Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Старецът Дамаскин от килията св. Безсребреници на св. Гора говори за обръщането си в духовния живот.
Той живеел няколко години в Германия със своите родители имигранти, като не обръщал особено внимание на монашеството и св. Гора. „Като православни гърци, в моето семейство бяхме привикнали да ходим всяка неделя на църква, за да се срещаме там с други гърци и да си общуваме помежду си. Когато обаче се върнах в Гърция, за да уча, Господ по чуден начин ме призова на празника на св. Антоний Велики – 17 януари“, казва отец Дамаскин. „Бях вече шест месеца в Гърция. В този ден закъснях за служба и влязох в храма по времето, когато се четеше евангелското четиво, което се отнасяше за св. Антоний. Влизайки в храма, видях свещеника и докато гледах одеждите му, видях лицето на Христос в лицето на служещия духовник. Всъщност се почувствах така все едно Той се обърна с евангелските думи точно към мен“, казва още той.
Сякаш ми каза: „Вземи кръста си и Ме последвай“. „Толкова силно почувствах тези думи. Това бе призивът, не мога да го опиша по друг начин. Преживях го, почувствах го. Това ме развълнува много. Мислех, че съм православен и се хвалех с това, но в този момент се почувствах толкова недостоен, защото Христос искаше нещо повече от мен; да взема кръста си, но откъде? По какъв начин? Това ме развълнува дълбоко и аз се помолих Бог да ме просвети, за да мога достойно да отговоря на Неговия призив. Щом излязох от цървата се отправих към дома си, но тези мисли не ме оставяха намира.
По-късно същия ден свещеникът минаваше край нашата къща и аз спонтанно изкочих и го попитах: „Отец, какво трябва да направим, за да последваме Христос? Днес прочетохте евангелието, в което се говореше за това… Как мога да се отрека от себе си? Как мога да последвам Христа?“ И отецът ми отговори: „Детето ми, това беше евангелското четиво в чест на св. Антоний, който също като чул това евангелско четиво, напуснал град Александрия и станал монах. Поради тази причина четем това евангелие; но то се отнася и за онези, които много искат да последват Христос т.е. да станат монаси“.
За първи път чух думата „монах“, затова го запитах къде живеят тези монаси, а отецът ми отговори: „В манастири като тези на Атон, монашеската република с много манастири и монаси, които са напуснали света от любов към Христос и там Го следват с усърдие“. Не забравих това, което ми каза отецът и се опитах да науча повече за св. Гора и за монашеството, защото разбрах и усетих, че думите на Христос са адресирани към мен. Той искаше да стана монах. И така, направих своите проучвания, разбрах достатъчно и ето ме днес тук, на Атон, вече 36 години с Божията помощ. Христос винаги свързва историческите събития с всеки конкретен човек. Той прави това навсякъде. В Евангелието, но и в живота след Евангелието и то до днес. За Христос всеки един от нас е потенциал, но се приближаваме до Отца като човеци със свободна воля“, казва още отец Дамаскин.
Източник: orthodoxtimes.com
