Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„А вечен живот е това: да познават тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе Иисуса Христа“ (Йоан. 17:3).
При своето кръщение всички ние сме се свързали с Господа Иисуса Христа. Всички сме се обещали да изучим неговото божествено учение и да живеем по неговите заповеди. Сторили сме това с вярата, че Той е пратеният от Бога Спасител на света, че той има божествена власт над всяка плът и че може да даде вечен живот на всички, които повярват в него. Към това ни влече самата наша душа, която „по природа е християнка“ и иска да бъде непременно във връзка с вечността. Прочетеното днес евангелие ни припомня най-усърдната молитва на Христа Спасителя, с която Той моли Бога да опази повярвалите в Него и да ги обедини във вечния живот. Нека си направим полезните назидателни размишления по този повод.
„Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна“ (Йоан. 17:1-13).
Това е трогателна молитва, която Христос Спасител възнася към Бога Отца за всички ония, които са Го познали и повярвали в учението Му. Три години и половина Той лично учи хората. Той им разкри божествените начала за мира и любовта, за праведния живот и благочестие. С велики и чудни дела Той показа на света и силата, и славата Божии. Мнозина бяха, които видяха това и повярваха, а безбройни са ония, които не видяха, но повярваха, че Христос е излязъл от Бога и от Него е изпратен да спаси света. Той извършил делото, което му било възложено и, преди да се завърне в Своето небесно царство, преизпълнен с божествена любов към повярвалите, трогателно измолва за тях закрила небесна и вечен живот. Защото вечният живот е за ония, които познават едного истиннаго Бога и неговия пратеник Иисуса Христа…
Тази трогателна молитва ни показва, какъв могъщ покровител имат вярващите в лицето на Господа Спасителя. Безмерната Негова любов към тях от една страна, и дълбоката вяра във вечния живот, който Той дава, от друга, е карала хиляди християни да изтърпяват най-ужасни мъки, и с радост да умират за името на своя Спасител. Те наистина са познавали едного истиннаго Бога и дълбоко вярвали, че Христос живо ходатайства за тях пред Него (Рим. 8:34). В единението си с Него те чувствали неизразимо блаженство за душата си. Поради това нищо не е могло да ги раздели от любовта Божия. Това блажено единение преживявал ап. Павел, когато писал на римските християни, че ни смъртта, ни животът, ни ангелите, ни настоящето, ни бъдещето, ни висината, ни дълбочината, ни друга някоя твар може да ни раздели от любовта Божия в Иисуса Господа нашето (Рим. 8:38-39).
Живата вяра в подателя на вечния живот, познаването Неговото божествено учение, ето това е условието за добрия, мирен и праведен живот на Христовите последователи. То е причината за тяхната взаимна обич, благожелания и подпомагания. Идеите на това учение са вдъхновявали вярващите да страдат за името Христово и да се жертват за ближните си.
Ние се числим в редовете на Христовите последователи. Но можем ли каза, че и ние владеем такава силна вяра в бъдещия вечен живот? Можем ли каза, че Христовият дух ръководи и нас, че и у нас има такава взаимна обич и благожелания? Уви, тази блаженна утеха е слаба у нас. Къде трябва да се търси причината за това?
Вечният живот ще се даде на всички. Но тоя живот се състои в познанието на едного истиннаго Бога и изпратения от Него Иисуса Христа. Познаваме ли ние Спасителя? Познаваме ли божественото учение, което Той е предал на хората? Познаваме Го, но твърде слабо и недостатъчно. Ние сме слушали за великите повели на това учение; знаем, че са щастливи ония, които живеят с вяра, надежда и любов; че са блажени ония, които са милостиви, които са кротки и смирени; които са с чисти сърца, които гладуват и жадуват за истината; които са миролюбиви и миротворци, които се борят и търпят хули и гонения за правдата Божия. Ала тия велики добродетели не са завладели изцяло нашите мисли и сърца. Нашият дух няма силна връзка с духа Христов. Следователно, лесно могат да ни разделят от любовта Божия. Вярата ни във вечния живот е слаба…
Мнозина от християните са твърде равнодушни към тоя въпрос, който най-много вълнува човешкият дух. Наистина, те вярват в бъдещия живот; но, поради слабото познаване на Христовото учение, тръде рядко си спомнят за този въпрос, без да му дават надлежния отговор. Тя вярват, че душата е безсмъртна, че има върховно правосъдие, което ще реши вечно блаженство за едни и вечно мъчение за други; но при все това те, сякаш, не усвояват със сърцето си тая страшна истина и не разсъждават сериозно по този съдбоносен за техния дух въпрос.
Други път до толкова се присъединяват към земните блага, че за бъдещия живот почти не мислят. В Бога те вярват и за Христа Спасителя слушат от време на време. Но с Неговото учение, което прави щастлива душата и облагородява чувствата и сърцата, грижливо не се запознават. Техният ум е обзет само от земни въпроси: как да придобият имотност, как да увеличат земните си блага, как да наредят своите стопанства, изобщо как да направят своя земен живот приятен и задоволен, за което са готови дори да пакостят и увреждат ближните си. С такива мисли и грижи са обзети не само хора от бедна и средна ръка, но и хора богати, дори тия последните – повече от първите. Досещат се и то тях някои, че трябва да се помисли и за бъдещия живот, но твърде късно, когато вече смъртта ненадейно е почукала на вратата им. Тогава те остават с такава лакомия събраното богатство в други ръце, без да вземат нещо от него за във вечния живот.
Други пък са равнодушни към бъдещия живот поради това, че изцяло са обладани от някакъв лош порок, от който не искат да се освободят. Тия порочни хора знаят, че ако се запознаят с Христа, Той ще ти съветва да се покаят, ще ги убеди да помислят за бъдещето на душата си. А тази мисъл ще им наложи един по-чист, морален, трезвен и добродетелен живот, на какъвто те не искат да се отдават. Поради това не се занимават със Словото Божие, не посещават църквата, не слушат Христовите заповеди, не мислят за вечния живот, който се започва в познаването на едного истиннаго Бога и неговия пратеник Иисуса Христа…
Но между нас има и добри християни, които отлично познават Христа Спасителя. Има благочестиви хора, които живеят с Неговия благ дух, защото са разбрали, че Той от Бога е излязъл и от Него е изпратен да научи хората на истината. Тях Бог ще опази, защото за тях се моли Спасителят. Те ще бъдат там, където е Той, всички в едно, във вечния живот. Ние в това число ли сме? Нека на тоя въпрос отговорят нашите сърца и нашите дела…
Поуката от трогателната молитва на Христа Господа за вярващите е тази, че е необходимо по-ревностно да се запознаваме с евангелското учение и по-често да мислим и разсъждаваме върху божествените истини. Да не забравяме, че земният живот, колкото и да бъде той за едни охолен, а за други тежък, без друго ще се прекрати; но че има един друг живот, който е безкраен, вечен; че всички родени на земята, ще преминат в тоя живот и че, ней-накрая, тоя вечен живот ще бъде за всеки човек такъв, какъвто той сам си го е приготвил от тук – или преизпълнен с радост и блаженство, ако тук е живял в познанство с Христа Господа, добродетелно и благочестиво, или пък преизпълнен със скърби и мъчения, ако тук е живял далеч от Бога, без познанство с Неговия пратеник Иисуса Спасителя, в грях и порочност, без нужното разкаяние.
Прочее, нека по-усърдно се запознаваме с Господа нашето Иисуса Христа и по-ревностно изпълняваме неговите повели за вяра и братолюбие, за правда и миролюбие. Защото Нему е дадена власт над всяка плът, за да даде на всички живот вечен. А вечен живот е това: да познават всички едного истиннаго Бога и пратения от него Иисуса Христа. Амин.
Видински митрополит Неофит
