Кой е Разслабленият? Онзи, за когото в евангелското четиво чуваме в един от неделните дни след Възкресение Христово. Кой е онзи страдалец, който се е увековечил на страниците на Новия завет?
За него знаем, че тридесет и осем години е стоял до един басейн. В Древния град имало къпалня, както казва Евангелието, по еврейски наричана Витезда. Къпалнята придставлявала басейн, заобиколен от пет колонади. (Между другото в нашия век на съмненията много учени се съмнявали в съществуването на това място, но археолози открили ясни следи за съществуването му и то под вековните развалини на християнски църкви). В тази къпалня от време на време слизал Ангел и раздвиждал водата, и който пръв се докоснел до тази вода, веднага се излекувал. Там се намирали много болни хора, слепи, хроми, сакати и всички очаквали да се раздвижи водата. Сред множеството бил и този разслаблен човек, който толкова години очаквал да получи своето изцеление. Велико търпение, биха казали някои. Може ли да си представим дали ние днес, при все нашето технологично време, в което сме набили педала на скоростта, ще успеем да изтърпим тридесет и осем години и да очакваме изцеление.
В тази къпалня никой не мислел за другия. За онзи отсреща. За ближния. Всеки гледал пръв да се потопи в раздвижените води, да усети малките вълнички, причинени от ангелското докосване и да получи изцеление. Там тези, които имали със себе си човеци, получавали изцеление и се прибирали по домовете си бързо. В тази къпалня било своебразно надпреварване за това кой пръв ще се потопи. Не чакали, както героя от днешното евангелие, почти половин век, за да се изцелят. Пред очите на този Разслабления стотици сигурно са преминали, всеки със своите болежки и недъзи. И много са се изцелили. А той оставал да стои там и да очаква. И, когато Христос се доближава и го пита дали иска да оздравее, онзи отговаря, че иска, но няма си човек, който да го спусне във водата.
Дали през всичките тези тридесет и осем години някой се е доближил до този човек и му е предложил да му помогне да се потопи в къпалнята? Дали някой е отстъпил своя ред на друг? Проявена ли е любов? Можем ли да проявяваме любов в такива моменти или ставаме твърде егоцентрични и мислим първом за своето лично спасение и изцеление?
И понеже отговорът със сигурност е отрицателен, може би и за това Христос отива директно при този търпелив страдалец. В къпалнята било пълно с болни, но само един се изцелява извън раздвижването на водата. Дори въобще не се докосва до водата. Господ не променя естествения ход на събитията. Не изцелява всички в тази къпалня, а само един единствен получава от него здравето си и прошка на греховете. Съветът на Христос е болният да не греши повече. И тези думи отекват през вековете, и тази случка ни се припомня и припомня всеки път, защото само такъв и само този е илачът за болестта – пазенето от греховете.
Разслабленият е имал тридесет и осем години да помисли върху собствените си грехове. Щом достигнал до осъзнаването за стореното, получил прошка. Изцерил се не защото имал човек, който да го спусне във водите, не защото пререждал, блъскал и преминавал през човеците, за да се изцели. Оздравял, защото търпял. Търпение – спасение, както учат отците на Църквата. В днешно време, както казва и синаксарът за неделята, няма къпалня Витезда. Ангел Господен вече не слиза, за да раздвижва водата. Няма там и болни, няма и чакащи спасение. Но днес, в днешните ни окаяни дни, все още има и болни, има и страдащи, има и хроми. Но и Витезда има. Тя обаче е духовна. Новата Витезда е Църквата, а лекарствата за нашето духовно и телесно изцеление са тайнствата. Дали ще се възползваме от предложеното ни лечение зависи от нас самите. Нека не чакаме тридесет и осем години, за да го получим.
Автор: Ангел Карадаков