Начало / Uncategorized / Недостатъци на молитвата

Недостатъци на молитвата

В днешната наша беседа ще поговорим за недостатъците, които опорочават молитвата. 

1. Първият недостатък, който твърде намалява стойността на молитвата, а понякога съвсем я унищожава, това е липсата на съзнание за Божието присъствие, съзнанието, че Бог е навсякъде, че ние сме постоянно под Неговото око, поради което не трябва да си позволяваме неподходящо държание. Става дума, разбира се, не за теоретическо съзнание за Божието вездесъщие. Един човек може прекрасно да знае, че Бог е навсякъде и твърдо да вярва в това, и все пак да няма чувството за Божието присъствие, или това чувство у него да е съвсем слабо. 

Чувството за Божието присъствие в Словото Божие носи названието „страх Божи“. 

Нека веднага подчертаем, че чувството на страх от Бога съвсем не е нещо несъвместимо с достойнството на човека, както понякога неосведомени противници на вярата подхвърлят. Тъкмо напротив: чувството на страх от Бога е едно от най-високите качества на човешкото достойнство, защото Бог е единственото Същество, от което човек с право трябва да се бои. Бог не е някой опасен звяр, нито сляпа стихия, или бездушна машина и затова страхът от Него не е страх в обикновения смисъл на думата. Страх от Бога означава благоговение към Бога, означава внимание и старание да не би с някаква недостойна постъпка да оскърбим нашия Отец и Създател. За всеки човек е твърде естествено да обича своите родители, учители и благодетели и да благоговее пред тях, като държи сметка за своето поведение от уважение към тях. Толкова по-естествено е за вярвящия човек да държи сметка за своето поведение по отношение към Бога, Бащата на бащите и Благодетеля на благодетелите. Затова чувството на страх от Бога включва и вяра в Бога, и любов и благоговение, и смирение и послушание към Него. 

Така разгледано чувството на страх от Бога, ясно е защо Словото Божие възхвалява това чувство като едно безценно качество на вярващия човек. „Начало на премъдростта е страхът Господен“, казва Словото Божие (Прит. 1:7). Следователно, без това чувство няма премъдрост, няма наука, няма напредък. Когато един човек има чувството на страх от Бога, тогава когато и където и да се моли, неговата молитва ще бъде истинска молитва и ще дава плодове. Най-голямо благоговение към Бога е имал Сина Човечески Иисус Христос и затова Той се е молил пламенно не само в йерусалимския храм, но и в полето и на планината, на Тавор и в Гетсимания, на Голгота и Елеон, и молитвата Му е била винаги благоприятна на Бога и винаги чута. И напротив, когато човек няма страх от Бога, неговата молитва обикновено е лишена от вътрешен огън, тя е молитва на устните, но не и на сърцето и често пъти тя е в разрез с поведението на човека и осквернява дори светостта на мястото, където се извършва. Тъкмо от такива молитви, лишени от страх от Бога, беше оскверняват йерусалимският храм, единственото място в Стария Завет, където се принасяха ежедневните жертви и се извършваха официалните молитви и богослужения. И Спасителят обвини първосвещениците, книжниците и фарисеите, че те са превърнали този дом на Небесния Отец от дом за молитва, в дом за търговия и свърталище на разбойници (Мат. 21:13, Йоан. 2:16). С какво го бяха превърнали в свърталище на разбойници? С недостойното си поведение. Техните външни молитви и коленопреклонения прикриваха вътрешното им морално недостойнство, и затова в очите на Бога те бяха користолюбиви търговци, и затова разбойници и престъпници. 

Братя и сестри! Това страшно обвинение в голяма степен пада и върху нас. Защото, когато ние се държим в храма неблагоговейно, когато приказваме в него нашите обикновени разговори даже през време на молитва, то имаме ли ние нужното благоговение и не оскърбяваме ли Бога с това? И какви биха могли да бъдат за нас последствията от едно такова поведение, ако не осъдителни? Ако ние сме дошли в Божия храм с нежеланието да се освободим от нашата греховност, то трябва да знаем, че можем да постигнем това само с благоговейно внимание и държание. И тогава всичко останало, в това число продаването на свещи и изобщо финансовата част от нашата дейност в храма ще бъде благословена от Бога, заради нашето благоговение. 

2. От липсата на съзнание за Божието вездеприсъствие произлиза един друг ужасен недостатък на молитвата, именно лицемериетотози червей, който изяжда духа на молитвата и оставя да стърчат само красивите външни стени на благочестието. Лицемерието у евреите през времето на Спасителя е било толкова голямо, че лицемерната молитва е служела като параван, зад който се криели неправди и престъпления, грабежи, потискане и експлоатиране на бедни, вдовици и сираци. Богатите имали сметка за се правят на набожни, за да участват в работите на храма, защото по такъв начин получавали възможност да поддържат общественото си положение и да увеличават приходите си, точно така, както мнозина български чорбаджии през турското време гледали да са изправни пред турските си господари, за да не пострадат материалните им интереси, без да ги интересуват интересите на поробените народни маси. Така и еврейските книжници и фарисеи смятали, че като изпълнят външно наредбите на закона, като постят определените постни дни и внесат съответните църковни данъци, те са изправни пред Бога и могат дори публично да се похвалят с тази своя външна праведност, макар всъщност да са нарушили духа на всички Божии наредби, именно наредбите за милост, за състрадание и любов към страдащите и нуждаещите се. Лицемерието на еврейските водачи отивало дори до там, че мнозина се спирали по улици и площади, или дори в синагогите излизали по средата и се молели, за да бъдат видени и похвалени от човеците, като много набожни и благочестиви (Мат. 6:5). Някои от тях, водени от празна слава, гласно казвали молитвите си, за да ги чуят, но това разбира се не били молитви, а празни самохвалства, зад които се криели порочни души. Нека си спомним притчите за милосърдния самарянин и за митаря и фарисея, в които Спасителят рязко осъжда подобно поведение. 

3. Редом с тези два най-важни недостатъка на молитвата – липсата на страх от Бога и лицемерието на празните души – това е многословието. Под многословие не трябва да се разбира продължителността на една молитва, а излишното говорене. Молитвата, като настроение на душата, трябва да бъде постоянна и да се извършва духом, с голямо търпение, упование и кротост, през всичкото време, докато човек е буден, та дори и когато спи, а с думи да се произнася когато е време за устна молитва, песнопение и богослужение. Силата на молитвата е не в многото думи, а в духа и истината, в съкрушеното или радостно и благодарно сърце, в пълната преданост на волята Божия. Но случва се, че човек има неподходящо вътрешно настроение, на думи обаче излиза такива неща и толкова много, че това никак не съответства на духа и молитвата. Затова Спасителят казва: „“А кога се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути“ (Мат. 6:7). Случва се понякога адвокати, които не са достатъчно умни, да говорят пред съда дълго, да изговорят много неща, в които обаче няма правда, няма убедителност. съдът само се отегчава от това. Такива отегчителни пред Бога са и многословните лицемерни молитви. Езичниците смятали, че силата на молитвата се съдържа в многото думи и затова изпадали в тази фатална заблуда, когато в историята на езическите религии носи названието магия т.е. извършване на заклинания, чрез произнасяне на неизвестни и непонятни думи, които уж съдържат в себе си тайнствена сила. Не може да има съмнение, че езическите жреци, които получавали за тази си дейност материални приходи, нарочно са спекулирали с невежеството на народа и дълго време са поддържали в него тая заблуда, че боговете се покоряват на техните заклинания. Но християнството няма нищо общо с езическите заблуди. В него всичко се основава на синовното отношение на човека към Небесния Отец, Който не се влияе от никакви заклинания, Който се вслушва само в истината и Който казва сам за Себе Си: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш!“ (Пс. 50:19). Защото Той на гордите и лицемерните се противи, и само на смирените дава благодат. За което да Му бъде слава и от нас во веки веков! Амин. 

Автор: архим. Методий Жерев

Снимка: Иваш Шишиев, Етюд-и-те на София

За Ангел Карадаков

Виж още

Манастир в Понт, Турция бе частично реставриран

Частична реставрация бе извършена в известния манастир „Св. Йоан Предтеча“ в историческия югоизточен чернопорски регион ...