Начало / Uncategorized / За обща полза

За обща полза

Свещениците в храм „Св. Горазд” бяха четирима – един от друг по-различни. Най-възрастният, отец Димитър, предстоятелят на храма, беше известен като добър молитвеник. „Неговите молитви се чуват” – твърдеше клисарката.

Тя, навярно си представяше Бог като глух старец, Който понякога забравя да си сложи слуховото апаратче, но щом се моли отец Димитър, Бог винаги е на линия. Макар че самият отец Димитър в проповеди и в разговори често да повтаряше, че няма нечути молитви. „Ние не знаем – казваше той – дали това, за което се молим е добро и полезно за нас. Понякога не получаваме просимото, защото то би ни послужило за зло”. И често обичаше да цитира един афоризъм: „Ако шест дни си молил Бога за едно и също нещо, и не си го получил – на седмия ден Му благодари, че не те е послушал”. Все пак мълвата за силата и действеността на неговите молитви се бе разпространила и не само хора от квартала, но и от други квартали на града, а и от съседните села идваха при него да им чете молитви.

Веднъж при отец Димитър дойде една възрастна жена. Нейни близки бяха сполетени от нещастие. Шофьор на такси бе връхлетял с колата си върху хора, чакащи на автобусна спирка. Имаше убити и ранени. Сред ранените бяха майка с шестгодишното си дете. Майката беше в стабилно състояние, но за детето лекарите не даваха големи шансове да оцелее. Именно за това детенце бе дошла жената да попита какво може да се направи.

– Може да отслужим масловет – каза отец Димитър, но се сети да попита дали детенцето е кръстено. Жената не знаеше, но каза, че ще провери.

Отец Димитър я посъветва, ако детенцето не е кръстено, това да стори бащата, който бил лекар и го допускали в реанимацията. Църквата разрешаваше, когато смъртна заплаха е надвиснала над некръстено дете, то да бъде кръстено от мирянин. На другия ден в храма дойдоха възрастната жена и бащата на детенцето. След като се увери, че бащата правилно е изрекъл формулата за кръщение, отец Димитър пристъпи към отслужване на маслосвета. Вложи цялата си вяра в четенето на молитвите, на седемте апостолски и евангелски четива. Не прескочи и не съкрати  нито ред. Пот бе избила на челото му след близо едночасовото последование. Отказа да вземе и съответната такса за маслосвета. След няколко дни възрастната жена му се обади по телефона да му извести, че детенцето е починало. Отец Димитър прие случилото се като лично поражение.

Почти цяла седмица отказваше да чете молитви и препращаше хората към своите събратя. Един от събратята му беше отец Йосиф. Вечно усмихнат, приветлив, обичаше да се шегува, както с другите, така и със себе си. Енориашите го наричаха зад гърба му Йоско Усмивката. За известно време, след смъртта на жена му, която го остави с грижите за четирите им деца, усмивката му беше изчезнала, но после пак се появи. Отец Йосиф не бе богословски много грамотен и извисен духовно като отец Димитър, но простотата и сърдечността му пленяваха хората и той бе търсен, и от известни личности – артисти, музиканти, професори, телевизионни водещи. Имаше обаче една слабост – обичаше понякога малко да си попийва. Тогава толкова изразително, с такава болка, съчувствие и състрадание четеше молитвите, че тези, за които се молеше, се просълзяваха.

Веднъж дочу как две бабички от постоянното църковно присъствие коментираха, че бил на път да задмине по молитвен подвиг отец Димитър.

– Един е молитвеникът тук – обърна се отец Йосиф към бабичките и посочи влизащият в храма отец Димитър – а аз, ако не е Божият лъч да мине през мене, съм жалък червей, „гавра за човеците и презрение у народа”(1), както казва пророк Давид.

Третият свещеник в храма беше отец Мартин. Човек мълчалив, прикрит, не общуваше много със събратята си, странеше от тях, но когато застанеше на амвона, енориашите и събратята му трябваше да чакат дълго, докато чуят заключителното „Амин”. Отец Йосиф понякога се обзалагаше с четвъртия, най-млад, свещеник колко време ще продължи проповедта на отец Мартин и често познаваше. Отец Мартин обичаше да назидава и изобличава пасомите. Понякога толкова се въодушевяваше, че размахваше ръце и с ревността на
старозаветен пророк громеше греховете и пороците на съвременното общество. Но, както казваше отец Йосиф, и за влака на отец Мартин имаше пътници. Много богомолци, предимно жени, го търсеха и за изповед. Почти на всеки човек той отделяше по един час за изповед. Понякога събратята му виждаха, че повече говори той, а изповядващия се слуша, навел виновно глава.

– Какво толкова ги изповядваш по цял час? – подкачи го веднъж отец Йосиф. Отец Мартин не му отвърна. – Изглежда, че при тебе идват големите грешници, а при нас – малките – заключи отец Йосиф.

Четвъртият свещеник в храма бе отец Христо. Млад, енергичен, пълен с идеи за оживяване на енорийския живот. Бивш докторант и хоноруван асистент в Богословския факултет, той гореше от желание да приложи на практика богословските си познания. Но скоро се увери, че не всичко писано в дебелите книги на професорите по богословие може да бъде приложено в действителността. На пример, веднъж на гробището, един възрастен мъж, загубил сина си, го попита:

– Отче, защо умират млади хора?

Можеше да му огласи богословската постановка, че Бог прибира младите хора, за да не извършат след време някакво зло, но осъзна, че този отговор няма да утеши възрастния човек. Постепенно осъзна, че трябва плаче заедно с плачещите и да се радва заедно с радващите се (2), както съветва апостол Павел, ако иска те да го почувстват близък и да отворят душите си. Когато бивши колеги от Богословския факултет го питаха как се погажда със събратята си, той отговаряше така:

– Понасяме един другиму теготите си (3), а дали изпълняваме закона Христов – това е друг въпрос. Както казва апостолът: има различни дарби, различни служения и различни действия, „ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички, но всекиму се дава да се прояви у Него Духът за обща полза” (4).

Автор: Янчо Михайлов

БЕЛЕЖКИ:
1. Пс. 21:7
2. Вж. 1Рим. 12:15
3. Вж. Гал. 6:2
4. Кор. 12:4-7

Текстът е публикуван за първи път в сп. „Светодавец“, бр. 6/2020 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе от печат книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1

От печат излезе книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1, която се издава с благословението ...