Начало / Uncategorized / Състоянието на манастирите в Струмишка епархия от 1915 г.

Състоянието на манастирите в Струмишка епархия от 1915 г.

Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити. 

Освен своята дейност в укрепването на епархията на Българската Екзархия в Струмица и Петрич, той пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в поверената му епархия. Текстовете съответно са публикувани в „Църковен вестник”. В поредицата от статии митрополит Герасим обръща внимание не само на обителите и църквите във и около Струмица, но и тези в Петрич и Мелник. Повече за митрополит Герасим може да прочетете тук. По-долу ви представяме първата част от поредицата статии за състоянието на манастирите и храмовете в неговата  епархия от 1915 г.

Роженският манастир

Този манастир се намира в Мелнишка околия. Манастирската църква е съградена в чест на „Рождество Богородично“. Църквата е стара, но иконостасът й е чудна изработка, копаница-резба с три реда икони. В средната част на храма има добри столове. Стените са изписани. Женско отделение няма. Църквата не е особено светла, защото има четири малки прозорци и два горе на покрива. 

Над св. Престол има „киворий“, който е чудно изработен от резба много стара. Самата църква има 18 местра дължина  с 91⁄2 м. широчина. Притворът е 91⁄2 метра широк и 5 метра дълъг (тук измерванията „височина“ и „широчина“ се вземат във връзка с целия храм). Както самата църква, така и притворът е послан с мрамор, но не чист. На северната страна на притвора има един параклис в чест на Иверската Божия Майка. 

Църквата, заедно с неголемия й двор, има ограда с железни порти. На югозападната и северната страни има сгради на по два етажа, едни до други съединени, така щото по коридора, с малки изключения, може от единия до другия край да се върви и от него се влиза в стаите. В долния етаж има 20 изби и яхъри, а на горния 35 стаи. Тези последните били съградени от селското население. Всяко село си направило по една или две стаи и на храмовия празник всичките селяни в тях се помещавали. От като били съградени никакви поправки не са претърпели, затова много от стаите станали необитаеми. Манастирът със селата Кашина, Любовища и Рожен били притежание на Иверския в Св. Гора манастир и се управлявали от игумен с двама монаси. Тези три села са били чифлици на манастира. До 1903 г. населението давало дял от всичко, що изкарвали то манастирските земи; те работили на исполица – каквото изкарвали половината за манастира. 

Но от 1903 г. населението отказало да дава припадающия се дял на манастира и оттогава се завързала борба между манастирското началство и селяните от тритех села, като последните се съгласили да не посещават манастирската църква, а да се черкуват в малката църква в с. Кашина. 

Подир 1908 г. населението възстанало и отнело манастирската църква. Турското правителство отначало се съгласило и предало църквата на селското наше население, но отпосле се отказало, взело църквата и отново я предало на игумена, назначен от Св. Гора. За да удовлетвори пък населението, правителството отпуснало на селяните една сума, с която да си съгладят нова църква. такава църква започнали да градят в съседство с манастирската 21 м. дълга и 12 широка, Тя е почти на свършване, икони, полилеи и други принадлежности са набавени, както и мрамор за постилане.

Иверският манастир като усвоил повторно манастирската църква, назначил игумен и за покровителство дал на един грък, френски поданик, да експлоатира манастирските имоти и този грък се настанил и развил френското знаме на манастира. През време на пребиваването на този френски поданик бил убит игуменът. Гръкът уплашен побягва с цялата си въоръжена свита, а пък селяните завели дело против френския поданик, като са оспорвали чифлиците и манастира да са гръцка собственост. В първоначалното съдилище в Мелник и в апелацията в Солун селяните спечелили делото, а гърците го касирали в Цариград и там поради избухването на войната, в 1912 г. делото останало неразгледано. 

Гърците, за да докажат правотата си в апелацията, извадили един ферман, в който освен поменатите села били вписани още и гр. Мелник, Д. Сушица и Черешница. Но понеже комисията, която дошла от Солун да разгледа въпроса на мястото, се уверила и установила, че Мелник и споменатите села от никого не се помнило да са били чифлици на Роженския манастир, този документ бил отхвърлен и с това трите манастирски села се спасили и спечелили делото и на втората инстанция. Ако обстоятелствата не бяха се така сложили, то сигурно в касацията щяха пак да спечелят делото. 

Сега за сега самият манастир няма ни една педа земя, всичко е усвоено от селяните на трите села. Освен едни вехти сгради манастирът нищо друго няма. В манастира сега живее енорийският свещеник на Роженската епархия. 

Нашите и три села, след като се освободили от чифлигарството не са забогатели, защото местността е гориста и слаба. За да могат поне отчасти да се избавят от мизерията, необходимо е поне едно от тия села да се изсели на друго място, а земята да остане на другите две села. 

Автор: Струмишки митрополит Герасим

Църковен вестник, 1915 г. бр. 8

Снимка: bgnasledstvo.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Красимир Капитанов: Да помогнем още едно сърце – църква да тупти в Шумен

По инициатива на местния бизнес започна благотворителна кампания за набиране на средства, които ще бъдат ...