Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Народът, който седеше в мрак видя голяма светлина…“ (Мат. 4:16).
Имената на солунските братя – св. св. Кирил и Методий – са скъпи за всеки славянин. Но те са безмерно по-скъпи за всеки българин. На славяните те са дали оръдието на просвета и духовна култура. Но на българите, освен това, са създали условието да опазват своята народна и държавна самобитност…
Св. св. Кирил и Методий са родени в Солун от именити родители славяни. Баща им бил солунски велможа и имал високо образование. Такова искал да даде и на синовете си. Но той скоро умрял. Методий бил възрастен вече та бил назначен да управлява един окръг близо до Солун. А даровитият Кирил бил повикан при двора в Цариград, за да се учи заедно с наследника на византийския престол, Михаил. Предполагало се, че Кирил със своите високи умствени и морални качества ще оказва благотворно влияние върху бъдещия император. Под ръководството на най-бележити учители, между които е бил и Фотий, бъдещият велик патриарх, Кирил бързо усвоил всички науки. Поради неговите необикновени знания и дарби, той бил наречен философ. Бидейки твърде скромен, той не ламтял за високи служби, а пожелал да стане и бил ръкоположен за свещеник и назначен за библиотекар при бележитата църква „Св. София“. Ала на двамата братя било съдено да работят съвместно. Може би по наука Методий не е могъл да се сравнява с брат си Кирил, но по вяра, кротост и благочестие те били равни. И двамата били предопределени свише да бъдат апостоли между славяните…
Двамата братя били скромни и обичали уединението. но те били посочвани и изпращани с високи мисии, особено с такива от вероизповеден характер. С такава мисия те най-напред били изпратени при хозарите, князът на които пожелал да узнае истините на християнството. Посрещнати с почит в хозарската столица, те се срещнали с много мюсюлмански богослови. В споровете с тях светите братя вдъхновено и с успех изяснявали и защитавали истините на Христовото учение. Хозарският княз се убедил и повярвал в Христа Спасителя. Веднага след това, той издал повеля, която предписвала смъртно наказание за ония, които приемат и проповядват друга вяра освен християнската. Завършили тъй благополучно при хозарите своята мисия, светите братя се завърнали в Цариград.
Не се минало много време и св. методий бил изпратен в България, пак с подобна мисия. Цар Борис слушал от сестра си и други за Христовото спасително учение, пожелал да узнае неговите истини от по-сведущи хора и помолил Византийския император да му изпрати такива. Той му изпратил св. Методий, който дошъл и удовлетворил Борисовото желание. В това учение мъдрият цар намерил не само своето душевно спасение, но и това на народа си. Поради това, без колебание, повярвал в Христа и се покръстил. Започнал да се кръщава и народа, между които, от понапред имало много тайни християни. От тук вече се започнало великото просветително дело на светите братя равноапостоли между славянските народи. Голямата светлина, която изгряла в България, щяла да огрее всичките тези народи…
Но св. св. Кирил и Методий добре са знаели, че за да се даде истинска просвета и духовна култура на един, кой и да е, народ необходим е писменият език. До тогава обаче славяните, изобщо, както и българите частно, нямали такова словесно оръжие. Св. Кирил Философ сериозно се замислил върху идеята за славянски писмен език. Със силна вяра той молитвено се обърнал към Бога и Го молил да го просвети и улесни в тая трудна задача. Най-накрая, след дълго и строго постене и усърдно молене, след многодневен усилен умствен труд и мислене, той сполучил да изнамери, и комбинира в словесно оръдие, славянската азбука. Като видял, че великата му идея вече се осъществява, той издигнал ръце към небето и горещо благодарил на Бога за Неговата велика милост към седящите в тъмнина и смъртна сянка славянски народи. Защото условието за тяхната духовна култура и умствена просвета било създадено вече…
Веднага след това, св. Кирил почнал да превежда евангелието и богослужебните книги от гръцки на славянски език. В това време и Моравските князе: Святополк и Ростислав, и Панонският – Коцел помолилиВизантия да им изпрати проповедници на Христовото учение. Двамата братя вече били приготвени и определени за тази работа. Те веднага тръгнали за Моравия, като взели със себе си и приведеното на славянски език евангелие. Пет години непрекъснато се подвизавали светите братя в Моравия и Панония; пет години учили и призовавали народа към познаване на истиннаго Бога. Безспирно те обикаяли тия славянски земи, и разнасяли просвета с преведените свещени книги, като извършвали Богослужение на роден славянски език. На всякъде отваряли училища, приготвяли способни учители и деятели, които сами поделаи светото дело – Славянството прогледвало. „Народът, който седеше в мрак видя голяма светлина, и за ония, които седяха на смъртна страна и сянка изгря светлина“ (Мат. 4:16).
Ала в Моравия и Панония имало и латински проповедници. Като не разбирал техния език, народът ги изоставил и отивал да слуша словото Божие при св. св. Кирил и Методий. Поради това изоставените чужди проповедници взели да ненавиждат светите братя, да спорят с тях и да казват, че само на три езика може да се слави Бога: на еврейски, гръцки и латински, с които и Пилат направил надпис върху кръста на Спасителя, но не и на славянски. Но светите равноапостоли мъдро и спокойно им доказали, че Бог може да се слави на всеки език, който е жив и понятен за народа и, че съвсем безполезно е да се проповядва словото Божие на мъртъв език. Сам Спасителят казал: идете научете всички народи; а всеки народ може да се учи успешно само на своя майчин език.
Спорът бил пренесен пред папския престол в Рим, дето лично се явили и светите братя. Тук те победили. Славянският език бил признат като достойно оръдие за проповед на словото Божие. Но, въпреки на това, той пак бил преследван от латинци и немци. В Рим св. Кирил заболял смъртно. Преди да издъхне отправил поглед към небето и със сълзи молил Бога да утвърди славяните във вярата и единомислието, та обединени да се пазят от враговете си. А брата си Методия молил да продължи делото и да не остава то да бъде разрушено от латинци и немци. „С това дело ти по-добре ще се спасиш, отколкото с любимото ти уединение на Света Гора“ – завършил св. Кирил завета си къв св. Методий – и предал Бог дух на 14 февруари 869 година. Св. Методий, след това, в сан Моравско-Панонски епископ, се завърнал в славянските земи, дето с голям труд продължил своето просветително дело. Много гонения и неприятности изтърпял той от враговете на славянството. Но, при все това, той сполучил да затвърди славянската писменост; богослужението навсякъде започнало да се извършва на родния славянски език. През 885 г. св. Методий починал. Тогава чак немската партия се засилила и сполучила да изгони всички негови ученици в Моравия. По-главните от тях – Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий са дошли тук в българия, която те направили огнище на божествена просвета и славянска писменост и култура.
Такава е кратката история за апостолската дейност на двамата Солунски братя. Най-благотворна и спасителна е била тая дейност за българския народ. Защото той наистина е бил силен и храбър, но същевременно е мила една гибелна слабост – невежеството, липсата на оръдие за просвета. Той действително седеше в страна на мрак и смъртна сянка… Обиколен от по-културни и по-просветени народи, той не можеше да издържи дълго време, само с груба сила, срещу тях. Той не би могъл да устои срещу техният империализъм, ако не му дойдеха на помощ светлината на Христовата вяра и славянската писменост. Достъпен от изток на византийската, а от запад на латинската култури, той, без своя такава, непременно щеше да възприеме една от двете, обстоятелство, което би могло да му коства и народността и независимостта…
Ала геният на светите братя равноапостоли осигури самобитността на народа ни. Те му дадоха християнска светлина и народна писменост, които единствено са в състояние да опазят от смърт хората и народите. Защото те са условието за самостойна народна просвета и култура. Мъдрият цар Борис достойно оцени народната светлина на вярата и писмеността, които Промисълът Божий прие за себе си и за народа си. Тогава се започна всенародната християнска по света и бързо се разви и закрепи народната книжнина и духовна култура. И Българският народ с достойнство застана на своето място във великото семейство на културните народи.
Много столетия се изминаха от тогава. За много неща ни разказва историята през тия столетия. Тя ни свидетелства и това, че вярата и писмеността, които ни дадоха св. Кирила и Методий винаги са били, и за винаги си остават, главното условие на народното ни съществуване и независимост. През вековете на миналото българският народ не един път е падал под чуждо иго. Но вярата и азбуката винаги са го опазвали в целокупност. С тия оръдия той е, сполучил да си възвърне свободата. През време на петвековното турско робство, гърците употребиха всички средства и усилия да го погърчат. Мнозина бяха забравили родната азбука и се подадоха. Но достатъчно беше о. Паисий да напише кратка славянобългарска история на роден език и възраждането се извърши. Особено в дни на тегла и изпитания, българският народ най-добре е оценявал значението на вярата и езика, които светите братя му дадоха. Последица на тази оценка е благоговейната всенародна почит към паметта на светите равноапостоли. Денят на тяхната памет справедливо е определен за празник на народната просвета. Защото всеки може да разбере, че без азбуката на св. Кирил нямаше да имаме нито писмен език, нито училище, а може би и нито народност.
И тъй, нека имаме всичко това предвид. Днес е празника на народната просвета. Нека достойно почетем паметта на нашите велики първоучители. Нека прославим светите солунски братя. Защото народът ни седеше в мрак, намираше се в смъртна страна и сянка, но те оживиха страната ни и просветиха с голямата божествена светлина народа ни, с което се осигури неговата самобитност завинаги. Слава Кирилу, слава Методию, слава на двамата братя великани – светци. Амин.
Автор: Видински митрополит Неофит
