Начало / Новини / Изпълзват се 145 г. от кончината на митрополит Иларион Макариополски

Изпълзват се 145 г. от кончината на митрополит Иларион Макариополски

Митрополит Иларион Макариополски е един от водачите на църковно-националната борба. Роден е през септември 1812 г. в гр. Елена.

Първоначално учи в родния си град, а след това – в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир на Света Гора и на следващата година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, Гърция, след което завършва гръцка гимназия в Атина.

За да продължи образованието си, заминава през 1841 г. в Цариград. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен (1845-1850 г.) в Света Гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.

След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.

В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.

На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. еп. Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. Отново е заточен, този път в Мала Азия (1861-1864 г.). Преди заминаването си отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.

Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира „Св. Петър и Павел“ край Лясковец.

Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Там, в двора на Желязната църква „Св. Стефан“, е погребан редом с Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и други.

По информация на Официалния сайт на Св. Синод. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Синод определи листата с епископите – кандидати за нов Доростолски митрополит

На своето заседание днес Св. Синод на БПЦ-БП определи следната листа от достоизбираеми епископи – ...