Начало / Uncategorized / Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод

 – Ваше Високопреосвещенство, от два месеца сред най-коментираните теми в медиите е заразата на коронавируса. Какво е това, което светът нарича „пандемия на COVID-19“: изпитание, умишлена провокация или случайна природна стихия?

– Каквато и да е причината за възникването на пандемията, тя е допуснато от Бога изпитание за човеците.

– Когато пророк Иона предупреждава ниневийците за опасността, те не се интересуват каква е тя, а бързат да се покаят. Кое според Вас е по-правилно: да изследваме и доказваме природата на бедствието или да гледаме начина, по който хората реагират на заплахата вкупом и всеки за себе си?

– Каквито греховете, такова и бедствието, всичко това е само и само да се пробудим, да се покаем и да си спомним за Бога.

– Що е покаяние? А що е изкушение? Що е смирение и съкрушение?

– Покаяние на гръцки е μετάνοια, което се превежда „изменение“, „промяна“, „обръщане“. Човек съжалява за извършените от него грехове, иска от Бога прошка, изповядва ги пред Бога и пред духовника, който има благодатната власт да чете от името на Бога разрешителна молитва, и се стреми да се промени, да не прави повече така. Покаяние е и да възмездим потърпевшите от нашите грехове – ако си откраднал да върнеш откраднотото, ако си обидил да се извиниш и т.н.

Изкушението е някаква съблазън, някакво постигнало ни изпитание. Но от нас зависи дали ще устоим или ще се поддадем, ще съгрешим.

Смирение и съкрушение – човек добре вижда своите слабости, знае, че без Божия помощ не може да се пребори с тях, със злото и изкушенията в живота. Благодари на Бога за всичко, съкрушава се.

– Каква е целта на изпитанието, защо Бог допуска изпитания?

– Да се вгледаме в себе си, да се покаем, да се обърнем към Бога и да разберем и това, което свети апостол Павел казва: „Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“. (Рим. 5:3-5)

– Колко страшно може да бъде едно изпитание? Винаги ли страхът, който се ражда у човеците, е адекватен на истинския мащаб на изпитанието, понякога не се ли страхуваме прекалено?

– Любовта към Бога пропъжда страха. Св. апостол Йоан Богослов казва за любовта към Бога: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Йоан. 4:18). Много силно средство срещу изкушенията и страха е усърдната молитва към Бога.

– Има ли различни видове страх? Има ли погубващ страх и спасяващ страх? Как можем да видим разликата? Полезно ли е понякога да се уплашим, да се разтърсим?

– Погубващият страх е униние, отчаяние, паника. А спасяващ страх е когато ни е страх да не съгрешим и да не огорчаваме всемилостивия наш Небесен Отец.

– В условията на тази засилена световна тревога успя ли Църквата правилно да прецени ситуацията и да вземе правилните решения?

– Българската Православна Църква, изпълнявайки приетите правила на правителството на България за борба с коронавируса, съзнаваше, че най-важното е да се обърнем към Господ с усърдна молитва на покаяние и на молба за помощ и избавление, за което два пъти тя се обърна към клира и миряните с послания и направи всичко възможно в България да не бъдат затворени църквите, особено пък на най-големите християнски празници, и да не бъдат спирани желаещите християни да присъстват на богослуженията и да приемат светите Христови Тайнства. И Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква, и ето Божията милост е налице ­– България е една от страните с процентно най-малко заразени и най-малко починали от всички други държави.

– Въпреки че в храмовете се спазват правилата, въведени от светските власти във връзка с извънредните мерки, отново се намериха хулители, които нападнаха Църквата и я обвиниха в неадекватност. Има ли установени случаи на хора, които са се заразили заради това че през Светата Четиридесетница са ходили на църква и са се причастявали?

– Нито в историята на Православната църква, нито сега има случаи на заразени от Св. Причастие и от присъствието на богослужение в църква.

– Има ли според Вас нещо символично в това, че извънредното положение почти напълно съвпадна с Великия пост? Помогна ли с нещо едното на другото?

– Аз мисля, че това съвсем не е случайно. То е допуснато от Бога за по-сериозно отношение към самия свети Велик пост и по-голяма духовна полза от него. Защото постът е време, когато чрез обуздаване на тялото с пост и молитва, човек извисява своя дух към Бога, има по-чиста и съсредоточена молитва, преодолява своите страсти и греховност.

– Какво мисли, какво трябва да мисли християнинът за всичко, което се случва? Ще настъпи ли някаква промяна в душите на хората? Колко трайна ще бъде тя?

– Със сигурност много ще са хората, в които чрез преживяното изпитание, ще настъпи положителна промяна. Голяма „радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник“ (Лука 15:10).

– Грях ли е унинието и може ли надеждата да го победи?

– Унинието е грях, то е признак на неверие и маловерие. То се побеждава с вяра в Бога, която е да вярваме, че Бог съществува, да имаме в Него пълно доверие, и да сме му верни. А такава вяра се постига с участие в Тайнствата на Църквата, молитва, четене на св. Евангелие и духовна литература, милостиня, покаяние и борба със страстите.

– В едно свое писмо св. Николай Велимирович, по повод Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, в няколко цитата от Писанието заменя думата „съд“ с думата „криза“, защото в гръцкия текст на Евангелието наистина съд e κρίσις, и така получава например „Затова нечестивците не ще устоят на съда (респ. кризата)“ (Пс. 1:5). Какво е съдът Божи? Има ли в Писанието текст, в който можем да заменим „съд“ с „пандемия“, „карантина“ или „извънредни мерки“?

– В това свое писмо св. Николай Велимирович дава отговор на този въпрос, като казва: „…Когато ги постигаше някакво нещастие, европейските народи до неотдавна употребяваха вместо „криза“ думата „съд“. Сега старата дума е заменена с нова; разбираемата – с неразбираема. Случеше ли се да настане суша, хората казваха: „Съд Божий!“. Започнеше ли война, дойдеше ли масов мор, пак: „Съд Божий!“… Когато се употребяваше добре разбираемата дума „съд“, причината за настъпилата беда беше ясна. Известен беше и Съдията, по допущението на Когото се бе случила бедата, и най-сетне – знаеше се защо Той допуска всичко това. А откакто започна да се употребява думата „криза“, никой не успява да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя“.

Въпросите зададе: Иван Стамболов

Източник: Официален сайт на Св. Синод

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Ниниан, апостол на Пиктите

На 16 септември Православната църква чества паметта на св. Ниниан, апостол на Пиктите. Според достигналите ...