Често се случва хората да преминават през така нареченото духовно охлаждане в своя живот, охлаждане в молитвата, в усещането за Бога и собствения ни живот. Много са причините, поради които подобно нещо може да ни се случи.
Живеем в свят, който ни предлага много удоволствия – обсипани сме със забавления, развлечения, особено дигитални, с екрани…. Трябва да се замислим върху това, че децата израстват в такава среда и че за много от тях е трудно да останат спокойни и да се отдадат на тишина. Това не винаги обаче е причината. Има и хора, които са изоставили молитвите или не се справят с ежедневните си духовни навици. Това може да е още една причина. Има обаче и такива, които се стараят да бъдат покорни Богу, четат молитвените си правила, но продължават да усещат хладнина в сърцето си.
Това може да се отнася както за миряни, така и за монаси. Най-важното, което трябва да знаем, е, че това не означава, че Бог ни е изоставил. Дава ни се възможност да се изправим срещу духовната студенина на сърцето, за която досега не сме мислили, и да я преодолеем. Това преживяване може да се оприличи с образа на евреите в пустинята. Там те се изправили срещу сухотата на пустинята, символизираща нашата духовна пустош. Но те [евреите] започнали да се оплакват и изгубили търпение, спрели да се уповават на Бога, не мислели за обещаната им земя. Това се случило, тъй като бързо забравили за болката и мъката на робството си в Египет.
Онези от нас, които станем членове на Църквата, се превръщаме в част от Тялото Христово. Можем да кажем, че сме напуснали този свят, за да станем част от Църквата. И не бива да пренебрегваме тъгата и страданията, причинени от греховете, в които сме падали, грехове, на които светът ни е излагал. Не бива никога да забравяме защо е необходимо винаги да се придържаме към Христос и Неговите дарове. Съществува аналогия, която Св. Григорий Палама прави в творбите си, като ни дава за пример вдовицата от Наин. Нейният син починал, но Христос дошъл при нея неканен, в момента на нейната мъка, видял злощастието ѝ и, без тя да го е молила или пък Той да се е колебаел, възкресил сина ѝ и ѝ го върнал.
Св. Григорий Палама казва, че същото се случва и с нас и нашия вътрешен свят. Не съществува униние при наличието на истинско покаяние. Истинното покаяние носи духовна утеха, и, точно както израилтяните усетили сладост в пустинята и били утешени, така и на нас Бог ще даде утеха и сладост, ако се покаем истински. Св. Григорий казва, че всеки един, който, подобно на вдовицата от Наин, принесе истинско покаяние за умъртвения от греха стар човек, то той ще бъде утешен и ще усети сладостното посещение на Светия Дух.
О. Спиридон Бейли
Аудиобеседа
Превод: Асен Андонов
Снимка: pixabay.com