Начало / Uncategorized / Св. Йоан Зедазенийски и неговите дванадесет ученици, проповедници в Грузия

Св. Йоан Зедазенийски и неговите дванадесет ученици, проповедници в Грузия

Светият отец Йоан от Зедазени (планина в Грузия бел. ред.) и неговите дванадесет ученици: Авив от Некреси, Антоний от Марткопи, Давид от Гареджи, Зенон от Икалто, Тадей от Степанцминда, Исе от Цилкнели, Йосиф от Алаверди, Исидор от Самтависи, Михаил от Улумбо, Пир от Брети, Стефан от Кхирса и Шио от Мгвиме са сирийски подвижници и основоположници на монашеския живот в Грузия.

Св. Йоан от Зедазени

Св. Йоан получил духовното си образование в Антиохия. Още много млад той бил постриган за монах и се оттеглил в пустинята, където се подвизавал. Господ обаче, виждайки неговото смирение, старание в пост и благочестие, благословил своя раб с дара да лекува болни и да прогонва демони. Св. Йоан станал особено почитан заради своите добри дела и чудесни изцеления. Тълпи хора започнали да се роят около него, за да го видят и да почерпят пример от неговия благочестив живот. Той обаче намерил за необходимо да се оттегли на още по-дълбоко уединение. Взел със себе си няколко свои ученици, избрал отдалечен и труднодостъпен район, съградил си килия и започнал да се подвизава като отшелник. 

Веднъж Св. Богородица се явила на св. Йоан и му казала: „Вземи дванадесет монаси и отиди с тях в Грузия, народът, просветен от равноапостолната Нина и укрепи християнската душа на своя народ“. Св. Йоан казал на своите ученици за чудното видение и след усърден пост и молитва избрал дванадесет от тях: Авив, Антоний, Давид, Зенон, Тадей, Исе, Йосиф, Исидор, Михаил, Пир, Стефан и Шио. Оставил останалите си ученици в пустинята под грижите на новия игумен старецът Еквитим и заминал за Грузия със своите избрани ученици. 

По божие откровение грузинският цар Парсман и католикоса Евлавий получили благата вест, че почтените и достойни отци се намират в Месопотамия, на път за Грузия, и побързали да ги поздравят с подходящите за това почести. Цар Парсман и католикос Евлавий се срещнали със светите отци, когато те приближавали Мцхета. Отците се поклонили на благоуханната частица от Св. Кръст и от багреницата на Христос в катедралата „Светицховели“. Оттам св. Йоан и неговите ученици обиколили цяла Грузия, посещавайки множество свети места. 

С благословението на католикоса Евлавий, св. Йоан и неговите ученици се заселили в планината Зедазени, където преди това имало езически храм на идола Задени. Монасите живеели в бедност, хранили се само с растения и се молили постоянно. Като чули за духовните трудове и начинания на св. Йоан и учениците му, вярващите християни от региона започнали да се стичат към планината Зедазени. Мнозина изгаряли от копнежа по монашеския живот, а някои изоставили света, за да се присъединят към отците в планината. По този начин Зедазени се превърнала в обител за отшелниците. 

Една нощ Пресвета Богородица се явила отново на св. Йоан и му казала да изпрати учениците си из цялата страна, за да проповядват Словото Божие. На сутринта, като разказал за своето видение, св. Йоан посъветвал своите ученици: „Нашият Господ Иисус Христос ни изпрати да вършим добри дела в тази страна и на нейния народ, защото те са новозасадени семенца в християнската вяра. Ето защо, нека да излезем, всеки в своята си посока и да проповядваме Словото Божие“. 

Св. Йоан останал в планината Зедазени и вършил своите послушания и трудове, придружен от дякон Илия. В Зедазени нямало вода, но след като св. Йоан се помолил на Бога, Той му дал лековит извор, намиращ се на върха на планината. По молитвите на св. Йоан, мечка, която често идвала на извора да пие вода, била опитомена и станала пазителка и покровителка на манастира в планината (Дори и днес дивите зверове не са смущавали никой от поклонниците и самите обитатели на манастира Зедазени). По застъпничеството на св. Йоан, ням и парализиран от детство мъж, започнал да говори и да се движи спокойно. 

След като служил усърдно на Бога дълги години, св. Йоан получил знак, че смъртта му наближава. Той повикал своите ученици, благословил ги, простил се с тях и ги заставил да го погребат в пещерата, която обитавал. След като се причастил със Св. Тайни, св. Йоан видял небето отворено и безплътните сили и светите отци обляти в светлина. Господ повикал св. Йоан при себе си, казвайки: „Аз съм Господ, Бог на отца ти Авраам. Дойди и Аз ще ти дам почивка от трудовете ти“. Светият отец се помолил и предал душата си на Бога. 

След успението на св. Йоан, учениците разсъждавали помежду се, че мрачната и тъмна пещера не е годна за погребение на техния свят отец и с голямо благоговение погребали останките му в църквата, намираща се в подножието на планината. Силно земетресение обаче разтърсило земята, където били положини мощите на отеца. Земята престала да се тресе едва, когато изплашените ученици си спомнили волята на своя духовен наставник и разбрали, че това е знак от Бога. Така учениците, свещеник и дякон открили отново св. мощи и ги погребали в пещeрата, както и сам св. Йоан желаел това. Докато ги пренасяли св. мощи излекували мнозина болни хора, както и изгонили бесове от обладани. 

През десети век, по времето на католикос Климент (908-923 г.) от южната страна на пещерата на св. Йоан била построена църква в чест на св. Йоан Кръстител. Гробът на св. отец се намирал в близост до олтара на тази църква. 

Св. Авив от Некреси

Св. великомъченик Авив Некрески бил ръкоположен за епископ на Некреси по молба на Парсман VI, крал на Картли и католикос Евлавий. Изпълнен с благодат, епископ Авив обърнал много езичници в християнската вяра. През VI персите принудили много грузинци да се отрекат от Христос и да се поклонят на огъня, според техния обичай. Когато св. Авив излял вода върху жертвеника, разгневените персийци го пребили жестоко, след което го убили с камъни. 

По нареждане на парсийския наместник, светите мощи на св. епископ Авив останали три дни под открито небе. Но за голяма почуда на всички нито звяр, нито птица докоснала светите мощи. На четвъртата нощ монаси от манастира Речи пренесли мощите в обителта Самтависи, където били и положени. По-късно, по заповед на цар Стефан (600 – 619), св. мощи на св. Авив били отнесени до манастира Самтавро в Мцхета и били отново погребани до св. Престол в храма. 

Св. Антоний от Марткопи

Св. Антоний от Марткопи винаги носел със себе си икона на Спасителя „Неръкотворен образ“, която донесъл от Едеса в Мала Азия. Любител на усамотението, св. Антоний се заселил в дефилето на Лоноати, но благочестиви християни, привлечени от неговите чудеса, нарушили умната му молитва. Така св. отец построил манастир за своите верни чеда, оттеглил се отвъд река Алазани и по-късно се заселил в планината Акриани. На своето ново подвижническо място, той се хранел само с растения, а Бог изпратил мечка да му носи храна. По-късно св. Антоний издигнал стълб на върха на планината и там се подвизавал осемнадесет години. Благочестивият старец получил от Бога знак, че наближава кончината му и в момента на своята смърт, той коленичил пред иконата на Спасителя и горещо се молел. Учениците му пренесли мощите му от стълба и го погребали в манастира, основан от него, до иконата на Божията Майка. 

Св. Давид от Гареджи

Св. Давид Гареджийски първо се поселил в покрайнините на Тбилиси, новата столица на Грузия. Със своята проповед св. Давид обърнал много поклонници на огъня и направил езичниците християни. Един ден завистливите езичници отмъстили на благочестивия отец. Те подкупили бременна жена, за да се съгласи тя да обвини св. Давид в блудство, но чудотворецът допрял посоха си до утробата на жената и казал: „В името на Господа Иисуса Христа, заповядвам ти, дете, кажи ни кой е истиският ти баша!“. Младенецът изрекал името на своя истински баща от утробата на майка си. Хората, станали свидетели на това, се възмутили и започнали с камъни да замерят езичниците. Дълбоко разтревожен от създалата се суматоха и неспособен да спре кръвопролитието, св. Давит си тръгнал заедно със своя ученик Лукиан. 

Св. Давид и Лукиан се поселили в пустинята Гареджи в Югоизточна Грузия. Господ им осигурил храна в изобилие: всеки ден, с изключение на сряда и петък, стадо сърни ги посещавало. Лукиан донасял животните и когато св. Давид правел кръстния знак млякото от животните се преобразявало на сирене. Вестите за извършените чудеса от отците бързо се разпространили и скоро пустинята Гареджи се превърнала в убежище за многобройните християни, които жадували да водят истински аскетичен живот. 

След време, благочестив монах, наречен Додо, дошъл от Ниноцминда, село в източна Грузия и, след като получил благословение от своя духовен отец, основал манастира Пресвета Богородица, намиращ се от източната страна на планината в Гареджи. Оттогава източната част се нарича „Додова верига“. 

Св. Давид отишъл в Йерусалим на поклонение, но когато пристигнал там, усетил се за недостоен и не се осмелил да влеме в портите на града. Пламенно се помолил пред градските порти, след това с дълбоко смирение взел три камъка, като съкровище и си заминал. Същата нощ ангел се явил на Йерусалимския патриарх Илия и му казал, че монах на име Давид, пристигнал от Грузия, отнел благодатта на Св. земя. Пратениците на патриарха открили св. Давид и взели от него два от камъните. Третият камък той пренесъл обратно в манастира Гареджи. 

Служил на Бога през целия си живот, претърпял много страдания и премеждия, св. Давид предал душата си на Бога и бил погребан в манастира, основан от самия него. 

Св. Исе от Цилкнели

Св. Исе от Цилкнели бил ръкоположен за епископ на Цилкнели от католикос Евлавий по предложение на св. Йоан Задазенски. Светият отец проповядвал на много хора и обръщал невярващите във вярата. Около светият отец се събрали много хора, а той, подобно и на другите ученици на св. Йоан бил надарен със способността да върши чудеса. 

Веднъж св. Йоан решил да провери вярата на своите ученици и поискал всеки от тях да направи чудо. Когато дошъл реда на св. Исе, той слязал до река Ксани, прекосил я, после докоснал посоха си до водата и казал: „В името на Господа, заповядвам да ме последваш!“ Веднага реката започнала да тече в обратна посока и следвала всеки ход на светия отец. Св. Исе повел реката към манастира Цилкнели Ставайки свидетели на чудото, много хора се обърнали към истинската вяра. 

Св. Исе получил знак от небето, когато неговото успение наближило. Той се причастил със Св. Дарове и в молитва предал душата си на Бога. Св. Исе бил погребан в църквата на манастира Пресвета Богородица в Цилкани. 

Св. Йосиф от Алаверди

Св. Йосиф от Алаверди винаги носел със себе си кръст, с частица от Св. Животворящ Кръст господен. С благословението на своя духовен старец св. Йосиф проповядвал Христово Евангелие в целия регион на Картли в Източна Грузия и по-късно се заселил в пустинята Алаверди. 

Веднъж св. Йосиф се натъкнал на едически благородник, на когото проповядвал Словото Божие. Дълбоко вдъхновен от изпълнилана го благодат на проповедта на отеца, благородникът основал манастир в Алаверди. Селяни от околния регион чули за големите духовни подвизи на светия отец и много от тях напуснали света, за да се трудят заедно с него. Броят на аскетите в региона започнал непрекъснато да се увеличава. 

Когато дългият му и тежък живот приближил своя край св. Йосиф определил за угимен на манастира друг отец и спокойно преминал във вечността. И до днес много чудеса са се случили над неговия гроб в манастира Алаверди. 

Св. Шио от Мгвиме (за него подробно може да прочетете тук)

От ранна възраст св. Шио Мгвимски станал ученик на св. Йоан Зедазенски и го последвал в Грузия. Св. Шио се поселил в Саркинети, регион намиращ се семерозападно от Мцхета. Пресвета Богородица благословила монаха и той извършил своя подвиг в послушание към Нейните наставления. Гълъб носел храната на благословения отец и св. Еагрий (по онова време владетел на Цикхедиди) станал свидетел на това чудо, докато ловувал в региона. Дълбоко вдъхновен от непрестанните трудове и подвизи на отеца, принцът напуснал света, за да стане ученик на св. Шио. Не намило много време и пустинята на св. Шио се изпълнила с много хора, които копнеели за аскетичния живот. Св. Шио основал манастир в Саркинети, събрал близо две хиляди монаси, които се трудили заедно с него и ги наставлявал в строгия аскетичен живот. 

Извършил безброй чудеса, св. Шио обещал на Бога, че ще прекара остатъка от живота си в кладенец, която сам изкопал за себе си. Той определил Евагрий за угимен на манастира и влязал в кладенеца. Там той прекарал петнадесет години и спокойно предал душата си на Бога. В този кладенец са положени и св. мощи на св. Шио и до ден днешен, а на самия му гроб се случват множество чудеса. 

Св. Пир от Брети

Св. Пир от Брети бил наречен „Божествен образ на покаянието“, основал манастир в Брети, на брега на р. Юваристкали. Светите му мощи са положени в църквата в този манастир. 

Св. Исидор от Самтависи

Св. Исидор проповядвал християнската вяра в Картли в продължение на много години, както му е заръчал св. Йоан. На източния бряг на р. Рехула той основал манастира Самтависи, наречен на иконата на Спасителя „Неръкотворен образ“. Починал и бил положен в обителта, основана от него. 

Св. Тадей от Степанцминда

Св. Тадей първоначално проповядвал в Мцхета, а по-късно основал манастир в подножието на планината Зедазени. След успението на св. Йоан, св. Тадей продължил да проповядва в Картли и издигнал там много храмове. Сред тях църквата на първодякон Стефан в Урбниси. Към края на своя живот св. Тадей се оттеглил в пещера в планината Цлева, недалеч от гр. Каспи. Той предал душата си на Бога и бил погребан на същото това място. 

Св. Стефан от Кхирса

Св. Стефан и неговите другари проповядвали в целия регион Какхети в източна Грузия. По-късно св. Стефан основал манастира Кхирса близо до замъка Кхарнабуджи. той бил погребан в олтара на църквата „Св. Стефан“ в Кхирса. 

Св. Зенон от Икалто

Св. Зенон проповядвал християнската вяра в северната част на Кахети и основал манастира Икалто. Той отишал при Бога спокойно, след като зивършил много добри дела в името на истинската вяра. Св. Зенон е погребан в основания от него манастир в църквата „Неръкотворен образ“. 

Св. Михаил от Улумбо

Св. Михаил от Улимбо проповядвал християската вяра в северните Картли и Осетия. Основал манастир в района на Улумбо, където по-късно били и положени и мощите му. 

Много грузински деца са отгледани в манастирите, основани от тринадесетте сирийски отци. От векове Божествената благодат на светите подвижници се разпространява сред грузинския народ, но и по цялата им земя. Тези манастири и светите отци, които ги основали, продължават да пазят грузинския народ от всясакви видове грехове и неверие. 

О, богобоявливи и трижди почитани сирийски отци, вдигнете светите си ръце към Небесния Цар и се помолете, та Той да даде мир на нашия народ, покров на всички християни и голяма милост към всички, които призовават Неговото име!

Автор: свещ. Захарий Мачитадзе

Превод: Ангел Карадаков

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се навършват 785 г. от провъзгласяването на Търновската патриаршия

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата ...