Начало / Uncategorized / Живата вода

Живата вода

Христос минава през Самария. Влиза в града наричан Сихар, намиращ се в близост до мястото, на което някога патриарх Яков дал земята на сина си Йосиф. До т.нар. Яковов извор Христос се спира и провежда знаменатален разговор с една обикновена жена. Самарянка. 

Този разговор ще промени живота на Фотина (така се казва жената, черпеща вода от кладенеца), а не след много време ще я превърне в мъченица за същия Този, който говори с нея. Беседата между двамата е скромна, но толкова дълбока, че векове наред след нея ще буди умовете и ще кара отци и богослови да разсъждават върху нея и да извеждат поуки. Но нека обърнем внимание на нещо друго. Миналата неделя Църквата ни срещна с Разслабления, онзи, който си нямаше човек да го спусне в къпалнята Витезда и не можеше да се излекува след раздвижването на водата от Ангела Господен. В неделята на самарянката Православната църква ни обръща внимание на друга една вода, но този път жива сама по себе си. За тази вода, за която чуваме в отредената неделя, знаем, че който пие от нея вовеки няма да ожаднее, тя бъде извор, в който тече живот вечен (Йоан. 4:14).

Преминали през пустинята на Великия пост, достигнали Възкресението Христово – Празника на празниците, затвърдили вярата си в историята на блачестивото неверие на ап. Тома, утвърдили се заедно с жените мироносици, почувствали благодатта на изцелението и прошката заедно с Разслабления, днес получаваме и извора на живата вода. И тази жива вода е Словото на Христос. Тези струи, живителни сами по себе си, донасят на човечеството онези заветни думи: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят… (Мат. 5:44).

Христос донесе на света светлината на богопознанието. Даде на човека възможността да се завърне в Едем, Обетованата земя. Да прекрачи отново онази благословена земя, която му принадлежи още от създание мира. И самарянката Фотина разбра това учение, духовно се пробуди и последва Христос. Дори се превърна в негов апостол, защото тя отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? (Йоан.  4:28). Отговорът на въпроса на св. Фотина е повече от утвърдителен. И го виждаме изпълнен в нейния живот. Затова и Църквата ни насочва мисълта към този разговор в дните след Пасха. Защото не можеш да не чуеш думите за живата вода и да не се превърнеш сам в апостол и проповедник на това живително, спасително и изкупително, благословено Слово. 

И тук не ни трябва човек. Не е необходимо да разчитаме някой да ни бутне в басейна в раздвижената вода. Тук Изворът е Сам пред нас и ни се дава, като заколва Сам себе Си, давайки Кръвта Си и Плътта Си, за да имаме живот вечен. От тази жива вода може да пие всеки, стига сам да желае това. И ще бъдем очистени чрез Словото, което Христос ни проповядва (Виж. Йоан. 14:3), защото то ни и учи как да се поклоняме на Бога, защото „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Йоан. 4:24). 

Ако последваме в живота си примера на жената самарянка, ще придобием дръзновението да преоткрием себе си, да обновим живота си, да станем причастници на светлината и горещо каещи се. Тогава може би ще бъдем готови и да пожертваме живота си за Христос, подобно на жената, открила живата вода край кладенеца на патриарха Яков.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод  – ...