Начало / Uncategorized / Черно-бели илюзии

Черно-бели илюзии

Човешкият ни живот и ежедневната ни борба обикновено, дори почти изцяло, е черно-бяла. Аз съм сам и другите са срещу мен.

Аз съм добрият, на добрата страна, на правата страна. А другите са онези – злодеите, лошите, които искат да ме отдръпнат от пътя ми, да ми попречат да извършва това, коeто смятам за правилно и изобщо да живея. През такава призма преминаваме и без да се и замисляме се превръщаме в онези наивници, които се борят срещу вятърни мелници.

Черно-бялата перспектива не е непозната на човешкото сърце. Даже напротив. Тя е изобретение на самия човек. Дуалистичният поглед върху нещата е много по-удобен за нашето съзнание и разбира се за духовното ни състояние, което не желае промяна. В зоната на комфорта има само мрак и замъгляване на ума. Своеобразен вид трансцедентална илюзия на съзнанието и то съвсем доброволна. Но кои сме всъщност ние в собствения ни театрален сюжет? Дали сме борците за истината, гладни и жадни за правда, ние ли сме добрите в страшния филм или всъщност сме злодеите.

Изобщо перспективата за това кой е добър и кой лош е доста субективна. Но къде в случая е Христос? Той не разделя човеците, но те сами разделят Христос. И се случва така, че понякога и двете воюващи страни (аз и другите) се молим на един и същи Спасител да вразуми враговете ни. Не нас, а другите. Да ги съкруши. Да ги унищожи и то, по възможност, веднага. Защото „адът – това са другите“, както пише известният Жан-Пол Сартр.

Другите са моят ад, а собственото аз е раят и моята нирвана. От там и перспективата и разбирането за света става черно-бяла. А сега нека си помислим, че всъщност – адът за другите – това съм аз. Неприятна констатация. Дори болезнена. Но, мисля че само по този начин бихме могли да излезем от зоната си на комфорт, която в повечето случаи са нашите страсти и похоти. Не другите са ни проблемът. Ние сме си собствения проблем. Нашето разбиране за правда, за отмъщение, за борба и налагане. Само у нас е свободата да предпочетем къде да прекараме вечността. Защото ние няма да умрем, но ще живеем вечно.

И представете си сега да се окажем на едно и също място с нашите врагове. Понякога е полезно да се позамисля човек той всъщност какъв е – добър или лош, защото това не е постоянна константа, а изменчива, каквато е и човешката душа. Веднъж си част от борителите за истината, а в следващия момент си част от поддръжниците и разпространителите на лъжата.

Последната фаза за нас ще бъде решаваща, там където ни свари смъртта. Да се надяваме да сме от дясната страна, там при спасяваните.

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

История на манастира Панагия Сумела

Според легендата манастирът е основан от двама гръцки свещеници – Варнава и Софроний, през 386 ...