Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Три са, които свидетелсват на небето: Отец, Син и Св. Дух, и тия три са едно“ (1 Йоан. 5:7).
Днешният велик празник е отреден в чест и слава на Пресвета, Единосъщна, Живоначална и Неразделна Троица. Днес църквата празнува великото за света събитие – длизането на Светия Дух върху апостолите. Христос много пъти им говорил за своята единност с Бога Отца и за Духа Светаго, който изхожда от Отца. Преди да се възнесе, Той изрично поръчал на апостолите, след като бъдат облечени в сила отгоре, да отидат да просветят със словото на Евангелието всичките народи и да ги кръщават в името на Св. Троица – Отца и Сина и Св. Духа.
В името на Св. Троица и ние сме призовани в царството на вярата и правдата. С кръщението и миропомазанието и ние сме получили печат дара Духа Святаго. Следователно, дáли сме обещание за де просвещаваме с Евангелието и да почитаме и проповядваме триединния извор на живота. И сега това е първият наш християнски дълг. Защото Пресветата Троица е основата на нашата вяра, предмета на нашата любов и залогът на нашата надежда. Днес ние имаме един добър повод да поговорим и се поучим за божествените лица в Св. Троица. Нека сторим това.
Три са, които свидетелстват на небето: Отец, Син и Св. Дух, и тия три са едно. Това троично единство, очевидно, е една върховна тайна, непостижима за човешкия ум. Тя дори е опасна за него. Ако се взираме в слънцето, непременно ще узгибуми зрението си. тъй също може да ослепее и умът, ако рече да разкрива и мъдрува за тайнството на Божието троично единство. Поради това, когато говорим по тоя въпрос трябва винаги да се задоволяваме с това, което ни учи Словото Божие.
За първото лице на Св. Троица то ни говори, че Господ Бог наш е Господ един (Втор. 6:4). Че Той е вседържител и творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо. Той опазва и управлява всичко, кот Него създадено. Той определя пътя на слънцето, луната и звездите; дава дъжд и благоразтворен въздух; оплодотворява земята и поддържа живота във всичките му форми. Той създал човека и го предназначил за вечен живот и блаженство. Човекът е венец на Неговото творчество…
Словото Божие ни учи, че преди да бъде създаден човекът, се състоял един съвет на Триединния Бог. Решението на тоя съвет е изразено с думите: да направим човека по наш образ и подобие (Бит. 1:26). Това ни говори, че в творението участват и другите лица на Св. Троица. И всичко сторено било твърде добро. Но и злото вече било се явило в света. Богоподобният човек бил надарен с пълна свобода на волята и могъл да избира между доброто и злото. Един ден той паднал в греха и изложил себе си и своето потомство под жилото на смъртта. Ала той бил предназначен за живот. поради това, по решение на божествения съвет, второто лице на Св. Троица се въплъщава, за да го спаси. Тъй възлюбил Бог венеца на своето творение – човечеството – че изпратил при него и единородния си син, та всеки, който повярва в него, да не погине, но да има живот вечен (Йоан. 3:16). Христос, Синът Божий, се въплъти и дойде в света да изпълни божественото решение. Той победи греха и смъртта, показа на хората примера на благочестие и чистота и даде им истината и любовта, правдата и братството, като оръжие срещу злото и греха.
Още по-ясно е достоверно се разкрило тайнството на троичното единство в Бога при реката Йордан. За да изпълни всяка правда Христос Син Божий приел и кръщение, като човек. В момента, когато излазал из водата, небето се отворило, дух Божий слязъл върху него като гълъб и се чул глас, който казал: този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение (Мат. 3:16-17). Въплътилият се Бог Син се кръщавал, Бог Дух Светий слязъл, върху му като гълъб, а Бог Отец гласно свидетелствувал от небето за божественото послание на Христа Господа. това са божествените лица на единосъщната и неразделна Св. Троица.
Най-сетне, Бог Дух Светий нагледно слязъл и върху апостолите. на десетия ден след възнесението Христово те били събрани в Сионската горница в Йерусалим. сутринта на петдесетница, когато се молили „внезапно от небето се появил шум, като от силен вятър и напълнил дома, в който се намирали. И върху всеки ог апостолите се явили огнени езици. И всички се изпълнили с Дух Светий и започнали да приказват на различни езици“ (Деян. 2:1-4).
Така ни разкрива Словото Божие проявата в света на тия три, които свидетелствуват (и промишляват за венеца на своето творение) на небето: Отец, Син и Св. Дух. Такава е и нашата вяра за Св. Троица. В миналите времена са се водили горещи спорове за божественото достойнство на Христа Сина Божий и Духа Светаго. Мнозина са си изгубили и вярата и душата в тия спорове. Но и сега има хора, дори между вярващите, които недоумяват, как така може да бъде един Бог в три лица? Как може да бъдат три Бога в един? Ние казахме вече, че това е една върховна тайна, непостижима за ограничения човешки ум, и че вярата само може да допълни онова, което е недостъпно за ума. При все това, отчасти може да се посочи нагледно обяснение на единната троичност Божия.
Някога сарацинските мъдреци запитали св. Кирил, брата на св. Методий: как така вие християните едного Бога разделяте на три Бога? – „Недейте злослови на св. Троица, – отговорил им св. Кирил Философ. Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий са три лица, но едно същество. Погледнете слънцето. От Бога е поставено то на небето в образ на св. Троица. В него има три неща: кръг, светлина и топлина. Тъй също, както в св. Троица: Отец, Син и Св. Дух. Слънчевият крък е подобие на Бога Отца, защото, както кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог е безначален и безкраен. И както от слънчевия крък произлиза светлина и топлина, така и от Бога Отца се ражда Син, изхожда Дух Светий. Светлината, която произлиза от слънцето и осветлява всичко под небето, е подобие на Бога Сина, който е роден от Отца и който с Евангелието си просвещава целия свят. А слънчевата топлина, която, заедно със светлината, произхожда от същия кръг е подобине на Бога Дух Светий, който предвечно изхожда от Отца. И тъй, разгледайте слънцето и ще познаете Пресвета Троица. Слънцето състои от три неща: кръг, светлина и топлина; но то не се разделя на три слънца, макар всяко едно от тия три неща да си има особено свойство. Едното е окръжност, другото – светлина, а третото – топлина. Но кой ще каже, че то не е едно, а три слънца? Така и св. Троица, макар и да има три лица: Отец, Син и Св. Дух, при все това, по божество, не се дели на три Бога, а си остава един Бога“. Остава си Троица единосъщна и неразделна.
Това философско и нагледно уяснение нека задоволи ума на ония, които искат да знаят нещо за троичното единство на Господа Вседържителя. За нас, обаче, е по-важно да нареждаме и живота си съгласно вярата и учението на словото Божие. С вярата си ние знаем, че Бог Отец е кръгът или изворът, из който извира всичко видимо и невидимо. той е всемощната сила, която разпорежда с живота и смъртта, със здравето и недъзите, с щастието и злополуките… Мнозина вземат участие в нашата съдба, ала ние всецяло зависим от Бога. Той само може да обърне постъгналото ни зло в добро. Затова винаги трябва да сме покорни на Неговата блага воля. винаги да му се молим и никога да не роптаем против съдбата си. Защото Той е всесилен да накаже, но и е всеблаг да помилва и награди.
Из вечния кръг на Бога Отца излиза светлината, за да освети пътя на живота ни. Христос Син Божий е тая светлина на света. Сам Бог Отец гласно свидетелства за това от небето и казва: този е моят възлюбен Син, него слушайте (Лук. 9:35). И нашата вяра изисква да се постъпва тъй, както ни учи Христовото Евангелие: да бъдем със светли души, с чисти сърца и възвишени мисли; да бъдем преизпълнени с любов и справедливост към ближните си; да не правим на другите това, което не искаме и нам да се прави; да бъдем миролюбиви, искрени, търпеливи и усърдни в добротворство и постоянни в молитва към Бога.
Слънчевата топлина пробужда цялата природа и влива нов живот в нея. Също тъй и Дух Светий, който се праща от Бога Отца, могъщо стопля студените и корави сърца, оживотворява благодатно духа и душата, просвещава разума и раздвижва светите и благородни чувства. Поради това нашата вяра изисква: усърдно да четем евангелското слово Божие, ревностно да посещаваме общото богослужение и неотложно да се освещаваме със светите църковни тайнства. Блажени са ония, които са просветени с евангелската светлина на Сина Божий и са огрени от животворната топлина на Духа Светаго. Тяхната съвест е спокойна, защото животът им се нарежда според вярата им в Бога.
Прочее, трите лица на Бога са едно същество, което по разни начини промищлява за своето разумно творение. Нека и ние безспирно следваме по осветения от троичната светлина път на живота. Да следваме подир Христа Спасителя, защото, който го следва не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан. 8:12). Царю небесний, утешителю, душе на истината, съкровище на благата и подателю на живота, ела и всели се в нас, благий, очисти ни от всеки грях и спаси нашите души. Амин.
Видински митрополит Неофит
