Начало / Uncategorized / Какво казват Свещените канони на Църквата за заразните болести?

Какво казват Свещените канони на Църквата за заразните болести?

Най-лесният непосредствен отговор на този въпрос е, че свещените канони на Църквата не казват нищо, абсолютно нищо или почти нищо, за заразните болести. На пръв поглед каноните нямат нищо общо с тази тема, която е предмет на медицината и на други науки. Както твърде често се оказва обаче, лесните отговори невинаги са верни отговори.

Пристъпваме към поставения в заглавието въпрос с убеждението, че става дума за един първи опит за докосване до темата. Нямаме претенцията за изчерпателност, нито пък за всеобхватност. Всяко докосване до даден предмет носи непосредствена увереност в съществуването му, маркира неговото присъствие, създава една представа за него. Актуалността на темата не изисква допълнителна аргументация, доколкото всеки от нас – бидейки член на каноничното тяло на Църквата – изпитва върху себе си последствията от епидемията/пандемия от коронавирус (COVID-19), която преживява именно като член на Църквата. Тя затова е актуалност, защото я живеем, страдаме по/от нея и се опитваме да я разберем и надмогнем. А ние затова сме православни християни, защото се опитваме да я разберем и надмогнем по християнски, т.е. в духа на Преданието на Църквата.

Разразилите се през последните седмици богословски спорове породиха у нас различни въпроси: Какво е отношението на свещените канони към заразните болести? Има ли специално отношение? Как каноничното право на Църквата трябва да разглежда заразно болните? Има ли някакви специални предписания за начина на причастяването им? Може ли затварянето на храмовете или прекратяването на богослуженията в тях да бъде оправдано от каноничноправно гледище? Има ли разлика между пространството вътре в храма и пространството извън храма? Трябва ли Църквата да приема държавните разпоредби за хигиенна защита? Допустимо ли е предаването (на живо или на запис) по телевизията и интернет на изображение и звук от богослуженията и особено на светата Литургия? Дискусията, разбира се, постепенно придоби още по-широк обхват, включвайки въпроси като например: Може ли човек да се зарази в храма? Възможно ли е зараза да се предаде чрез светото Причастие?

Настоящият текст няма претенцията нито да поставя, нито пък да отговаря на всички тези въпроси. Трябва да се има предвид също така, че някои от тях нямат право на отговор, т.е. като богословски некоректно зададени, ние имаме пълното право да ги игнорираме и да не им отговаряме. Освен това се оказва, че нерядко тези, които ги задават, не го правят поради желанието да достигнат до истината, а поради други, „свои си“ съображения.

Автор: Александър Смочевски

Целия текст на статията можете да свалите тук.

Текстът е публикуван в сп. Християнсво и култура,  бр. 3/2020, с. 90 – 107

Икона „Св. Отци“, Киев, 11 в.

За Ангел Карадаков

Виж още

Какво е Българската екзархия?

Буйната църковна борба, която целокупният български народ води три десетилетия, се увенча с бляскав успех. ...