Начало / Uncategorized / Вселенският патриарх Вартоломей за византийското църковно пеене

Вселенският патриарх Вартоломей за византийското църковно пеене

Нашата църковна музика, известна като византийска, не е едно от многото изкуства, а е свещено и свято изкуство, обличащо шедьоврите на свещената химнография в подобаващото одеяние на благолепието и на умилението.

Чрез химнографията богословите-поети са изразили богомъдрия и спасителен догмат на вярата, богословствали са поетически и са възпявали според Божията мяра, проповядвали са покаяние. Те са отправяли прошенията за спасение на народа посредством превъзходни поетически синтези, на много от които биха завидели омировци и пиндаровци. Подир това дошли свещените сладкопевци, композиращите китари на Светия Дух, които възприели шедьоврите на химнографията и ги облекли в скромните одежди на църковната мелодия, „услажда́ющая всех благочести́вых чу́вства“ и създаваща чувства на дълбоко умиление и на силна, разтърсваща радостотворна печал. Мелодията на нашата музика няма за цел да доставя наслада на слуха и да създава временен и преходен ентусиазъм, а да въздига вярващия от низкото и всекидневното към висшето и вечното, от течащото и преходното към неизменното, от сенките към истината, от човешкото към божественото.

Тя не цели тайноводството на пасивния слушател, а на молещия се вярващ към спасителните истини на вярата – да го доведе близо до Христос, да му разкрие грозотата на греха и мрака на нечистите страсти, но и красотата на живота в Христа и блясъка на благодатта и богатството на даровете на Светия Дух. Да го доведе до съзнание за греховността му, но и да го упъти към благоговейно поклонение пред великото Тайнство на благочестието – едновременно с радост и страх: страх поради недостойнството от греха, но и радост заради даруваното от Бога спасение и вечен живот. Цели да дарува на вярващия, на уморения от всекидневния труд и от неспирната война срещу дявола и неговите лукави козни, вътрешен мир, отмора и радост, съгласно с Господните слова: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“, но и надежда в спасяващата любов на Господа, и в духовната сила от носенето на личния кръст.

Византийската църковна музика не създава горд помисъл, а смирено съзнание. Не храни, а потиска страстите и благоукрасява пътя на покаянието и възраждането в Христа, идвайки като помощница в делото на божествената проповед и на духовното ръководство. Затова псалтите не са певци, а клирици, съслужащи на Евангелието, заедно с по-висшия клир и допълващи делото на проповедника и на духовника.

Не са „звезди“ – извинете ме за неологизма – а са служители на Божиите тайнства, които извършват божествено дело и по-скоро се числят към и наподобяват на светите ангели.

Затова и се обличат със скромно черно одеяние, със смиреното расо на православния клирик, а архонт-протопсалтът носи и монашеска шапка, като показва така целомъдрието, добродетелта и божествената благодат. За съжаление, с основателно притеснение и горчивина, виждаме някои псалти да се обличат с несвойствено облекло – с пурпурни или лилави яки и ръкави, понякога и със златна везба, които придават светска надменност и душевна празнота и превръщат Божия псалт в достойно за оплакване зрелище. Други пък обръщайки се на викове без ритъм и с встрастени извивки, чужди на Преданието на Православната църква, развращават слуха, но и душите на черкуващите се.

Певниците в пречестния наш Патриаршески храм и служилите и слущежите на тях таинници на византийската църковна музика са били и винаги са за пример – при това те винаги имат ум Христов и църковно съзнание.

Из проповед на Вселенския патриарх Вартоломей по повод 20-годишнината от смъртта на приснопаметния архонт-протопсалт Василий Николаидис.

Публикувано в сп. Ὀρθοδοξία, бр. 1, януари-март 2005.

Източник: Ioannis Papachronis

За Ангел Карадаков

Виж още

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол. Идеята е да се съхранят икони, ...