Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
България е страна, просияла с много светии, но сред най-почитаните остават двамата равноапостолни братя Св. Св. Кирил и Методий, чието дело е вдъхновило създаването на не една азбука, а благодарение на просветителската им мисия, много станали народите, приели истинната вяра.
Днешната статия предлага на читателите на “Добротолюбие” десет любопитни факта за славянобългарските монаси, чиято памет отбелязваме на 11 май.
1. Св. Кирил става монах сравнително късно. Почти през целия си живот носи името Константин. Константин бил преподавател по философия към Патриаршеското училище в Константинопол, където му преподавал Св. Фотий Велики, а по-късно го и замества. През това време по-големият му брат, св. Методий, се подвизавал като игумен на един от манастирите в планината Олимп.
2. Първата си просветителска дейност Св. Константин (Кирил) предприема в Абасидския халифат, където е изпратен на мисия да разисква с мюсюлманските богослови идеята за Св. Троица, което целяло да подобри отношенията на Византия със своята съседка. Самият Св. Кирил знаел съвършено арабски и еврейски, поради което бил отличен дипломат.
3. В своята мисионерска дейност светите братя претърпели и множество гонения и неуспехи. Една от първите им мисии включвала проповядването на християнството сред хазарите, когато двамата братя за първи път започнали дейността си заедно, но хазарите предпочели да приемат юдаизма. Въпреки това мисионерите успели да обърнат една част от населението в Православието.
4. Светите братя изповядвали идеята, че хората трябва да служат на своя език. По това време преобладавала триезичната ерес, а именно, че основни езици на богослужението и проповедта могат да бъдат единствено еврейският, гръцкият и латинският. Именно това ги вдъхновява да създадат глаголицата, която се основава на базата на гръцката азбука. Смята се, че глаголицата е една от най-съвършените азбуки, създавани някога. Тя не само отразява с голяма точност фонетичните особености на южнославянското наречие, но и всяка буква бива създадена с идеята за прослава на Бога. Така буквите, освен фонетични знаци, бива и християнски символи. Не на последно място, за разлика от много други азбуки, целта на глаголицата била именно да даде възможност на славяните да възхваляват Бога на своя собствен език.
5. Влиянието на глаголицата става до толкова голямо, че азбуката бива използвана чак до началото на 19 век, като най-много писмени паметници могат да бъдат намерени в Хърватия, където се запазила изключително за църковно служение. В повечето славянски страни глаголицата на по-късен етап бива изместена от кирилицата, създадена от Преславската литературна школа на базата на глаголическата и гръцката писменост.
6. Именно братята побеждават триезичната ерес, благодарение на което славянските християни най-после получават благословението да извършват службите си на родния си език. Това се случва в Рим, когато Константин и Методий, в присъствието на папа Адриан II, излагат своето виждане, а папата благославя тяхното начинание. Константин е възведен в монашески чин и приема името Кирил, а Методий е издигнат в епископски сан. С това битката обаче не свършва. Св. Кирил отдава Богу дух малко след тази случка, а Методий става епископ на славяните в Моравия. Конфликтите с немското духовенство нарастват до такава степен, че епископът е привикан още веднъж от папата, този път Йоан VIII, като се налага отново да вземе благословия за извършването на служби на славянски език. Макар и да успява, когато почива през 882 г., следващият папа, Стефан IV, отново забранява славянския език като църковен, с което се и слага край на мисията на светите братя и техните ученици в Моравия. Те биват прокудени, а Бог ги изпраща в българските земи.
7. Освен за създаването си на азбуката, светите братя допринесли за развитието на множество християнски славянски цивилизации. Именно техните преводи на Светото писание, наред с други богослужебни и канонични книги, предоставя благодатна почва за по-нататъшното развитие и християнизация на много народи. Именно делото на светите братя помага на православните християни да възобновят и Чешката православна църква. Те стъпват на тяхното наследство, за да се върнат към лоното на истинното учение.
8. Трайно е делото на светите братя по чешките земи. И днес човек лесно може да открие сгради и места, посветени на двамата светци. За Православната църква тяхното наследство е от особено значение. Главният храм на Чешката православна църква е посветен на двамата равноапостолни братя и днес, в центъра на прага, този бароков храм привлича туристи и поклонници от целия свят. Освен това Чешката православна църква е канонизирала и още един светец, който става и първопричината Св. Св. Кирил и Методий да попаднат в Моравия, св. изповедник Растислав Моравски, причислен към лоното на светиите през 1994 г.
9. Много са църквите и местата, които носят имената на светите братя и(или) техните ученици. И до ден днешен в почти всяка една славянска страна се издига техен паметник, или пък някое важно място или здание биват именовани в тяхна чест. Сред тях е Палацският университет, вторият най-стар университет в Чехия и най-старият в Моравия, Великотърновският университет, Софийската духовна семинария, Националната библиотека и т.н. Една от най-големите православни катедрали в света, Св. Александър Невски, също за известно време е била посветена на двамата монаси.
10. Поради първосветителската си дейност сред славяните, светите братя са обявени за “апостолите на славяните”. Папа Йоан-Павел II през 20 век провъзгласява светите братя за едни от покровителите на християнска Европа. В много места из славянския свят тяхната памет се отбелязва с красиви тържества, а в България празникът остава тясно свързан и с деня на българската просвета и писменост, 24 май (което е съвпадало по стар стил с тяхната памет).
Страницата подготви Асен Андонов
