Начало / Интереси / беседи / Неделя първа подир Петдесетница – Любов към Бога

Неделя първа подир Петдесетница – Любов към Бога

Когато попитали Христос Спасителя, коя заповед в закона е най-голяма, Той отговорил: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум (Мат. 22:37). 

Тая заповед се отнася до всички вярващи хора. Ала тази обич към Бога напълно може да се прояви само в любовта към въплътилия се Негов единороден син Иисус Христос. Може да се изрази тя само в спазването на евангелските повели за живот и благочестие, които са заповеди на Бога Отца (Йоан. 14:24). До колко силна и беззаветна трябва да бъде тази любов и какви са нейните последици, това ни разяснява днес четеното евангелие. Нека си припомним думите му и да се поучим от тях. 

„И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене… Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието1, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи“ (Мат. 10:32-38; 19:27-30).

Истинската вяра в Бога и истинската любов към Христа Господа е едно явно изповедничество. Който е повярвал и обикнал Иисуса Спасителя, той не може да не изповядва Неговото име и да не проповядва Неговото учение открито пред хората. Пример за това са древните християни. Те били жестоко преследвани от езическата власт; осъждани били на страшни мъки: разпъвали ги на кръст, хвърляли ги в зъбите на зверовете, живи ги горили, с мечове ги посичали. Ала те понасяли всички безчестия и мъки с открита изповед на любовта и вярата си в Христа. „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 8:35-39). Тия верни хора добре помнели думите на Спасителя, че всеки, който го признава пред човеците и Той ще го признае пред небесния Отец. И обратно, че тия, които са повярвали в Него, но отпосле, по разни съображения, главно да не би да ги вземат за прости, не го изповядват, срамят се да говорят и дори се отричат от Него, и Той ще се отрече от тях пред своя небесен Отец. Поради това те всецяло обичали своя Спасител и изповядвали вярата си в Него и пред най-злите тирани. Живеем ли, или умираме, ние сме Христови. Това е девизът на тия, които са обичали Христа Спасителя повече от всичко. 

Който обича баща или майка, син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. Трябва да се разбира правилно смисъла на тези думи. Да обича някой повече Бога Спасителя, това не ще рече, че той трябва да напусне своите родители и деца. Напротив, законът Божий повелява всекиму да обича своите близки и да се грижи за тяхното добро. Но това трябва да става при условие, че и те ще обичат Бога и ще изпълняват Неговите заповеди. Ако ли пък някой има кръвни близки сродници, които не само, че не изпълняват повелите на закона Божий, но пречат и нему да ги изпълни, той ще трябва да избере едно от двете: или да обикне всецяло Бога и да стои малко по-настрана от своите безверни близки, което е за предпочитане, или да остави те да разколебаят любовта му към Бога и тогава той ще бъде недостоен за Него. Защото, който искрено обича Бога, трябва да има решителността да се отмести по-настрана от това, което пречи на тая обич. Който вземе кръста си и последва Христа, макар и далеч от своите близки, той е достоен за Него. Св. Климент Александрийски казва: „ако някой от нас има баща, или син, или брат, който не вярва в Христа Господа и ако някой от тях ни бърка да живеем според вярата и да постигнем живот на небето, ние сме длъжни да скъсаме общение с него… Ако твоя брат, или син, или жена, или който и да било друг, ти заговори за нещо богопротивно, нека в твоето лице спечели победа над тях Христос, който е страдал за тебе“.

Какво ще бъде на тия, които предпочитат с любовта си Господа Бога пред своите кръвни близки и пред всичко земно? На тоя въпрос Спасителят отговаря: и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. Това ще бъде на любещите Бога. Но, нека повторим, близки сродници и имот трябва да се оставят само тогава, ако те пречат да се живее по Бога. Напротив, блажен е оня човек, който живее в семейството на кръвни близки, родители и братя, които вярно и предано носят кръста си подир Христа и ревностно служат на вярата, правдата и милосърдието. В това благословено семейство любовта към Бога стои над всичко. Поради това тук игото Христово е още по-благо и бремето Му леко се понася. 

Това се разбира от духа на днешното евангелско четиво. Следва сега да се запитаме: каква е силата на нашата любов към Бога? Кого предпочита тя; Иисуса Христа ли, или родните близки и земните блага? Изповядваме ли открито пред хората вярата и любовта си към Него? Носим ли своя житейски кръст подир Спасителя? Ръководим ли се в живота си от Божия закон за правда, братство и морал? Нека всеки сам да си даде отговор на тия въпроси. Изобщо може да се каже само това, че тоя отговор не може да бъде напълно утешителен. 

От какво са тия крамоли и раздори, тия измамничества и кражби, тия скърби и страдания, тия частни и обществени бедствия и злополуки? От това, че вярата в Бога е отслабнала в хората и обществото. От това, че в живота и делата си те твърде рядко се ръководят от повелите на закона Божий за справедливост и морал. От това, че връзката и обичта на хората към земното и временното е станала твърде силна и те често забравят, че са гости тук на земята. Следователно, главната причина за скърбите и злополуките в живота е тази, че хората са обикнали повече света с неговата суета, обикнали са повече себе си и своите кръвни близки и сродници, отколкото Господа Бога, извора на живота и благата. Неговите истински изповедници са малцина; малцина носят с достойнство кръста си подир Него… 

Ала ние всички жадуваме за радост, за щастие и благополучие в живота. Светът минутно ни дава, или само обещава такива. Всъщност той ни носи повече скърби и разочарования. Временното и суетното не може да задоволи човешкия дух. Поради това, който иска да осигури вечната радост за безсмъртната си душа, трябва да обикне повече то всичко извора на тая радост – Господа Спасителя; да понесе кръста си подир Него и да изпълнява закона на вярата и правдата като Него. 

Който обича майка или баща повече от Мете не е достоен за Мене. Така учил Спасителят, така и постъпвал. Веднъж, когато говорел на народа за вечния живот, му казали, че майка му и братята му го викат. Който изпълнява волята Божия, той ми е брат, сестра и майка (Марк. 3:35). – отговорил той – без да бърза да се отзове на близките си. за него делото Божие е било по-важно от тях, и те не трябва да пречат в момента на това дело. Толкова повече, че всички, които го слушат и изпълняват волята Божия, са негови братя и сестри… 

Иисус Христос безспорно, е обичал и синовно се грижил за великата си майка. Ала в случая той ни поучава в истината и правдата не само с думи, но и с висок пример. Неговата постъпка ни казва: когато вашите родители, сродници и учители ви дават мъдри и полезни съвети, слушайте ги. Когато те ви искат помощ, утеха и услуга, дори когато и вие сами сте немощни и скръбни, старайте се с последни сили да им помогнете. Но, когато те с празни думи и неразумни желания искат да ви отклонят от дълга и любовта ви към Бога и да ви въвлекат в дела, гибелни за съвестта и душата ви, тогава не ги слушайте. Обикнете повече правдата и истината, изпълнявайте неотложно закона и волята на Бога, за да сте достойни за Него и за вечния живот. 

И тъй, да обикнем Господа Бога с всичките сили на душата си. Да наредим и разположим живота и делата си според неговите евангелски заповеди. Нека му подражаваме и в мислите и желанията си, в намеренията и постъпките си. Ако някой Ме обича, ще спази словото Ми; ако спазите заповедите Ми, ще пребъдете в любовта Ми – казва Той. Ще се прекратят споровете и раздорите, ще престанат кражбите и престъпността, ще се намалят злополуките и бедствията само тогава, когато се изпълняват заповедите на закона Божий. Затова нека всички се грижим за тяхното прилагане в живота. Нашето лично и общо щастие и благополучие зависи от нашата обич към Господа Спасителя. Колкото повече тази обич бъде по-силна, толкова повече радостта ни ще бъде продължителна в живота. Прочее да пребъдем в любовта на нашия Спасител, сега и во веки. Амин. 

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Църквата е като гора, даваща ни благодатен въздух за душата

Израснал в Северен Айдахо, бях заобиколен от планини и гори. Не помня време, когато горите ...