Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Благодарение на стареца Софроний Сахаров, ние православните, но и не само, срещнахме и заобичахме св. Силуан. Наистина книгата на стареца Софроний „Св. Силуан Атонски“ (издадена на български от издателство „Омофор“, бел. р.), е много популярна сред православните и е публикувана на много езици.
Канонизацията на св. Силуан до голяма степен се дължи на стареца Софроний, тъй като той не само е познавал лично св. Силуан от манастира „Св. Пантелеймон“ на Св. Гора – Атон, но е и единственият, който разбира високия му духовен живот и святост. В интервю, дадено през 2011 г., старецът Софроний анализира централните точки от богословието на св. Силуан.
А молитвата за враговете е белег за онези, които носят в себе си Св. Дух. Ето защо св. Силуан казва, че който не обича враговете си, все още не е познал Бога, по начина по който трябва да Го познаваме.
В един момент от своя живот св. Силуан видял Живия Христос. Тази среща му дала молитвата за целия свят. Появата на Христос по някакъв начин го накарала да живее по пътя на Христос т.е. в любовта. За това той се и молеше за целия свят. Старецът Софроний казвал за това следното: „Това означава, че Христос наистина му се е явил и че той го е опознал в Св. Дух, както самият той описва, че Духът е бил в цялото негово същество: в неговия дух, в ума му, в неговия ум, в сърцето и тялото му“.
Първата истинска среща и последващото постоянно общуване за осем години
Каква била връзката между двамата? Старецът Софроний отговаря: „Имах постоянен контакт с него (със св. Силуан бел.р.) около осем години, до неговата кончинта през 1938 г. Преди винаги имах уважение, но не се доближавах до него; първата истинска наша среща се състоя на Великден през 1931 г. На Възкресение бях приел в малката си килия в манастира монах Владимир, образован човек, инженер-механик, живял в пустинята. Разговорът ни бе много приятен и ето какво ми каза той: „Отец Софроний, кажете ми как някой може да се спаси“. Бях донесъл по-рано топла вода и му бях предложих чай, сякаш забавлявах посланик, и му казах: „Дръж се на ръба на отчаянието, но когато нямаш повече сили, се отдръпни и изпий чаша чай“. Казах това без наистина да го разбирам. Когато отецът си тръгна, аз отидох да посетя отец Силуан. Не помня какво ми каза. На следващия ден, Велики вторник, имаше инцидент, който постави началото на моята връзка със стареца Силуан. Слизах от голямата сграда към двора на манастира, когато отецът влезе през портата. Винаги благоговеех пред него и от дълбоко уважение му направих място да премине. Обаче той дойде направо при мен и ми каза: „О. Владимир дойде ли при теб вчера?“. „Нещо нередно ли съм сторил?“, го попитах. „Не, но това не е неговото ниво. Хайде, ще говорим за това“, ми каза той.
Молитва
Основна характеристика на живота на светиите е молитвата за другите. Светиите не живеят за себе си, а за другите, които обичат, както Бог ги обича. „Да се молиш за целия свят е като да пролееш кръвта си, казва св. Силуан. Знаем, че има човешка любов, но има и любов към Бога. Обикновено ние, хората, обичаме тези, които ни обичат, може да се каже, с много усилия. Когато Божията любов е дадена на човека, тогава човекът обича всички, без значение как другите се отнасят към него. Тогава той не изпитва нужда да поставя условия за любовта си към другите. Любовта му е безусловна. Така, безвъзмездна“.
Старецът Софроний в трудовете си отново подчертава необходимостта да се молим ежедневно, за да не съгрешаваме. Затова светиите ни съветват да изследваме през нощта как сме прекарали деня и дали сме натъжили Бога. Контактът на стареца Софроний със св. Силуан със сигурност му помогнал да се убеди в необходимите усилия да не греши всеки ден: „Имаше въпроси, които ме потапяха в почуда, затова го питах и той ми помогна повече от всеки друг да намеря отговорите. Три пъти на ден просим от Бога в своята молитва в Църквата „да ни пази този ден – или тази нощ – безгрешни“. И така, веднъж аз го попитах: „Как можем да живеем в този свят, който е твърде динамичен и потопен в отчаяние, без да съгрешаваме? Как можем да избегнем греха?“ Имах други въпроси, като например: „Как можем да сме сигурни, че духът вътре в нас е Светият Дух, изхождащ от Отца?“ „Какво състояние на духа ни показва, че ние наистина сме образът на Живия Бог“?
Силата на молитвата и как грехът може да бъде преодолян
Какви бяха отговорите на св. Силуан? „Не запазих всичко, нито направих всичко, което научих от стареца, и затова нямам право да обсъждам тези въпроси; но с помощта на молитвата му ще ви кажа няколко неща от това, на което ме научи“, казва св. Софроний.
„Духът е завладян от страх, когато вижда Божията святост и в същото време осъзнава собствената си пълна недостойност да се съчетае някога с такъв Бог. Знанието, че сме под робството на нашите грехове, ни отчайва. Тогава нашата молитва се изпълва със сълзи. Когато по този начин осъждаме себе си на Хадес (подземния свят в гръцката митология бел. ред.), сме лишени от всичко земно и временно, тъй като пред нас се простира само вечността. Грехът е вкаран в затвора; той е спрян. Вече няма гордост, нито омраза, нито страх; няма търсене на слава, богатство или власт. Само опасността да изпаднете във вечно отчаяние. Но стигайки до този момент, спираме: „И не се отчайвайте“. Тогава, ако продължим, осъзнавайки своята безполезност, намирайки се в състояние на нашия дух, което съответства на реалността, ние допускаме Духа на Истината, който изхожда от Отца, да създаде с нас връзка в нашите сърца“, добавя той.
Източник: orthodoxtimes.com.
