Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Групово посещение на един от най-интересните, но не толкова популярни археологически обекти край Варна, организират в неделя, 14 юни, съобщи БНР.
Безплатното групово посещение този път е предвидено да бъде до останките от манастир „Св. Богородица“ – раннохристиянски манастирски комплекс в местността „Караач Теке“ над варненския квартал „Възраждане“. Организаторите от „Опознай Варна“ са поели ангажимента да осигурят професионално представена беседа със съдействието на Регионален исторически музей – Варна. Лектор за предстоящото събитие, отново ще е ст.н.с. д-р Александър Минчев.
Манастирът „Св. Богородица“ в „Караач теке“ край Варна е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Намира се в очертанията на града. Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и, с известни прекъсвания, продължават до днес (2007 г.).
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Началото на събитието е от 11 часа на 14 юни, а сборният пункт е на кръстовището на ул. „Прилеп“ и ул. „Патриарх Максим“ (над ВиК и вятърна мелница посока Каменар), откъдето ще тръгне и пешеходният тур. Желаещите могат да се придвижат и с автобус №23 на градския транспорт, който тръгва от ЖП Гара. Необходимо е да слязат на спирка Балкантурист и да се върнат малко назад, посочват организаторите.
Разбира се може да се качите не от начална, а от друга удобна за вас спирка на автобус №23 (ЖП Гара – Благой Касабов – Лаврентий – Кооперативен пазар – Янко Михайлов – ВиК – Лозарска – Балкантурист)
При желание на посетителите турът ще бъде удължен и до храм „Св. Марина“, който е в непосредствена близост.
Манастирът е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на 9 век и просъществувал до 11 век. Обхваща голяма площ от около 10 дка, като в изграждането му са вложени огромни средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум – една от най-големите средновековни сгради на България през 10-11 век.
Археолозите предполагат, че тук са творили някои от учениците на светите братя Кирил и Методий. В манастирския комплекс на Караач теке е пребивавал неговият строител, ктитор и дарител Свети цар Борис Първи. Първите проучвания на „Караач Теке“ са тясно свързани с откриването на оловен печат на Свети цар Борис. Той се прикрепвал към кореспонденцията между владетеля и аристократите. Обикновено това били писма и документи, писани върху пергамент. Печатът е с изображението на Света Богородица, от едната страна, и с Иисус Христос върху другата.
„Караач теке“ е бил посветен на Пресвета Богородица – покровителка на рода на цар Борис. В него е имало следи от живот до ХVIII век. В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
