Начало / Uncategorized / Трудно е да повярваш, когато си свикнал да лъжеш

Трудно е да повярваш, когато си свикнал да лъжеш

Изглежда тези думи никога досега не са били чувани в нашия свят. И те не са били толкова слаби, безплодни и измамни, колкото са днес. И са толкова опасни поради своята празнота. 

Преди векове хората са чували по-малко думи, отколкото в наши дни, а способността на човечеството да предава информация била ограничена от естествените начини и срества (които изглеждат доста скромни за нашето съвремие), които хората имали на свое разположение. Всички обменяли информация чрез директен контакт в сравнително малка група от хора; изказванията на ораторите били слушани на публични места, където броят на участниците също бил ограничен; законите се съобщавали по площадите. Свитъци, пергаменти, книги, по-късно вестници и списания, радио и телевизия, а накрая и интернет… През историята навлизаме много бавно в ситуацията, в която се намираме днес. 

Но днес… Днес всяка дума в медиите или в социалната мрежа има собствен живот. 

Тя се превежда, трансформира, изважда от контекста и се привежда в коренно различен контекст от всички онези, които желаят да го направят. Този неконтролируем живот на отделните думи, който живот често е дистанциран от неговия първоначален смисъл, привръща живота ни в безкраен поток от информация, послания, идеи и концепции. Информационни портали, имейли, социални мрежи, профили в социалните мрежи… Хората се давят и в един момент губят способността си да анализират онова, което им се предлага през всички ресурси, с които разполагат и в крайна сметка наподобявайки пилета „бройлери“, пълни с хормони, антибиотици и Бог знае какво още, се подготвят за „клането“. Разбира се, това се случва на духовно и психическо ниво, а не на физическо такова.

Това обаче е само половината от неприятностите. Истинската беда е това, че в днешно време думите почти са престанали да бъдат това, което са били преди: израз на една или друга реалност, явление, камо ли истина. Ако не е техническата документация (която вече не е изключение), днес думите са инструмент за манипулиране, постигане на цели по всякакъв възможен начин – в най-добрия случай – на пауза (т.е. имат помощна функция). „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:37); днес трябва да обуете повече от един чифт обувки, преди да откриете някой, който наистина се стреми да следва това предупреждение от Евангелието и се опитва да каже само истината. 

Пандемията на лъжите

Тези, за които лъжата е грях, са толкова малко и отдалечени, че чуваме лъжите навсякъде. Хората дават един на друг обещания, които няма да спазят и произнасят думи, чието значение не знаят. Политиците обещават на своите избиратели, че ще изпълнят всяка една точка от своите предизборни програми, без дори да си спомнят точно какви са те. След известно време те са изключително изненадани, когато хората ги обвиняват в това, че са нарушили своите обещания. Въпреки че това не се случва много често: в наши дни няма много невинни хора; вярваме на всеки Том, Дик или Хари по инерция или поради своята лична лековерност – така ни и преобразява животът, напоен с лъжи. 

И това наистина е проблем. Не частен или местен, но универсален – вирус, нахлул във всички нас много преди Covid-19 (това обяснява и факта, че за някои все още е трудно да повярват, че съществува такъв вирус и че той е сериозен). Не само лъжата ни пречи да разберем какъв е нашият живот (който е изпълнен с лъжи) и какво се случва в него. Неусетно за нас това се превръща в нашия начин на живот и на съществуване, като отбягваме отговорността, намирайки изход от всяка малко по-трудна ситуация. И се объркваме не само в света, но и в самите себе си, когато лъжата се превърне в нещо обичайно и естествено. Как можем да разберем кое е истина и кое е лъжа за нас? И въобще какво е истината за нас?… 

Оттук идва и това постоянно плашещо усещане за нестабилност на всичко, до което и да се докоснеш и лъжовността на всичко около нас: в един момент всичко може да се промени, да се окаже много по-различно от това, което е изглеждало или от това, което ти е било казано, че трябва да бъде. Ние се продаваме за неща, които „ще служат завинаги“, но те се чупят още преди да сме започнали да ги използваме. Продаваме се за „чудодейни лекарства“, които нямат дори плацебо ефект. Обещана ни е топлина и ясно небе, но вместо това ни е студено и влажно. Къде трябва да избягат бедните хора от всичко това? 

Лъжите ни пречат да стигнем до Бога

Има само един отговор: от Онзи Единствения никога не се заблуждаваме, от Онзи Чиито думи са винаги верни и Чиято вярност не е премахната от нашата невярност. Можем да се съмняваме в когото и да било, освен в Него, Чиято дума призовава да бъдат всички неща, и Който подкрепя тяхното съществуване. Има само един отговор… Но въпреки своята очевидност, днес става толкова незабележим! „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лук. 18:8).

Лъжите ви пречат да вярвате: ако ги възприемате като единствената реалност, способността да вярвате ще изчезне от сърцето ви. Тя се покрива с бронята от мъчителното недоверие и възможно да се преборите с нея, единствено с огробно усилия, които обаче много малко хора предприемат. Ако сте свикнали с такъв живот – да бъдете мамени през цялото време и трайно да лъжете другите, то ще се убедите, че е далеч по-изключителен подвиг да говорите истината от готовността на ап. Петър да ходи по бушуващото море, по заповед на Спасителя. 

И ако се опитаме да разберем защо за съвременниците ни е толкова трудно да се обърнат сериозно към Бога, защо духовният живот изглежда като запечатана книга за мнозина, защо много хора са склонни да възприемат всичко това като формалност или като някаква магичност, ето едно от основните обяснения: лъжи, в които всичко е било погълнато и изкривено. 

Струва ми се, че при тези обстоятелства нашето огромно задължение е (хората, които по Божия милост все пак са се присъединили към Църквата и малкото стадо, което макар и разпръснато, не е изоставено от своя Пастир), да бъдем хора наистина възпреки всичко. 

Наясно сме, че ако парите не са подплатени със злато, то те губят своята стойност, превръщайки се в купчина безполезна хартия. По същия начин, думите, които не са подкрепени с дела, които са в разрез с действията и никога не предполагат никакви дела, то те губят своята стойност. Думите губят своята стойност като такива – собствените ни думи, думите на Отците и дори Св. Писание – ако идват от устата на онези, чийто живот сам по себе си е противоречив. Хората престават да им вярват и още по-лошо, престават да ги слушат. 

И ние сме безсилни да направиим каквото и да било в този свят с милиарди непознати за нас хора и дори само с няколкото души, които познаваме повече или по-малко. Можем да променим само нещата, които се отнасят до нас самите. Прости, естествени, очевидни и изключително трудни неща. 

Какво можем да направим?

Можем доброволно да се спрем и да се люшкаме в морето от информация, където е невъзможно да отделим житото от плявата, истината от измислицата. Можем да намалим до разумна стойност този поток, да се обърнем към Източника на истината – Божието Слово и писанията на онези, за които най-важният приоритет бе да говорят, да мислят и дори да чувстват според Христовата истина. И умът ни ще стане по-чист, по-ясен, а сърцата ни по-силни и по-мъдри.

Можем да започнем да се приучваме да живеем сериозно, смело и безкомпромисно по това, което четем и чуваме в Новия Завет, осъзнавайки, че носенето на името „християнин“, но неживеенето в Христос е лъжа и самозаблуда, за което трябва да се каем горчиво. 

Можем да се откажем от това да прибягваме до лъжите, като към наш спасител, но да се опитаме да бъдем отговорни за всяка дума, която изричаме, да разглеждаме всяка ситуация и да говорим откровено, както съветва авва Доротей. Можем да започнем да се запознаваме със света отначало, като знаем, че „по плода се познава дървото“ (Мат. 12:33).

Можем, оставайки малко стадо, да бъдем остров на светлината и чистотата, в който души, изтощени и изсъхнали от лъжата, ще копнеят да разберат онова, което стои зад истината и за Онзи, Който ни дава сили да не лъжем. 

Автор: игумен Нектарий Морозов

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се навършват 785 г. от провъзгласяването на Търновската патриаршия

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата ...