Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.
Освен своята дейност в укрепването на епархията на Българската Екзархия в Струмица и Петрич, той пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в поверената му епархия. Текстовете съответно са публикувани в „Църковен вестник”. В поредицата от статии митрополит Герасим обръща внимание не само на обителите и църквите във и около Струмица, но и тези в Петрич и Мелник. Повече за митрополит Герасим може да прочетете тук. По-долу ви представяме първата част от поредицата статии за състоянието на манастирите и храмовете в неговата епархия от 1915 г.
На 14 юни заминах от Струмица и посетих градовете Петрич и Мелник. По околията на тези градове не можах да изляза и посетя някои села, защото времето беше най-удобно за полска работа, та не беше възможно да се намират селяните в селата си. Това ме застави да посетя някои села през есента.
В Петричко от гъркоманите са останали съвсем малко. Забегналите гъркомани от този град заедно с гръцките войски през 1913 година са задигнали всичките икони от тяхната църква „Св. Богородица“, също и утварите, но оградата оставили неповредена. Тази църква има 211⁄2 м. дължина и 15 м. широчина; сега е понаредена и в нея се черкуват главно бежанците. От старото наше население има 400 къщи и от тях са образувани, както е ило и по-рано, две енории. А бежанци има 450 къщи пак в две енории.
На 17 юни посетих гр. Мелник. Този град, който в турско време е бил една гръцка крепост, сега представлява една жалка картина. Всички гърци са напуснали града, с изключение на ония къщи, които по-рано са признавали ведомството на Св. Екзархия, плюс една гръцка къща. Коренно население днес има само 10 къщи, а останалите 100 къщи са бежанци, които са настанени да обработват лозята. На много мъже бежанци жените се намират в Гърция, а те живеят сами тук. Къщите на селското население са почти срутени и продължават да се развалят и дървения материал се пренася от селяните за строене на свои църкви. Също са разтурени някои църкви и манастири, вътрешността им разграбена, на някои даже и камъните от пода задигнати.
Градът Мелник е разпоожен на два големи ридаи през средата тече река. На север от единия рид има друга една махала, през която тече Мелнишката река и разделя тази махала на две половини. В този град има църкви и параклиси, а около града – манастири, които посетих и ще се постарая да опиша по-късно.
1. Катедралната църква „Св. Никола“, дълга 23 м. и широка 12 м. Тя е построена от южната страна на един от ридовете, затова само от северната страна има прозорци. Иконите и всичките църковни утвари са задигнати то гърците. На южната страна на самата църква имало скривалище в самия рид, където са криели църковните ценности. Това съкровище никой не знаел и, както говорят, от там били задигнати много ценни старини. Кога е била оградена там тази църква, не се знае, а знае се само, че през 1895 година, както църквата, така и митрополитското помещение изгорели и след тази година отново били съградени. В притвора на тази църква, който е от северната страна на църквата, има един гроб-паметник от мрамор на гръцкия митрополит Александър[1], който като викарий на Воденския митрополит, а сетне титуляр на Мелнишката епархия, се отличавал с преследването на българите. Икони за тази църква нашето население е натъкмило от другите църкви.
Мелнишките гърци колкото с уважение и с признателност се отнасят към митрополит Александра, толкова и с презрение и омраза се отнасяли към покойния митрополит Прокопий[2], като не позволили на внук му да постави на гроба му доставените мраморни плочи с надпис. Това направили, защото този митрополит не следвал българите.
Митрополитското помещение е ново здание и се състои от 10 стаи, от които 4 големи на горния етаж и 6 малки на долния с всичките му приспособления. Вратите и прозорците на зданието са задигнати от селяните и сега са необходими известни средства да се приспособи. Митрополитското помещение изглежда да е било разкошно, обаче, митрополитът повечето време от годината прекарвал в Демир-Хисар.
2. Църквата „Св. Богородица“ се намира в отдалечена махала. Във време на окупацията на града от нашите войски от тази махала се отказали 16 къщи от Патриаршията и нашите власти взели тази църква и там се черкували екзархистите, а останалите църкви били в ръцете на гърците. Църквата е 16 м. дълга и 11 широка. Построена е на една скала и само от южната страна има прозорци, а от северната – скала и гробищата. От църквата гърците са задигнали само църковните одежди и съсъди, а всичко друго е оставено и запазено и завърналите се наши от бягство българи първоначално там се черкували.
3. Параклисът „Св. Архангел“ има 9 м. дължина и 6 м. широчина. Той изглежда да е бил добре украсен, но сега е всичко разграбено и задигнато от селяните и нищо не останало в него.
4. Параклисът „Св. Марина“ е 11 м. дълъг и 4 м. широк. Той е съвършено разграбен и разорен. През 1889 година бил поправен и добре украсен.
5. Църквата „Св. Стефан“ е 11 и половина метра дълга и 5 метра и половина широка. Иконостасът и всичките икони са запазени, но самият престол е разрушен. Що са дирили и взели то там гърците, – предполага се, че те са го развалили – не се знае. Навярно, там е имало нещо скрито, та при изваждането му развалили престола.
6. Параклисът „Св. Димитърий“ има 11 м. дължина и 5 м. широчина. На северната страна е женското отделение почти на същата такава големина. за забелязване е, че всичките параклиси и църкви имат особени отделения за жените.
Църковен вестник, 1915 г. бр. 17
Снимка: lostbulgaria.com
[1] Митрополит Александър е роден в тракийското градче Силиврия на 1 февруари 1840 година. На 30 юни 1861 година е ръкоположен за дякон. Божигробският архимандрит Платон го праща в Яш (1861 – 1864). Мести се в Цариград и става директор на гръцкото училище при Божигробския метох. На 21 октомври 1873 година е ръкоположен за презвитер. На 16 декември същата година в храма на Божигробския метох в Цариград е ръкоположен за титулярен лампсакски епископ, викарий на митрополит Никодим. На 11 април 1880 година става преспанско-охридски митрополит, като заема катедрата в Крушево до 1 ноември 1892 година, когато е избран за мелнишки митрополит на мястото на Прокопий и заема катедрата до смъртта си на 27 април 1894 година. Установяването на Александър в Мелник е съпроводено с настъпление на гъркоманите в цялата епархия. Той подлага на строго мъмрене свещениците, които служат на църковнославянски език. Предприема неуспешни опити да затвори българското училище в Баракли Джумая и да отнеме на българите църквата в Горни Порой. Митрополит Александър Триандафилидис е погребан в северозападната част на митрополитската църква „Свети Николай“.
[2] Той е роден в българско семейство в серското село Мелникич. Серските гръцки подконсули Г. Лангадас и Аристидис Метаксас го определят като „българин по род“ (Οὗτος Βούλγαρος ὤν τό γένος), но според съвременния гръцки изследовател Йоанис Бакас това се дължи на политиката му, а не на „славофонията“ му. На 12 (25) май 1875 година е избран за мелнишки митрополит и на 7 юли 1875 година пристига в Мелник. Прокопий е един от най-неудобните владици за гърцизма. Благодарение на пробългарската си политика, откритото толериране на българската просвета и богослужение и сътрудничеството си с Екзархията той се превръща в персона нон грата за Патриаршията. Под натиска на гръцката дипломация и при реалния риск Прокопий да присъедини на два пъти (през 1885-1886 и 1890 година) епархията си към Екзархията, Цариградската патриаршия прави два опита да го отстрани и още два да го преназначи в Мала Азия или Западните Балкани. Прокопий Мелнишки умира на 28 август 1891 година. Той завещава на наследниците си да разпродадат вещите му и получените средства да се разпределят между училищата в Мелник, Сяр и родното му село. Гърците не позволяват Прокопий Мелнишки да бъде погребан при митрополитската църква „Свети Николай“. Погребан е при манастира „Свети Никола“, като българин.
