една от тия стаи са квартирували гръцки войски и намерихме едно писмо, написано на стената от гръцки войник против нас българите, което за любопитство копираме и излагаме тук.
7 август 1918 г.
Для вас варвары мы здесь
Терпимъ муки доланца,
Последный войны дней
Чтобь изтребит вас всех
Инеудемъ, от суда мы
Пока не усмиритесь вы
Стрелят, пугат нам все равно,
Веде ето вы.
Писал солдат я адрес: Русия П. К. Георгиудакис, Одеса Пирго-Ваня №4.
Този манастир е построен на една малка равнина на един рид и от северната, южната и западната страна е заобиколен с ридове и долове. Само от източната страна има ограда, а от другите страни служат доловете за естествени огради. В тази ограда има всичко на всичко 20 декара лозе, което съставлява всичкото манастирско имущество. Този манастир се управлява от един манастирски свещеник. Манастирът служил за лятна резиденция на богатите гърци, които прекарвали лятото със семействата си в него. През 1898 г. е ремонтирана църквата.
Църковен вестник, 1915 г. бр. 18
