Начало / Uncategorized / Неделя на слепия – телесна и духовна слепота

Неделя на слепия – телесна и духовна слепота

Днес църквата възпоменава едно от най-великите чудеса, извършени някога от Господа нашего Иисуса Христа. Той е дал зрение на един слепороден човек. Мила и трогателна е историята за това дело на Спасителя. Нека си го припомним с думите на четеното днес евангелие, а след това, чрез назидателни размишления, да почерпим поука за опазване не само телесното, но главно и духовното зрение. 

В онова време Иисус, като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?  Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах… Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони“ (Йоан. 9:1-38).

Христос Спасител е извор не само на духовна, но и на физическа светлина. Сам Той казва: докле съм в света, светлина съм на света. Мнозина слепци са просветени от тая светлина. С приближението си до нея слепороденият прогледнал и с очите си и със сърцето си. Дълги години този слепец живял в мрак. Навярно много пъти е падал в ямите, дето си изпочупвал краката или нагазвал в трънака, дето си избождал лицето и ръцете. Възрастен вече, той добре съзнавал своя ужасен недостатък. Всеки може да си представи, какви душевни мъки и преживявал тоя нещастник при мисълта, че той е осъден да прекара цял живот в тъмнина. Всеки може да си представи неговото силно желание да види своите близки и да се наслади с дивната красота на природата. 

И ето, това му желание привлича при него сърцевината, комуто се дава повод да върши делата на оногова, който го е пратил; привлича при него носителя, извора на светлината. Христос Спасител по чудесен начин му възвръща зрението на очите. И желанието на слепородения се изпълва, и делата Божи се явяват върху него. В един неочакван момент мракът пред него изчезва; той вижда море от светлина; пред неговия поглед блесва хубостта на Божествената природа! Каква радост, какво щастие за досегашния слепец! Как ще обикне отсега той своя благодетел! Как ще благоговее пред Неговата светлина!… При втора среща Иисус го пита: вярваш ли ти в Сина Божи? – Вярвам, Господи – възторжено вика щастливият човек – и му се покланя… Светлината вече не грее само в очите му, тя е обхванала и сърцето му… 

Голямо злощастие за човека е да изгуби зрението на очите си, защото се лишава от всичките утехи на светлината. Лишава се от приятната наслада да съзерцава хубостите на дивната природа. Скръбна и тежка е участта на телесно слепите хора. Ала много по-жалки и вредни са духовно слепите. Телесно слепите са в тежест на близките си и сами се мъчат и страдат от недостатъка си. Но те поне имат чисти сърца и светли чувства. Духовно слепите са лишени от тая вътрешна благодатна утеха. Те причиняват страдания не само на себе си, а и на близките си, на зели семейства, па и на цели общества. Грубо и недоверчиво се отнасят те към Христовата светлина. А тя е единствената, която може да просвети и очите и сърцата на хората. 

Злощастни са семействата, у които липсва тая светлина. Злощастни са обществата и народите, които имат духовно слепи водачи. Слепотата на тия водачи може да се отрази на младежта и на целия народ. Последиците от тая зараза са фатални. Поклоненията, които не се просвещават с Христовата светлина и не се възпитават в повелите на евангелския закон за вяра и любов, за правда и братство, за морал и чест, лишават се от способността за мирно и културно творчество. Дейността на духовно-слепите може да бъде извор на големи скърби и страдания, на много частни, семейни и общи злополуки…

От къде произлизат завистта, злобата, раздорите и кървавите разправии? – От непознаването светлината на Божия закон, от духовната слепота. Тази слепота еднакво води към ямата на завистта и злобата и към трънака на раздорите и кървавите разправии, както частните лица, така и обществата и народите. 

Но защо Бог допуска тази духовна слепота, извор на скърби и страдания, на които се излагат и невинни хора? Не може ли той пак тъй с чудо да просвети и духовно слепите, както слепородения? Безспорно, той може и да стори това. Но може, ако има у духовно-слепите желание да прогледнат, каквото имало у слепородения. Ала сърцеведецът, очевидно, знае, че у тях липсва такова желание, затова допуска мъките и страданията като една необходимост. Чрез тия изпитания хората могат да дойдат до спасителната светлина. 

Когато един златен или сребърен съсъд дълго време се държи на влага, далеч от светлината, ръждясва и се поврежда. Ако искат да го подновят, разбиват го, горят го в огън, за да омекне, и така изработват от него нов и светъл съсъд… 

И хората, далеч от Христовата светлина, заприличват на ръждясали и повредени съсъди. Отслабнали във вярата, потъпкали правдата, забравили любовта и братството, загрубели в ръждата на греха и порока, ослепели духовно, те, макар и да имат очи, не виждат светлите хубости на праведния и миролюбив живот. 

Обаче, при все това, те са разумни същества, надарени от Твореца със свободна воля. Бог не иска да наруши собствения си закон, с който е определил и гарантирал свободата на тяхната воля. Ако у тях липсва желание за духовно прогледване, Бог няма да ги насили с чудо към това. Той ги оставя да минат през огъня на изпитанията и страданията, които те взаимно си създават. Допуска това, за да омекнат, да се прочистят, да прогледнат духовно и да разберат цената на Христовата миротворна светлина. По този начин и свободата на човешката воля не се накърнява, и делото Божие се извършва върху хората и народите…

Поради своята безмерна любов към хората, венеца на неговите творения, Бог е изпратил единородния си Син, Иисус Христос да им посочи пътя на истината, та сами да пожелаят мира и правдата и да не си създават мъки и страдания. Христос издигна евангелския светилник в света, прогласи закона на любовта и добротворството. Сам Той даде пример за това. Велики божествени дела извърши: слепци просвети, сакати оздрави, мъртви възкреси… И завеща на хората да вървят по осветения от него път на вяра и добротворство. 

Но, за нещастие, това не се прави от мнозина. Духовната слепота взима широки размери. Тя гнети хората и създава скърби и злополуки. Злобата, завистта, неправдите и раздорите не престават. Тежък и мъчителен става животът за хората. Всички ще копнеем за мир и просветление; всички жадуваме за правда и справедливост, за светлина в душите и сърцата…

Къде ще намерим тези духовни блага? Днес, както вчера и завчера, Словото Божие ни казва къде. Ще ги намерим там, където ги намери слепороденият, при Христа Спасителя – Той е пътят, истината и животът. Той е светлината на света. Само при блясъка на тази светлина може да се възвърне духовното зрение. При Христовата светлина изпъква грозотата на егоизма, злобата и неправдата. Само при тая светлина ние ще видим и разберем хубостта на братолюбието и добротворството и ще преценим красотата на добрия живот, който е радост и мир в Духа Светаго (Рим. 14:17).

Поради това нека засилим нашето желание за духовно проглеждане. Христос непременно ще възвърне духовното ни зрение. Лекарството за това е приготвено. Нека се приближим до Божествения Лекар, да проучим добре Неговата евангелска рецепта, да помажем внимателно окото на нашето сърце и то ще прогледне. Нека не се измамваме. Едностранчивата просвета на ума донася само скърби и страдания. Необходимо е да просвещаваме и сърцата си в донесената от Христа светлина. Мирният напредък е в равномерната просвета на ума и в сърцето, под лъчите на тая чудотворна светлина. Тя ще ни направи апостоли на любовта и правдата, за да вършим делото божие докато е ден, защото иде нощ и не ще има възможност за това. Нека бъдем близко до Спасителя, който е светлина на света; да следваме подир него; защото, който го последва, няма да ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан. 8:12). Амин. 

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Венцислав Каравълчев: Поуки се вадят от историята, когато тя не се премълчава и не се украсява

Столицата ни стана приемник на мощите на едни малко по-неизвестни светци, живели по нашите земи. ...