Начало / Uncategorized / Създаване на молитвения навик

Създаване на молитвения навик

И така, огромна е разликата между случайната и постоянната молитва. Както вече видяхме, случайна е молитвата тогава, когато ние само при някое нещастие прибягваме до Бога и тогава ние искаме от Него да ни отърве от нещо страшно, нещо, което може би ни е постигнало именно поради това, че не сме имали постоянна молитвена връзка с Източника на благодатта. 

Когато говорим за постоянна молитва, трябва да разбираме не формално изпълнение на така нареченото ежедневно правило, а постоянната вътрешна настроеност и духовна близост до Бога. Формално и бездушно изпълнение на молитвите не може да ни приближи до Бога, не може да ни даде благодат. Само сърдечното внимателно изпълнение на молитвите ни дава от този благодатен огън, който загрява сърцата и очиства душите ни. Така изпълнявайки своето молитвено правило, светите отци са постигали такова духовно състояние, че постоянно са беседвали с Бога, постоянно са чувствали Неговото присъствие в себе си, Неговата благодат. Вечер те са заспивали в беседа с Него, потопени с цялата си душа в благодатни преживявания, през нощта техният кратък сън е бивал лек, но напълно ободряващ, придружен с едно подсъзнателно чувство на Божието присъствие; събуждайки се сутрин, те са изпитвали необикновена радост и подем и отново са започвали една по-широка и по-дълбока молитвена беседа с Бога. По такъв начин те постоянно са били с Бога и в Бога. Това съвсем не означава, че те постоянно са просили или искали нещо от Бога, или че не са работили никаква работа. Да беседва човек с приятели си или с любимия си, това съвсем не означава постоянно да иска нещо от него. Да беседваш или общуваш с приятеля си, с уважавания и обичания от тебе човек, това значи да се радваш, че имаш възможност да споделяш с него своите задушевни мисли, чувства, красота, планове. Следователно, постоянна молитва, това значи постоянна дружба с Бога, това значи още: постоянен огън, постоянна радост, постоянна благодат, постоянна увереност, сила, постоянен духовен възход. Това значи още: постоянна любов към Бога и пълна преданост на волята Божия. Това именно и означават думите на Христа за вярващия в Него: „на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот“ (Йоан. 5:24), утвърдил се е непоколебимо в Бога, възкачил се е на непристъпната за врага скала на вярата (Пс. 26:5, 60:3). Тогава, където и да се намира и каквото и да прави, той винаги е духом с Бога, даже и нощем когато спи, според казаното за любещата Бога душа: „заспала съм, но сърцето ми е будно“ (Пес. на Пес. 5:2). Ето как излива пред Бога душата си светият Псалмопевец, обладан от такива чувства, каквито поражда и поддържа в нас постоянната молитва: 

„Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа“ (Пс. 32:1-9)

Обладан от плодовете на постоянната молитвена връзка с Бога, св. ап. Павел така изказва това състояние: 

„Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“. (Рим. 8:35-39).

Разбира се, това високо благодатно състояние на душата не се постига изведнъж, а постепенно. Човек се ражда с потребност да вярва в Бога и с потребност да се моли, но тая потребност подлежи на развитие, както се развива и целият човек физически и духовно. Развитието на вярата и на молитвата следователно започва от най-ранните детски години, когато започва възпитанието на детето. Тук е извънредно важно каква основа ще бъде положена! Тук именно се правят редица грешки, които после могат да се окажат фатални и за молитвата и за вярата изобщо. Нека поговорим за първата грешка в това отношение, която не само не може да създаде у детето постоянна и здрава потребност от молитва, но може да стане причина за постепенно охладняване в молитвата и до отпадане от вярата. 

Тази първа и важна грешка се състои в това, че от детето се иска ежедневно сутринно и вечерно изпълнение на молитвеното правилно без да се държи сметка, дали това става само формално, и без оглед на това, дали в момента на молитвата детето има подходящо настроение и желание, дали молитвата е искрен израз на неговите чувства, разбирания и възможности.

Именно формалното изпълнение на молитвеното правило, механическото четене на молитвите по книжка, особено когато молитвите са повече на брой, и когато детето е заставено да стои на колене по-дълго време, лесно може да се превърне само в едно повърхностно механическо изговаряне на думи, без да е засегнато сърцето на детето, без да е затрогната положително неговата душа, и даже – напротив – това сърце и тая душа могат да изпитват противоположни мисли и чувства. Такова едно противоестествено празноглаголене, повтаряно много пъти, омръзва на детската душа, която вътрешно се бунтува против него, и когато детето порасне, то лесно си позволява отначало самоволно съкращаване на молитвите, а след това и пълното им изоставяне. 

Веднъж допуснато подобно нещо, детето скоро идва до заключението, че молитвата е била една празна работа, а оттук до безверието понякога никак не е далеч. На този процес много спомага умствената умора. Децата обикновено са претоварени с много уроци и родителите им и възпитателите им не им позволяват вече да си легнат, преди те да са подготвили всички уроци за другия ден. След всичката тази умора четенето на молитвите идва като едно последно натоварване и понеже вниманието на детския ум е вече твърде отслабено, то и извършването на молитвата стана механически и без усърдие, с прозявки и други признаци на скучност. Кой не знае, че такава молитва ни се струва безконечно дълга, а такова едно усещане, разбира се, не може в никакъв случай да създаде трайна и съзнателна молитвена привичка. Напротив, такава молитва създава или лицемерие, при което детето, страхувайки се от физическо наказание, бърза да свърши тая неприятна за него работа, или пък недоволно и озлобено, бърза да заяви своето пълно несъгласие с това, че Бог може да иска от него такава именно молитва. Но същото се повтаря с детето и сутрин, когато на него още му се спи, но принудително го будят да стане, защото трябва да отиде на училище, и когато пак поради краткостта на времето, отново го заставят непременно да каже молитвата си, без да се държи сметка за нейното качество. 

За да се избегне тази първа и основна грешка в молитвеното възпитание на детето, родителите му и възпитателите му трябва да му създадат условия молитвата за него да бъде радостна, да бъде по-кратка, но сърдечна, да бъде нещо като семеен химн, да бъде хвалебна и благодарствена песен към Бога. Детето трябва да възприеме тази привичка съвсем несъзнателно от своите родители, възпитатели и от всички, които живеят в един дом. Планът и програмата на работа на всички в този дом трябва да бъде такъв, че вечер на ядене и лягане и сутрин след ставане, както и денем при обявяване, да се пеят молитвите от всички заедно. Красотата и истината на така извършената молитва неизбежно ще проникнат в душата на детето, то ще ги възприеме заедно с майчиното си мляко, с първите стъпки на своя живот, с първите умилителни представи и чувства за мама и тате, за баба и дядо и изобщо за най-близките и любими лица. И тогава минутите на молитвата не само няма да бъдат скучни и празни за него, но ще бъдат желани и очаквани като една истинска отмора и една приятна радост и възход на душата. 

Автор: архим. Методий Жерев 

Снимка: orthodoxeducation.blogspot.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично е последният голям празник в календарната църковна година. Той е предшестван от ...