Начало / Новини / Изпълват се 145 г. от кончината на Ловчанския митрополит Дионисий

Изпълват се 145 г. от кончината на Ловчанския митрополит Дионисий

На 29 май се изпълват 145 г. от кончината на Ловчанския митрополит Дионисий, съобщи официалният сайт на Св. Синод. 

Той е роден през 1837 година в Берковица със светското име Евстатий Антонов Помаков. След като получил първоначално образование в родното си място бил взет като послушник в Клисурския манастир, където по-късно приел и монашество. През 1867 г. младият духовник е вече йеродякон на Софийската митрополия, а две години по-късно е изпратен на учение в духовната семинария в Белград. След завръщането си е ръкоположен за йеромонах и определен за архиерейски наместник в Берковица. Там се изявява и с активна обществено-просветна дейност като съосновател на местното читалище.

Избран е за Ловчански митрополит на 14 юни 1873 година. Когато през 1873 година екзарх Антим I повиква пред Светия Синод избрания за нов ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казва: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В Ловеч Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Достойното му и безкористно служене на църквата и на паството издигат авторитета му и макар твърде млад той е избран на 14 юни 1873 г. за Ловчански митрополит. Още в първата година от неговата дейност в-к „Век” ( бр. 38 от 28 септември) писал за него, че „с доброто си и благоразумно управление на поверената му епархия е привлякъл почитанието и любовта на всички.” За жалост крехкият организъм на младия владика заболял от туберкулоза и през средата на 1875 г., едва две непълни години от поемането на Ловчанската епархия, той починал. Но в обществото останало съмнението, че той е отровен по поръчение на местните османски власти, които неведнъж отправяли „съвети” и предупреждения към него.

Това твърдение определено застъпва и големият поет и революционер Христо Ботев. В своя в-к ”Знаме” (бр. 20 от 29 юни 1875 г.) той дава висока оценка на личността и делото на митрополит Дионисий и пряко обвинява османската власт за неговата кончина. Ето и неговите забележителни думи по този повод: „Покойният се е грижил да отвори училища по селата, да прибере в епархията си добри и достойни учители и в сяко едно отношение да бъде защитник на своя угнетен народ… Като патриот и пазител на народните интереси, той сякога се е противил и сякога е изобличавал зверствата и злоупотребленията на софийският управител Маасар паша и на ловчанският каймакамин, изверг в пълен смисъл на думата… Той умря от отрова, която е действувала на неговият слаб организм в продължението на цяла една неделя. Ето така е загинал един от най-добрите и най-достойните наши владици, който с добрината си е правил своето положение и сносно, и полезно за народът. Вечная ти памят, защитнико на народът! Мини и ти в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще се осветят в денят на отмъщението! Амин!”

Митрополит Дионисий бил погребан в притвора на ловчанската църква „Св. Неделя”.

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Синод определи листата с епископите – кандидати за нов Доростолски митрополит

На своето заседание днес Св. Синод на БПЦ-БП определи следната листа от достоизбираеми епископи – ...