Начало / Uncategorized / Неделя втора подир Петдесетница – Вървим ли след Христа?

Неделя втора подир Петдесетница – Вървим ли след Христа?

„И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него“ (Мат. 4:20).

Създаден по образ и подобие на Бога, човек е предназначен за вечен живот. Обаче той злоупотребил със свободата на волята си и паднал под властта на греха и смъртта. Но той бил венец на творението и Бог промислил за неговото спасение. Още от едемската градина той почнал да вика: Адаме, къде си? Но Адам бил грешен и се криел, срамувал се да се яви пред Бога. Минали векове, грехът преминал и в Адамовото потомство. Тогава любовта Божия изпраща единородния си Син Иисуса Христа да призове хората в пътя на истината и спасението. Христос проповядва Евангелието и призова всички към покаяние и нравствено обновление. Как се отзоваха първопризованите на тази покана, разказва ни прочетеното евангелие. Нека си го припомним и да се поучим от него.

И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа“ (Мат. 4:18-23).

Това е една твърде малка история, която може да ни научи твърде много. Разказва ни тя за повикването от Спасителя на първите свои ученици и последователи. Колко поучителна за нас е решителността на тия хора! Каква силна вяра, какво послушание! „Всички тези четирима човеци – казва св. Йоан Златоуст – били бедни хора; изкарвали прехраната си от риболовство. С тази робата били заети, когато минавал край тях Спасителят. При все това, щом той ги повикал, те не се забавили, не отложили за друго време и не казали: ето ще отидем вкъщи да се посъветваме със своите сродници, – но в същата минута, като оставили всичко, тръгнали подир Него. Толкова силна била тяхната вяра и така чиста била тяхната душа, че по гласа безпогрешно узнали в лицето на викащия ги оногова, за когото са писали Мойсей и пророците…“

Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. Тия простодушни и чистосърдечни хора дават пример на дълбока и спасителна мъдрост. Със своята решителна постъпка те ни говорят, че всяка друга работа може да бъде отложена за утре, за други ден, или за по-късно. Но делото на спасението не бива да се отлага. В тази работа трябва пълно послушание на Божия глас. Поради това и те веднага тръгват подир Него. Как? Като оставят всичко: мрежи, кораб, родители, семейства…

И действително, който се реши да преплава през морето към желаната земя, той трябва да отвърже лодката от брега, дето е привързана. Тъй постъпват и апостолите. Щом решили да тръгнат подир Спасителя, те веднага скъсват връзките с всичко, което ги свързва с мястото им и което им пречи за спасението.

Първопризованите били определени за висока мисия и безспорно е, че за тръгването им подир Христа е съдействала и силата Божия. Но тяхната решителност напълно е зависела от тяхната свободна воля. И това именно е поучително. В един момент те скъсват с временното и тръгват подир гласа на вечния живот. И Спасителят ходил с тях по цяла Галилея, проповядвал евангелието на царството Божие, като изцерявал всяка болест и всеки недъг у народа. А те гледали как силата на Христовата благодат привлича хората в мрежата на спасението. От ловци на риба, те се учили да станат ловци на човеци, ловци на спасение и духовни блага…

Както във времето на апостолите, така и оттогава до сега Христос не престава да вика хората да вървят подир Него към спасението. Като Спасител, той иска всички да бъдат опазени от груха и смъртта; иска всички да се радват на добър живот и духовни блага. Поради това, той и сега протяга ръце към хората изобщо и на всички ни чрез Евангелието казва: „хора и братя, защо сте се привързали толкова силно към света, към греха и суетността! Не виждате ли колко лъжи и неправди, каква измама и коварство има в него! Не виждате ли колко сълзи и страдания ви причинява той? Прочее, скъсайте с греховността и беззаконието. Покайте се и тръгнете подир Мене и вие ще видите, как веднага ще се успокоят вашите страсти, как ще омекнат вашите сърца, как ще се облагородят вашите чувства и колко щастлив ще стане вашият живот! При Мене ще намерите покой на вашите тревожни души, защото само при Мене има тишина, съгласие и любов, има правда, и мир, и радост в Светаго Духа.(вж. Рим. 14:17)“.

Ала, за нещастие, малцина се отзовават на тая трогателна покана. Мнозинството от хората си остава силно привързано за суетността и греха. В неделни и празнични дни всички слушат тържествени звън на камбаните църковни. Те викат хората да отидат в храма при Христа, да чуят словото Му за любов, братство и спасение. Но колцина идват? Едни спокойно отиват на работа, други пълнят нечистите кръчми и кафенета, трети бързат на суетни зрелища и забави… А всички тия хора са наречени Христови последователи; някои от тях дори и добри християни! Безспорно е, че в тях има желание да следват подир Христа. Но те не могат да изпълнят това си желание, защото силно са свързани с греховни страсти, с имот, изобщо пречи им грехът и суетността…

За да се скъса, или поне да се разслаби тая връзка, изисква се решителност. А такава липсва, когато се касае до спасението на душата от греха. Често пъти тези християни чуват в душата си гласа Божий да им казва: стига по тоя лош път, смъртта е близо, време е да се погрижиш за душата си! И не е рядкост, някои от тях да надникне вътре в съвестта си и потреперва, като види колко той е нещастен, и жалък, и беден, и сляп, и гол (Откр. 3:17)., отдалечен от Бога. И всичко това е поради силната му връзка с греха и суетността и поради ненавременното тръгване подир Христа. В такива минути той съзнава, че трябва да се разкае, да бърза подир Спасителя и да Го настигне. Но, поради липса на воля и решителност, той си казва: от утре ще започна тази работа, утре ще тръгна подир Спасителя. Но, когато дойде това „утре“, тръгването се отлага за други ден, после – за по-други ден и т.н., докато съвсем се изостави. А връзката със злото, с греха и неправдата, с измамата и суетността, се засилва и скърбите и злополуките в живота се увеличават…

Трябва ли и ние да оставаме глухи към трогателната евангелска покана да вървим подир Христа? Не. Въпросът се касае за нашето мирно благоденствие в земния живот и за радост и спасение във вечния. Интересът на нашето материално и духовно благо ни повелява без отлагане да вървим подир Спасителя. А какво значи да следваме подир Него?

Да вървим подир Христа ще рече: да мислим, да живеем и да постъпваме така, както Той правил. Христос бил преизпълнен с вяра и любов към Бога и всецяло предаден на Неговата воля; нежно обичал своята велика майка; трогателно благославял децата; убедително поучавал възрастните във вярата и правдата. Също така и ние трябва да бъдем преизпълнени с жива вяра и преданост на волята Божия; да почитаме своите родители, да възпитаваме своите деца и да поучаваме нашите близки в евангелските повели за правда и морал.

Христос безпрекословно изпълнявал наредбите на законната власт, правел добрини на всички бедни и злощастни; прощавал на своите врагове и се молел за тяхното спасение. Също така трябва да постъпваме и ние: да почитаме властта, да изпълняваме законите на страната, да помагаме, според силите си, на злощастните; да благославяме тия, които ни хулят и кълнат; сторената ни обида да понасяме без жалба, без отмъщение и да й отплащаме с прошка; да живеем с вярата, че небесното правосъдие няма да закъснее да въздаде всекиму заслуженото.

Като решиха да тръгнат подир Христа, апостолите оставиха всичко: мрежи, кораб, родители, семейства. От християните се изисква много по-малко от това. Изисква се само да оставят завистта, злобата, измамата, неправдата и изобщо порочния живот. Да възпитаваш себе си, децата си, цялото си семейство в духа на Христовата вяра и да живееш в Неговата любов, чистота и преданост – ето това значи да вървиш подир Христа Спасителя.

И тъй, да не губим повече време, да не отлагаме делото на спасението от днес за утре. Животът е кратък, утре може би е краят. Нека побързаме да се освободим от гибелните връзки на греха и суетността; да скъсаме с всичко порочно и да тръгнем подир Христа, да живеем според повелите на Неговото Евангелие: във вяра и любов, в милосърдие и добротворство, в правда, мир и радост в духа Светаго. Амин.

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовно-аскетичните принципи на исихазма и православното подвижничество според „Завет“ на св. Йоан Рилски

В традицията на Българската православна църква св. Йоан Рилски е почитан като небесен закрилник на ...