Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 23 май се изпълват три години от кончината на Маркианополския епископ Константин (в мире Койчо Василев Петров).
Той е роден на 18.05.1941 г. в с. Златосел, Пловдивско. Завършил е Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Духовната академия „Св. Климент Охридски“. На 03.03.1968 г. е ръкоположен за дякон, а на 10.03.1968 г. за свещеник в Софийска епархия.
По времето на разкола в БПЦ е възведен в архимандритско достойнство на 25.03.1997 г., а на 27.08 с.г. е хиротонисан за епископ. Впоследствие на Всеправославния събор от 1998 г. е приет в лоното на каноничната Българска православна църква с титлата Маркианополски и му е определно послушанието “духовен надзорник на Софийска духовна околия”. Епископ Константин служеше в енорийския храм „Св. пророк Илия“, квартал „Княжево“ в столицата. Делегат е на Шестия Църковно-народен събор, както и на Патриашеския избирателен събор. През годините епископ Константин изпълняваше различни послушания възлагани му от Св. Синод на БПЦ и взимаше участие на повечето богослужения, свързани с живота на Поместната ни православна църква. В последните години бе на разположение на Св. Синод, като през 2012, 2013 и 2014 г. отслужваше празнините богослужения по повод Великденските празници в гр. Истанбул, Турция, на тамошната българска общност. През 2012 г. взима участие в Мироваренето на Вселенската Патриаршия.
Маркианополски епископ Константин ще остане в паметта на Българската църква, като ревностен служител, послужил в последните дни на живота си доблестно, честно и стриктно.
В памет на епископ Константин ви припомняме и един текст писан за него в сайта ни:
