Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Понеже пандемията от Covid-19 се разпространи в целия свят, семейният живот премина доста драматично от нормалното към особената загриженост за инфекцията, болестите и вероятната смърт. Като се има предвид, че настоящата ситуация ще се запази за дълго време, обществата като цяло се ангажират да предприемат превантивни мерки и предишният начин на живот в момента е поставен на пауза.
Много малко хора излизат по улицте, работата и училището са прекратени, социалните събития са ограничени и тези предпазни мерки принудиха членовете на семейството да си останат у дома. Всъщност много хора са загубили работата си, докато други се опитват да работят от вкъщи. Що се отнася до студентите, много образователни институции предоставят своите лекции чрез онлайн обучение и платформите за дистанционно учене. Учениците вече не могат да бъдат във физическото обкръжение на своите учители и съученици и не са в състояние да взаимодействат с тях лице в лице. Дори църковните служби бяха засегнати. Верните са задължени да спазват строги предпазни мерки, когато посещават църквата, и много от тях са избрали да се молят от дома си през време на пандемията. Социалните събития са станали нежелани или дори забранени поради необходимостта от социално дистанциране, което не насърчава ефективната комуникация, нито засилва човешките взаимоотношения. Тази промяна в ежедневния живот е стресираща за семействата и хората, особено за тези, които са изправени пред икономическата криза, загубата на работа и невъзможността да пътуват или да се свързват с други хора.
Със сигурност всяко семейство е уникално по отношение на своята структура, отношения и житейска ситуация. Какви общи насоки обаче можем да следваме през това време, за да развием надежда в душата си и да защитим семейството си?
Първо, тази изолация от другите и увеличеното време, което прекарваме със семейството предоставя възможности за това да се учим. Въпреки че може би сме били принудени да се отдалечаваме от другите, всъщност ни се предлага възможността да бъдем по-близки с нашите най-близки членове на семейството. Време е за засилена комуникация между съпрузи и съпруги, както и между родители и деца. Тази нова възможност – да бъдем помежду си заедно, е нещо, което не сме имали преди, поради забързаното ежедневие, продължителното работно време и други социални ангажименти.
Сега можем да насочим вниманието си към хората около нас у дома, да слушаме техните думи, да разбираме техните нужди и желания и да усещаме вътрешната им болка и борба, докато се опитваме да проявяваме съпричастност и да ги подкрепяме.
Време е съпрузите и съпругите да изразят своята привързаност един към друг и да научат повече за любовта един към друг. Време е и родителите да покажат на децата си любов и обич, както подчертава св. Паисий Светогорец. Добър момент за комуникация и общуване може да бъде времето на обяд или след вечеря. Трябва да покажем на семейството си, че спокойно можем да говорим за страховете и тревожността. Понякога по време на разговори усещаме гняв или други нежелани емоции в тона на близките си, но този гняв не може да бъде нещо повече от емоционален израз на дълбокия дискомфорт от сегашната ни ситуация, желание да бъдем обичани повече или напрежение от работа или обучение.
Семейната солидарност е от съществено значение в тези трудни времена, защото допринася значително за дълбокото разбиране на един към друг и помага да се подкрепяме взаимно в настоящата ни сурова реалност. Доброто ниво на комуникация може да попречи на гнева и безпокойството да се вкоренят дълбоко у нас, което да доведе до психологически разстройства. Наистина е необходимо да си напомняме един на друг за хубавите неща, които имаме и да бъдем благодарни на Господ за красивите моменти, които сме преживели в живота си.
Да бъдем благодарни и да помагаме в промяната на негативната си перспектива и чувства към настоящата ни ситуация.
Въпреки че може да не разбираме всичко, което се случва около нас, все пак можем да споделим с любимите си ежедневните си мисли и преживявания. Активното слушане и общуване помежду ни е знак за нашето ефективно присъствие и знак за любов, която свободно даряваме на семейството си.
Второ, що се отнася до управлението на дейностите на децата, св. Йоан Златоуст съветва създаването на определен ритъм у дома, ежедневие, което да се грижи за нуждите на всички членове на семейството. Родителите могат да работят заедно с децата си, за да подготвят дневен график, който може да включва време за учене, хранене заедно, молитва, четене и може също така да включва приятни занимания и да се насладят на забавление или време за игра.
Ежедневното активно общуване между родители и деца у дома помага да се канализира енергията на децата и да се поддържа тяхното психическо и духовно здраве.
Така създаденото ежедневие и честата комуникация с децата ще попречат на попадането им в капаните на виртуалната социална комуникация, което може да повиши чувството им за изолация от семейството и да засили тревожността им. Освен това родителите могат да открият нови таланти у децата си и могат да ги насочат да развият тези таланти и дарования. Освен това всяка задача може да бъде момент, в който децата да бъдат научени на нещо ново или да развият досегашните си знания. Децата могат да бъдат научени на домакинска работа, ремонтни дейности, поддръжка на автомобили, градинарски задачи или дори разходка сред природата. Всички неща, които научават, ще ги подготвят да живеят самостоятелно и да бъдат независими в някакъв момент по-късно от живота си. Това също ще ги научи на нови умения и ще изгради тяхната увереност и самочувствие.
Трето, целта на християнския живот е светостта чрез придобиване на Светия Дух, по думите св. Серафим Саровски.
В ежедневните си предизвикателства се питаме колко вяра имаме? Можем да изпитаме дълбочината на нашата вяра, като измерваме степента на нашето доверие в Господа. Дали Иисус Христос, Възкръсналият Спасител е мой Господ и мой Бог? Нашата вяра се отразява в ежедневното ни поведение. Да се смиряваме и да си помагаме един на друг, въпреки трудните условия на живот, пред които сме изправени. Това е друг знак за нашето принадлежене на Господа. Личните молитви също са важни в нашия дом и ежедневието ни. Трябва да се съсредоточим върху молитвата, четенето на Библията, размишляването върху живота на светиите и изследването на други духовни четива. Трябва също така да вградим в дните си някакво тихо време, в което можем да имаме възможност да открием себе си и Царството Божие вътре в нас. Когато казваме тревогите и притесненията си на Господа, а Той ще изпрати Божествената си благодат да просветли ума ни с добри мисли и надежда, както Той каза: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11: 28-30).
Разбира се, това е нов и труден период, но като християни ние виждаме тази ситуация време като „време, в което Бог работи“. Нека се стремим с прозорливост и според способностите си да признаем човешката си слабост и ограничение, като молим Бога, заедно със Св. Богородица и всички светии, да ни помогне да изживеем този настоящ живот по начин, приятен за Него и винаги ръководени от Неговата благодат. Амин.
Автор: свещеник Басам Насиф, свещеник от Антиохийската патриаршия.
Източник: pravmir.com
