Начало / Uncategorized / Неделя на Разслабления – грях и здраве

Неделя на Разслабления – грях и здраве

„Недей греши вече, да не те сполети нещо по-лошо“ (Йоан. 5:11).

Най-страшният враг на здравето е грехът. Често пъти той разрушава, и личното щастие, и общото благоденствие. Преди да извърши греха, човекът бил здрав, спокоен, радостен. Но подир грехопадението нравствените му сили отслабнали, а скръбта и безпокойството му се засилили. Скоро греховната отрова преминала и към телесните му сили. Тая отрова полека може да парализира изцяло и душата и тялото… Спасителното лекарство срещу тази болест е в покаянието. А най-добрата диета, която може да се пази, за да не се повърне болестта в по-лоша форма, е да се избягва грехът. Съвет за това дава Спасителят в прочетеното евангелие. 

„Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Йоан. 5:1-14).

Тия думи на Спасителя убедително говорят, че грехът и порочността са главната причина за покварата на здравето и появата на болестите. Грехът е честа смъртоносна ръжда и за душата и за здравето на тялото. Както ръждата постепенно разяжда и най-твърдия метал, така и грехът поразява душата и неминуемо разрушава телесните сили. Той е един бич, който безмилостно разстройва най-крепкото и най-цветущо здраве. Много примери за това са посочени в Евангелието. 

Когато Христос изцерявал някого от тежка или заразителна болест, винаги му казвал: недей греши вече. Същата диета предписва той и на разслабления, който лежал болен от 38 години. Не се знае, какви са били неговите грехове. Но те са били причината на болестта му. Затова и Спасителят му казва: ето ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 

Вероятно е, че тоя нещастник още от най-ранна възраст е започнал порочен живот, безумно е злоупотребявал със скъпоценното здраве на тялото си. Вследствие на това последвала парализата на неговия млад и незакрепнал още организъм. Съзнателно или не, но, очевидно е, че той пожертвал своето цветущо здраве на греха и порока. Тогава болестта се загнездила в тялото му, разнебитила го и цели 38 години го приковала на легло. 

Сега, когато разслабленият изгубил здравето, добре разбрал цената му. Желанието му да си възвърне това висше благо, било голямо. Ала това могло да стане като се премахне причината на болестта. За това имало два способа: медицински и религиозен. И, навярно, той е опитал всички средства, известни на тогавашната медицина. Ала тя не могла да му помогне. Тогава той се обърнал към религията. С твърда вяра той с години лежал в притвора на целебната къпалня. Много пъти е бивал свидетел, как водата се рамътва и други болни се изцеряват. Но, за негово нещастие, той си нямал близък човек, който да му помогне в спасителния момент, за да слезе в къпалнята. И той все пак чакал с вяра и надежда… 

В положението на изоставен от всички, у него дълго време се редували: ту разочарованието към хората, ту надеждата към Бога. Но той не падал духом. Той сякаш прозирал, че неговото спасение ще дойде от силата на вярата му. И наистина, тая жива вяра в небесната помощ, очаквана да дойде чрез целебната къпалня, привлякла върху него вниманието на Божествения Лекар. Христос се спира при него и веднага му задава въпрос: иска ли да оздравее? 

– Разбира се, той иска… И спасителят милостиво премахва причината на болестта – прощава му греховете… 

Разслабленият веднага се почувства здрав; става свободно, взема си постелката и си излиза зарадван. Излиза и Христос, за да го срещне повторно в храма… Тук той му предписал необходимата за опазване възвърнатото здраве, диета: ето ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо. 

И сега, в повечето случаи, причината за недъзите на душата и тялото е грехът. Те ослабват тялото и го парализират в най-цветуща възраст. Често пъти млади хора, поради нередовен живот, бързо изгубват физическите си сили и дълги години влачат едно жалко съществуване, подобно на евангелския разслаблен. Тия хора са скъпи жертви на греха и на безверния дух на времето. Докато изнемощеят, тяхното престъпно желание винаги е разпалено, сърцето пусто, мисълта безпокойна, съвестта безгласна. Когато пък изгубят физическото си здраве, те се озлобяват към всичко свято, понеже са изгубили вяра в доброто. Това е пътят към пълна физическа и духовна парализа, а често пъти и към преждевременна смърт. Те, обаче, биха могли да бъдат спасени и направени полезни за себе си и на ближните си. Това може да стане, ако у тях оживее вярата и се породи желание да приемат и духовно лекарство, след което да се подложат на евангелската диета… 

Но има болести и недъзи, които не са изцяло последица от греха и порока. Тежки или леки, тия изпитания трябва да се приемат, като едно благодатно предусмотрение на върховната премъдрост. Недъзите и страданията за добрите хора винаги са един спасителен кръст. Защото с тях се предземат, може би, много по-големи нещастия. 

Често пъти и добрите хора, увлечени от успехите в предприятията си, упоени от силата на здравето си, захласнати в радостта и сполуките в живота, правят криви стъпки и забравят извора на щастието си. Погълнати изцяло от външния живот, те, често пъти забравят да погледнат и вътре в себе си, да поговорят със съвестта и сърцето си. нерядко житейските грижи, печалбите, развлеченията, празнословията и злословията срещу ближните, запълнят сърцата им и отнемат всичкото им време. Много пъти, вместо в Божия храм, те отиват по кръчми, кафенета, неприлични места, дето съвестта им изгубва власт над тях. Безспорно, това е една решителна крачка към пътя на душевното разстройство, след което върви и физическото… 

Но, ето че една ненадейна болест дохожда. Тя стряска инак доброто още сърце и го заставя да дойде в себе си, да погледа духовно и с време да види плъзгавата почва, върху която ес тъпило. Защото, щом липсва здравето, съвестта у вярващия започва да говори по-силно. Тя мощно рисува миналия живот в съзнанието, и греховната наклонност става очевидна и отвратителна. В такъв случай добрите хора побързват да се разкаят, примиряват се с Божието правосъдие и, като оздравеят, стараят се да загладят греха си с добри дела, за да не ги сполети нещо по-лошо… 

Болестта, следователно, често пъти е едно полезно наказание. Тя съкрушава самонадеяността и засилва надеждата към Бога. При цветущо здраве и пълен изблик на сили, хората са склонни всички свои успехи да приписват на своето умение и на своите способности. А това ги прави горделиви и самонадеяни. При неуспех пък роптаят и негодуват и обвиняват не себе си, а другите. Те щели уж да сполучат, но другите попречили… 

Телесната болест събаря тоя идол на самонадеяността и гордостта. Тя открива пред съзнанието всичката човешка немощ. Когато болестта ни прикове към леглото, тогава започваме добре да разбираме, че всичките наши успехи, всичките наши сили и способности, пък и самият ни живот, не са в нашата власт. Тогава узнаваме, че има една върховна сила, която ни дава тоя живот, поддържа и увеличава нашите сили, или пък ги сломява и унищожава. Тогава разбираме, че нашата съдба се управлява от върховната Божия премъдрост, която властно умъртвява и оживява; издига смирените и унизява горделивите; благославя нашите трудове и успехи, или ги осуетява. А това съзнание укрепява нашата вяра и надежда в Бога и нашата преданост и покорност на неговата воля. Прекрати ли се животът в това състояние, или пък се възвърне здравето ние сме в пътя на спасението… Лекарството на вярата е извършило потребното…

И тъй, болестите са неминуеми в живота, защото порочността ги създава. Те биха били по-малко, ако имахме едно по-силно отвращение към греха и не се поддавахме на неговите примамки. Ала нашите сили са слаби и не винаги можем да ги побеждаваме. Следователно и болестите ще идват. И помощта на медицината не всякога ще бъде сигурна. Затова нека привикнем да прилагаме и рецептата на вярата. Нека със силна надежда заставаме при благодатната къпалня на тайнството изповед и с жива вяра посрещаме спасителното посещение на Божествения Лекар в тайнството причащение. И когато получаваме изцеление, чрез опрощаване на греховете ни, нека ревностно изпълняваме предписаната евангелска диета: ето, ти оздравя,; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод  – ...