Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.
Освен своята дейност в укрепването на епархията на Българската Екзархия в Струмица и Петрич, той пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в поверената му епархия. Текстовете съответно са публикувани в „Църковен вестник”. В поредицата от статии митрополит Герасим обръща внимание не само на обителите и църквите във и около Струмица, но и тези в Петрич и Мелник. Повече за митрополит Герасим може да прочетете тук. По-долу ви представяме първата част от поредицата статии за състоянието на манастирите и храмовете в неговата епархия от 1915 г.
Манастир „Св. Леонтий“
Този манастир се намира на запад от гр. Струмица, на 1 час разстояние, на левия бряг на р. Водоча, която в горното си течение се нарича „Бяла река“. Тук св. Методий цели десет години е проповядвал някога словото Божие на славяните. От този манастир са останали само едни жалки развалини. Останалата част от живописта на държавата е много интересна; запазените части се снимат от Археологическия музей в София. Манастирът изглежда да е много стар. Село Водоча, което е до самите развалини на църквата, е чифлик на няколко турски бейове. Говорят хората, па и верно е, че този чифлик бил манастирски, но в ония тъмни времена турците срутили църквата и заграбили селото. Дълго време турците, които владеят този чифлик, не са притежавали крепостни актове, но от 30 години насам са се снабдили с такива.
Един бей от този чифлик през 1911 г. ни казваше, че в неговия дял имало 12 декара манастирска земя – ниви и като не можел да види хаир от този чифлик, искал да предаде тези ниви на манастира, но уреждането на този въпрос се отложило за по-благоприятно време. Сега тези бейове са забегнали, а чифлишките земи се обработват от нашите селяни, които засега никому никакъв дял не дават.
Велюшкият манастир „Рождество Богородично“
По същото направление от Струмица на 2 ч. разстояние се намира Велюшкият манастир, който е бил селски, но преди 30 и повече години гръцката митрополия поискала да тури ръка на него и да го експлоатира. Населението се възпротивило, но като видяло, че не ще може да излезе с успех от борбата си с митрополията, няколко от селяните първенци от ненавист към митрополията и гръцките първенци, отишли в Св. Гора и предали манастира на Иверския манастир, който до 10 август 1913 г. го експлоатирал чрез свои духовни лица, на които го е давал под наем за по 5 години по 100-200 лири за целия петгодишен период. При оттеглянето на гръцките войски 1913 г. построили манастирските постройки, за да не останат на българите.
Манастирската църква по форма е кръстообразна с по 61⁄2 м. дължина и широчина и в средата едно кубе. Средната част на храма е най-старата и не се знае, кога е построена. Стените са украсени с живопис, но се е развалила и мъчно се рапознава. Тази църквица е много здраво направена и не е претърпяла никакви поправки.
На западната страна на църквата, където има надпис с датата на съграждането 1100 г. има един притвор 31⁄2 м. дължина и толкова широчина. В средата на този притвор има едно кубе и той съставя първият притвор, който личи, че отсетне е направен и прилепен до самата западна страна на църквицата. И двата трябва да отнесем към тази постройка. На същото направление до първия притвор има втор такъв на същата дължина и широчина, както е първият. Както църквата, така и двата притвора, като солидни постройки, останали незасегнати от огъня, но в църквата не е останало нищо, освен две стари икони.
На западната, северната и южната страна имало една постройка, която била долепена до самата църква. Тази постройка имала 131⁄2 м. дължина и 13 м. широчина. На западната страна на тази постройка, заедно с църквата, е направен още един притвор 131⁄2 м широчина и 31⁄2 м. дължина. През този притвор се влиза в северната и южната постройки. Ако тези постройки не се отделяха от притвора със стена, то биха образували един общ притвор от западната, северната и южната страни.
На горната страна от главната църква има през стената отворена врата, от която се влиза в южната постройка. такива врати има и от двата притвора за влизане в северните и южните постройки. На последната страна имало параклис в чест на Спасителя, който параклис е бил построен заедно с постройката. Живописта на стените е развалена. На много изобразени светии очите са избодени, но от много отдавнашни времена. Всичката тази по-нова постройка, освен църквата и двата притвора, е изгорена. В манастирския двор многобройните стаи, които са били съгледани от населението, както ония при Роженския манастир, също са изгорени.
Манастирът има около 100 декара земя – ниви, но са много слаби: една година ако се посеят, три години ще трябва да стоят целина. Има една нива с черничеви дървета, но буби няма кой да храни. Манастирът развъжда едър и дребен добитък.
Автор: Струмишки митрополит Герасим
Езточник: Църковен вестник, 1915 г., бр. 10
Снимка: strumicadenes.mk
